Списание "България Македония"

"ТВОРЧЕСТВО"

Как е създаден химнът "Изгрей, зора на свободата"

Петър ИВАНЧЕВ

За свободата и обединението на българите от Македония, Източна Тракия и Добруджа България води три войни. Най-големите наши писатели, поети и музиканти създават за тях много вдъхновени творби. Добри Христов посвети на Македония не една песен, Маестро Атанасов написа операта "Цвета" по драмата на Войдан Чернодрински "Кървавата македонска сватба", Панчо Владигеров сътвори прекрасната рапсодия "Вардар", а и композиторът Александър Мор- фов не остана чужд на повика на сърцето.
Към средата на 20-те години на миналия век македонските революционери обявяват конкурс за написване марш на ВМРО . А ето как се появява една от най-хубавите песни на Александър Морфов "Изгрей, зора на свободата". За това събитие си спомня неговият приятел и също композитор подполковник Павел Христов: "1925-то лято. Седи до мене в канцеларията другарят ми от младини - подполковник Александър Морфов. Седи и тананика. Вслушвам се. Хубавият му глас реди приятна боева мелодия. Но познавайки го добре, правя се ,че не му обръщам внимание, за да не го смутя. След като тананика доста, грабна бързо от масата ми листове хартия и повдигна високо дясната си вежда - знак за силното му творческо напрежение, започна да пише."
А когато завършва чудесната композиция, обяснява на Павел, че Македонската организация обявява конкурс сред българските композитори за написването на нейн марш. А него го включили в комисията за преценяване на представените творби. Ала ни една не му харесала. И затова той се заема сам да сътвори Мар- силезата на македонските българи. Така инцидентно се раждат мелодията и думите: Изгрей, зора на свободата, Зора на вечната борба. Изгрей в душите и сърцата На всички роби по света!! Павел Христов, възхитен от мъжествените думи на композицията, го окуражава, че тази песен ще помогне много за свободата на изстрадалата Македония. "Е-е, това няма да стане скоро - казва Морфов. - Аз няма да доживея дотогава. Но ако това освобождение стане след мен... Чакай!" И той грабва отново листа и молива, и продължава: "Не, не, няма да доживея освобождението на Македония, но когато тя се освободи, новите думи на марша ще звучат така. И той запява: Изгря зора на свободата, Изгря над родните земи Тя вече стопли ни сърцата И сили мъжки възроди! Очите му, тъй обичливи, свет- кат от някакъв вътрешен огън. А когато завършва, приятелят му скача, прегръща го и казва: "Като гръм тази ти песен ще разтърси душите и сърцата не само на Македония, но и на целия ни народ."
Предложеният марш от композитора се посреща с възторг. Морфов е представен на Тодор Александров в дома на генерал Коста Николов. Лично композиторът изпълнява марша, а на пианото свири неговата дъщеря Милкана.
Тази песен надхвърля пределите, за които е създадена, и се запява по всички краища от българите, понесли толкова страдания и дали толкова жертви във войните. Тя става любима на македонските студенти в Загреб, Скопие и Белград, пее се от двете страни на границата, разделила един народ, пее се по сватби, именни дни и празници. С този марш блесва творческият гений на композитора Александър Морфов

Кой е Александър Морфов?

Александър Василев Морфов - Орфей е роден на 24 януари 1881 г. в Стара Загора. Той е брат на прочутата наша оперна певица Христина Морфова. Всестранно надарен бълга- рин:музикант, композитор, художник,мебелист, резбар,художник-фотограф, поет, либретист, преводач, офицер, изобретател. Той създава уникален музикален инструмент "Орфеин" - съчетание на виола и чело, чрез смяна на регистрите, както и флейта и цитра, признати
и във Франция.
Морфов е един от основателите на Съюза на българските народни хорове/1926 /, заедно с академик Добри Христов, полк. Милутин Найденов и подполковник Павел Христов, днес Български хоров съюз. И в наши дни песните на Морфов се пеят из цяла България и Македония, както и на най-престижни международни конкурси, допринасяйки за славата и успеха на българските хорове.
РБ.Преди няколко години в Скопие стана цяла дискусия заслужава ли маршът "Изгрей зора на свободата"да се пее на македонска земя. Поводът беше неговото изпълнение на помен за Мара Бунева. Видни македонски учени бяха против. Дори академик Блаже Ристовски предположи, че текстът на този марш е на Христо Ботев и т.н.Никой от тях обаче не спомена, че този марш е изпълнен при откриването на второто заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Въпреки че на това заседание силово беше наложена позицията на ЮКП за Македония, все още повечето от присъстващите там подсъзнателно и духовно са били привързани силно към истинските идеали на ВМРО.