брой 1, 2015 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  "ТВОРЧЕСТВО"

  Как е създаден химнът "Изгрей, зора на свободата"

Петър ИВАНЧЕВ


За свободата и обединението на българите от Македония, Из­точна Тракия и Добруджа Бълга­рия води три войни. Най-големи­те наши писатели, поети и музи­канти създават за тях много вдъхновени творби. Добри Хрис­тов посвети на Македония не ед­на песен, Маестро Атанасов на­писа операта "Цвета" по драма­та на Войдан Чернодрински "Кървавата македонска сватба", Панчо Владигеров сътвори прек­расната рапсодия "Вардар", а и композиторът Александър Мор- фов не остана чужд на повика на сърцето.
Към средата на 20-те години на миналия век македонските ре­волюционери обявяват конкурс за написване марш на ВМРО . А ето как се появява една от най-ху­бавите песни на Александър Морфов "Изгрей, зора на свобо­дата". За това събитие си спом­ня неговият приятел и също ком­позитор подполковник Павел Христов: "1925-то лято. Седи до мене в канцеларията другарят ми от младини - подполковник Александър Морфов. Седи и та­наника. Вслушвам се. Хубавият му глас реди приятна боева ме­лодия. Но познавайки го добре, правя се ,че не му обръщам вни­мание, за да не го смутя. След ка­то тананика доста, грабна бързо от масата ми листове хартия и повдигна високо дясната си веж­да - знак за силното му творчес­ко напрежение, започна да пи­ше."
А когато завършва чудесната композиция, обяснява на Павел, че Македонската организация обявява конкурс сред български­те композитори за написването на нейн марш. А него го включи­ли в комисията за преценяване на представените творби. Ала ни една не му харесала. И затова той се заема сам да сътвори Мар- силезата на македонските бълга­ри. Така инцидентно се раждат мелодията и думите: Изгрей, зора на свободата, Зора на вечната борба. Изгрей в душите и сърцата На всички роби по света!! Павел Христов, възхитен от мъжествените думи на компози­цията, го окуражава, че тази пе­сен ще помогне много за свобо­дата на изстрадалата Македо­ния. "Е-е, това няма да стане ско­ро - казва Морфов. - Аз няма да доживея дотогава. Но ако това освобождение стане след мен... Чакай!" И той грабва отново листа и молива, и продължава: "Не, не, няма да доживея осво­бождението на Македония, но когато тя се освободи, новите думи на марша ще звучат така. И той запява: Изгря зора на свободата, Изгря над родните земи Тя вече стопли ни сърцата И сили мъжки възроди! Очите му, тъй обичливи, свет- кат от някакъв вътрешен огън. А когато завършва, приятелят му скача, прегръща го и казва: "Ка­то гръм тази ти песен ще разтър­си душите и сърцата не само на Македония, но и на целия ни на­род."
Предложеният марш от ком­позитора се посреща с възторг. Морфов е представен на Тодор Александров в дома на генерал Коста Николов. Лично компози­торът изпълнява марша, а на пи­аното свири неговата дъщеря Милкана.
Тази песен надхвърля преде­лите, за които е създадена, и се запява по всички краища от бъл­гарите, понесли толкова страда­ния и дали толкова жертви във войните. Тя става любима на ма­кедонските студенти в Загреб, Скопие и Белград, пее се от две­те страни на границата, раздели­ла един народ, пее се по сватби, именни дни и празници. С този марш блесва творчес­кият гений на композитора Алек­сандър Морфов
 

Кой е Александър Морфов?
 

Александър Василев Морфов - Орфей е ро­ден на 24 януари 1881 г. в Стара Загора. Той е брат на прочутата наша оперна певица Хрис­тина Морфова. Всестранно надарен бълга- рин:музикант, композитор, художник,мебелист, резбар,художник-фотограф, поет, либретист, преводач, офицер, изобретател. Той съз­дава уникален музикален инструмент "Орфеин" - съчетание на виола и чело, чрез смяна на регистрите, както и флейта и цитра, признати
и във Франция.
Морфов е един от основателите на Съюза на българските народни хорове/1926 /, заедно с академик Добри Христов, полк. Милутин Най­денов и подполковник Павел Христов, днес Български хоров съюз. И в наши дни песните на Морфов се пеят из цяла България и Македония, както и на най-престижни международни кон­курси, допринасяйки за славата и успеха на бъл­гарските хорове.
РБ.Преди няколко години в Скопие стана цяла дискусия заслужава ли маршът "Изгрей зора на свободата"да се пее на македонска земя. Поводът беше неговото изпълнение на помен за Мара Бунева. Видни македонски учени бяха против. Дори академик Блаже Ристовски предположи, че текстът на този марш е на Христо Ботев и т.н.Никой от тях обаче не спомена, че този марш е изпълнен при откриването на второто заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Въпреки че на това заседание силово беше наложена позицията на ЮКП за Македония, все още повечето от при­състващите там подсъзнателно и духовно са били привързани силно към истинските идеали на ВМРО.





Общи условия