Книгата на Темелко Нешков "Раздяла няма. Македония срещу македонизма"постави остро въпроса за националното ренегатство в Македония. Става дума за част от хората там със силно изразени кариеристични амбиции като Димитър Влахов, който от българин, роден в гр. Кукуш, учил в Солунската българска гимназия и учителствал там , а после в Белоградчик и Казанлък, дипломирал се в СУ "Свети Климент Охридски, служил в Школата за запасни офицери като български поданик в София, член на ЦК на ВМОРО, депутат в Младотурския парламент като представител на Народната федеративна партия /българска секция/, изпълнявал и дипломатически мисии в правителството на Стамболийски в Одеса и по-късно - във Виена до преминаването му на Коминтерновските просръб- ски позиции по македонския въпрос, за да заеме висши ръководни функции в Титовата административна и партийна система. Интервюто, което предлагаме, е със сина му Густав Влахов, издигнал се в югославската йерархия до шеф на кабинета на Тито. То е публикувано в тогавашното югославско списание "Дуга" 2-15 май 1987 г. и е ярко доказателство за манталитета и пораженията в характера на онази категория хора от Македония, на които Темелко Нешков противопоставя човешкото си достойнство и национална чест.
Густав Влахов е роден на 18 септември 1912 г. в Цариград. Учи в СССР. По време на Втората световна война участва в отбраната на Москва като част от състава на Червената армия. През 1945 г. го виждаме в Скопие като член на Втората комисия за създаване на македонска азбука. Той е директор на Първата партийна школа на КПМ, секретар на пожизнения председател на Югославия Йосип Броз Тито. Бил е заместник- министър на вътрешните работи, дипломат, подпредседател на Съюзното събрание на СФРЮ и др. Председател на Югославския олимпийски комитет...Каква шеметна кариера! От невинно българско момче, ученик във Варна, което според собствените му признания, плаче след загубата на българския национален отбор по футбол - до висшия чиновник от обкръжението на Тито, вече като фанатичен македонец по национал- сност, който не знае да говори на "майчиния си македонски" език! Автор е на няколко книги и на биографична книга за баща си, в която оправдава превратното му поведение като българин. А те и двамата - баща и син направиха кариера точно като ренегати - национални и политически, върху тази мракобесна политическа почва. Почива на 16 януари 1991 г. в Белград.
ИНТЕРВЮ
Македонският революционер Гоце Делчев е казвал на своите съратници.че не е толкова страшно, че Македония се намира под турско управление, ще бъде по-страшно, ако се позволи тя да бъде разделена.
Господин Влахов, на практика Вие сте израснали в постоянна борба за признаването на македонската нация. Дълго жиеете в имиграция, докато не се определихте за Югославската революция, привлечен от нейната постановка за правилното решаване на македонския въпрос?
Реагирах във връзка с дебата в CCPHJ дали отбелязването началото на Първата балканска война трябва да получи общоюгославски характер. Моята позиция произлиза от решенията на Второто заседание на АВНОЮ /Антифашистка войска за народно освобождение на Югославия/, поради които аз, в края на краищата, дойдох да живея в Югославия. За мен Нова Югославия означаваше, че със старата окончателно бе свършено и че е създадена държава, която с югославското си име дава съвсем ново съдържание. Всичките народи получиха своята независимост, право на собствен живот и държавна независимост, въз основа на което доброволно влязоха във федерацията. В това отношение, цялата предишна история може да се разглежда като история на отделни народи, които имат право да празнуват всички свои велики дати, възприемани като значителни. За македонците беше много трудно да приемат празнуването на дата, свързана с тяхната загуба на идентичност и тяхното раздробяване на три части, превръщайки ги по този начин в обект на насилствена асимилация от страна на трите балкански държави, които уж са ги освободили от турското робство. Това бяха Кралството на CXC, България и Гърция.
Вие сте роден тъкмо по време но Балканската война?
Или по-точно десетина дни преди началото на войната. Роден съм в Цариград, където моят баща Димитър Влахов беше първият социалистически посланик в новия турски парламент след Младотурската революция. Един от четиримата посланици - македонци. Напълно основателно е да се каже, че Младотурската революция от 1908 г. е била един вид буржоазна революция, макар спечелена с преврат на младите офицери, които искаха промени, за да доближат Турция до цивилизованите държави в Европа. Започнаха с реформи и не трябва да ни изненадва фактът, че четири македонски отряда взеха участие в защита на революцията срещу опитите да бъде извършена контрареволюция.
Как македонците посрещнаха Балканската война?
C възторг, разчитайки на истинското освобождение и получаване на автономия на Македония като цялост. Те не подозираха, че Първата балканска война ще бъде най-голямата и най-тежката трагедия на македонския народ в неговата история, неговата Голгота. От една историческа, икономическа, културна и етническа цялост, се стигна до разделението на македонския народ на три части. Започна неговото насилствено превръщане в българи, сърби и гърци. Населението в Макединия не е било национално единно, даже е национално разделено, в резултат на което географът Йован Цвиич ясно отбелязва, че определението като българи или като сърби е повече политическо, отколкото национално?
Голямо беше очакването, че съседните държави ще го освободят от турската власт. Моето мнение донякъде се различава от официалните теории за създаването на македонската нация. Нациите се създават едва в миналия век, така че македонците последни се обединяват в отделна нация.
Вие сте македонец, а в Македония сте
живели едва осем месеци?
Малко повече. Най-напред, шест месеца в лун през 1912/13 година и от края на ноември 1944 г. до края на юли 1945 година. Аз съм типичен пример на имигрантско дете, което по-голямата част от своя живот прекарва извън своето отечество. Баща ми искаше да се изсели в Америка, но нямаше достатъчно пари. Моите първи спомени са свързани с Одеса, където баща ми събираше храна като консул на ^амболийска България... Баща ми тогава се определяше като българин.
Олед Първата световна война, революцията се усещаше навсякъде във въздуха... В тази насока ВМРО мина на български национални позиции, правейки всичко възможно да си създаде условия, в които да издейства създаването на Македонска държава в рамките на България с прогресивното правителство на ^амболийски. Начело на организацията бяха Тодор Александров, Александър
Протогеров и Петър Чаулев. Търсейки все по-сигурна почва за своята дейност, ВМРО искаше да я съгласува и с руснаците, които се превърнаха в един вид покровители на всички бунтовници. Затова Александров определи моя баща /секретар на Търговската камара във Варна/ като компетентен да замине в Москва, където да проучи доколко руснаците са готови да подкрепят борбата на ВМРО. Баща ми след това, от името на Организацията бе изпратен като търговски представител на българското посолство във Виена, където да преговаря с руснаците и да обединява всички македонски фракции, отцепили се от Организацията, поради пробългарската върховист- ка политика на ръководството.
"Балканска федерация" тогава най-често критикуваше положението в кралството на СХС и същевременно се отнасяше много по-толерантно към България, Гърция и Румъния? Не! Основната атака беше насочена именно към България, защото българското влияние беше по-силно и трябваше да бъде ликвидирано. Александров, Протогеров и Михайлов действаха като представители на великобългарските интереси. Кралството СХС беше атакувано заради ве- ликосръбската хегемония и политиката на династията на Караджорджевичите.
Кой поддържаше финансово цялата тази дейност?
Коминтерна. ВМРО-обединена беше лигитим- ният продължител на революционната дейност на Гоце Делчев и Илинденското въстание. Баща ми беше македонски революционер, аз не бях, макар че може би се чувствах повече македонец, отколкото баща ми и майка ми, които някога се определяха като българи. На практика аз израстнах в условия на постоянна борба за признаването на македонския народ. Вярно е, че основното си образование завърших във Варна и за кратко бях българин. Даже плаках, когато българският национален отбор по футбол беше загубил един мач с 6:1...
Къде бяхте по време на опожаряването на Райхстага?
В Берлин. Докато гореше огънят, се доближих до него и можех като чужденец да бъда заловен, ако нацистите бяха търсили подпалвача, вместо сами да го издирят. Беше арестувана само майка ми и братовчедка ми, след като баща ми вече беше заминал в Париж, а аз - за Виена... След като баща ми беше разбрал, че Димитров и неговата група са арестувани, извика ме и каза веднага да напусна следването си по стоматология и да се укрия при приятелката ми Илса във Виена, а той ще замине за Париж... Докато бях в Берлин, аз станах пролетарски интернационалист и послушен войник на световната революция. Затова докато се намирах в Париж, едвам дочаках разрешението да замина през юни 1934 г. със съпругата си с образователна цел в Съветския съюз.
Знаехте ли къде отивате?
С препоръката на Васил Коларов бях приет във Военната академия, специалност химическа защита. Знаех, че във Военната академия ще получа хубава стипендия и добра храна. Съпругата ми получи работа в библиотеката за чужди езици... Не е за вярване, колко бях заблуден. Оправдавах даже и зачестилите чистки на враговете на народа, даже и баща ми в началото на февруари беше арестуван. Аз носех офицерската униформа на Червената армия.
Все пак Българската комунистическа партия успява да запази своите кадри в Москава?
Българите бяха водещата партия в Коминтерна, с много по-голям авторитет, да речем, от Комунистическата партия на Германия и всички останали. Пострада единствено фракцията около Искров, което се дължеше на междуличностните отношения в ръководството. Полека ми се отваряха очите. Тогава отидох при баща ми: "Татко, тука нещо не е наред..." Имах късмета след дипломирането ми да замина в един московски завод. Началото на войната ме намери на работното ми място и още същия час аз се записах като доброволец да защитавам страната на социализма. На 7 юли получих призовка да се явя в НКВД в Любянка... Издигнах се до функцията на заместник- командир на полк по политическа линия. Там останах докато макар и с голямо закъснение не разбрах за решенията на Второто заседание на АВНОЮ и създаването на автономна Македония в рамките на Нова Югославия. Баща ми пръв взе решението да заминем в Югославия, а аз получих съобщение, че ме търси ЦК на БКП.
Беше ли лесно напускането на Червената армия?
Казаха ми: "От Червената армия не се излиза. В нея се умира или те изхвърлят!" Веднага ме свалиха от поста, който заемах, на мен гледаха с недоверие, макар че се бях изяснил по въпроса за братската Титова армия. Една година бях в немилост. Подготвяйки се за полета в Крайова при Ти- то, от Божидар Масларич, от мен и баща ми беше поискано да подпишем, че никога повече, докато сме живи, няма да стъпим на територията на Съветския съюз. Масларич и баща ми направиха скандал и някак си, с много консултации отгоре ни пуснаха без този унизителен подпис...След петнадесетина дни в Скопие ме извика партийният секретар Лазар Колишевски, когото аз за пръв път бях виждал на приема в чест на Деня на Октомврийската революция. Обясних на другаря Марко /Александър Ранкович/, че съм се изяснил за идването ми в Югославия, за да помогна на Македония. Мисля, че те там нямат достатъчно кадри, школувани в Съветския съюз. Бях назначен за директор на партийната школа за ръководители, докато баща ми, преди това беше избран за ръководител на АВНОЮ. Заплатата си получавах от Центъра за разпределение на селскостопански продукти и същевременно бях член на Агитпропа, инструктор на ЦК на КПМ, организатор на Дружеството на приятелите на Съветския съюз, председател на ФО "Македония" и на Републиканския футболен съюз.
Говорехте ли македонски език?
Не. Инструкторът на ЦК на КПЮ, Добривое Радосавлевич - Боби ни изпрати на 17 декември 1945 г. - мен и поета Венко Марковски да се опитаме от София да доведем съветския академик - езиковеда Державин, да ни помогне в създаването на първата македонска азбука. След като той вече си беше заминал, ние на другия ден се върнахме в Скопие. Бях избран за член на Комисията за създаване на азбуката. Между руската и тази на Вук, беше приет Вуко- вият вариант. От Белград пристигна Радован Зо- гович да оказва влияние, да не казваме Белград, а Београд, Скоплйе, а не Скопйе и да вмъкнем буквите "nj" и "lj". Всичко с обяснението, че това много по-лесно ще преглътне сръбската буржоазия. Бях изненадан, че някой изобщо може да си помисли за отстъпките на буржоазията след като в държавата е въведена диктатура на пролетариата.
Лазар Колишевски ме ангажира да подготвя доклад по повод рождения ден на Сталин. На Боби показах текста на руски и казах, че ще мога да го прочета и на македонски, доколкото някой го преведе. Боби махна с ръка и каза: "Давай тогава на български, но трябва да разясниш, защо говориш на български!". На български говореше цялата македонска имиграция, макар че се определяше като отделен народ. Още нямахме нито своя азбука, нито граматика.
След това последва поканата на Ти- то да работите при него?
Бях назначен за политически секретар и заместник на началника на Кабинета, Любодраг Джу- рич, който този пост си запази и като генерален секретар на правителството.
На кой език говорехте с Тито?
На руски!
Има съмнения, че сте бил упълномощен представител на НКВД в Белия двор?
Ако наистина бях човек на НКВД, досега да са ме активирали. Руската мисия в Югославия имаше по един представител във всяка република. За Македония отговаряше майор Инков. До раздяла с руснаците не се стига така лесно. Миля, че основният препъни камък беше огромният международен авторитет на Тито и на останалите наши ръководители.
Като жест на добра воля към руснаците, Вие като техен човек сте бил назначен за зам. министър на външните работи, вместо Влатко Велебит, който в писмото на Сталин и Моло- тов е определен като английски шпионин?
Тито и Ранкович бяха коректни към мен, докато останалите до ден днешен се съмняваха и аз пред всеки поотделно трябваше да се доказвам, че не съм никакъв руски шпионин... Не само охраната, но и Политбюрото и ЦК бяха недоверчиви към мен. Аз ги разбирам: всеки нормален щеше да се съмнява в мен и да ме махне от обкръжението на Тито.
/Със съкращения/ Превод: Зденка ТОДОРОВА
По повод решението на двете управляващи партии ВМРО-ДПМНЕ и албанската ДУИ /Де- мократска унија за интеграција т.е. Демократичен съюз за интеграция/ да бъде сменен досегашният държавен герб, възникнаха много спорове. Предмет на споровете стана предложението новият герб да бъде разгневен лъв на златно-жълт щит и върху него корона с някакви символни орнаменти. Реакцията на Градския съвет на ^юза на борците от 1941-1945 г., че новият герб няма нито един идеологически знак, напомнящ за тяхната борба, до известна степен беше очаквана. Изненада възражението на ^юза за култура на власите от Македония. Нейният председател Димо Н. Димчев отрече лъвът да е обединяващ символ на всички етноси в републиката, като не спести гневните си думи по адрес на проф. Никола Жежов, защитаващ проекта за нов герб. ^оред Димчев духът на новия герб не е македонски, а български и добавя: "Впрочем, вече и врабците знаят, че в Македония повечето от професорите в Института по история към Философския факултет са с български настроения и в тази насока тласкат тълкуванията си. Възраженията от България с твърдението, че лъвът е български символ, разголва позицията на господин Жежов, който защитава македонското становище с български аргументи..." Реакцията на шефа на власите в Македония Димо Димчев очертават две тенденции.
Първо. В Македония поради целенасоченото сърбокомунистическо тълкуване на историята в училищата малцинствените групи също са с програмирано и рамкирано познание за миналото.
Второ. Обвиненията в пробългарски настроения сред учените-историци са някакъв признак, че въпреки всичко историческата истина си пробива път, съвсем плахо, бавно, мъчително... Появата на обширна рецензия за излязлата в ^фия книга на Темелко Нешков "Раздяла няма. Македония срещу македонизма" в скопския вестник "Дневник" е също някакъв знак по пътя към отрезвяването. Разбира се, това са само свенливи кълнове, случайно пробили дебелия окървавен слой от лъжи и жестоки безчинства върху националното самосъзнание, съхранено през вековете и изригнало от вдъхновението на братя Миладинови, Пър- личев, Джинот, Жинзифов, Шапкарев... А днес трубадури на югославското средновековие в Македония като журналистта Блаже Миневски от
в."Дневник", продължават да ръсят мрак в прос- ветляващите се души и да дърпат колкото е възможно по-силно струната на българомразието. Колко е права констатацията от 26 февруари 1999