Това са трите съставки, които определят харак­тера, тенденциите и проблемите в отношенията между България и Р Македония. Ако погледнем по внимателно първите две, ще видим, че те са при­същи на македонската страна, която от 1944 г. во­ди държавна политика, съпътствана от широко раз­гърната пропаганда. През първите две десетилетия там имаме арести, терор и екзекуции, предназна­чени за тези, чиято памет, същност и възпитание носеха ценностите на предците и техните традиции. Следващите десетилетия имаха друг облик. В обществото вече навлизаха тези, които изцяло бя­ха възпитани от внушенията за същността на ма­кедонците като най-чужди на българите, а бълга­рите като най-големите врагове на македонците и техни окупатори, асимилатори и т.н.

На тази стратегия, София се противопоставя единствено с оръжието на историческата истина. Но историческата истина, оставена сама на себе си, извън обсега на целенасочена, мъдра и резултатна политика, се превръща в банален шлагер, който е омръзнал на всички и никой не иска да слуша.Това е сериозен упрек към българската държава и ней­ния интелектуален потенциал.

В замяна македонският политически и държа­вен връх, както и медиите вече са в ръцете на дре­сирани до виртуозност кадри да осъществяват по­литика на разграничаване от всяка идея, идваща от­към Гюешево. Затова и опитите да се подпише ня­какъв договор, да се правят проекти за съвместни дейности и да се заличават противоречията, маке­донската страна насища с дух на съмнение и обреченост.

Само за януари и февруари 2014 г. в македонс­ките "явни гласила" се появиха заглавия като: "Медиумите од Македонија и од Бугарија ке создават позитивна клима", "Влахов Мидов: големите шпекулации со бугарските държавjанства на македон­ците", "Александар Македонски бил и на бугарите", "Бугарија го негира македонскиот, а ги брани јазиците во Украина", "По бугарската пруга за Македонија се вози со 20 до 40 километри на час" и т.н. Особено впечатлява текстът под последното заг­лавие. Това е един дълъг репортаж в "Дневник" от 9 март т.г. като авторът Бранко Гъоргевски е пообиколил из граничния район при Гюешево, поклатушкал се е във влака до Кюстендил, след това се е повозил и до София, за да заключи дълбокомисле­но, че прокламираното изграждане на жп връзка­та София - Скопие е безсмислено, защото влакове­те от Македония навлизайки в България, ще пъту­ват по трасета със съмнителна надеждност и в сре­да, наситена с боклуци. И като илюстрация авто­рът е направил снимка на някакво сметище около жп линия, може би и някоя от тези, които вече не функционират, но нали трябва да се внушава само отвращение към България! Но как у нас да разбе­рат, че тези нагласи с аргументите на историята не могат да бъдат заличени. Тук е необходимо някак­во " ноу-хау" със съвременни измерения , и актив­ност, която не е забила нос единствено в история­та, а може да обхване целият хоризонт, където се водят битки за ценности, култура и национална чест. И най-важното: ние, потомците на бежанци­те от Македония в България, сме повече от два ми­лиона и половина. И да се подчертава, че ние не ко­паем пропасти, а градим мостове към сърцата на нашите по-близки и по-далечни братовчеди - по­томци на нашите баби и дядовци. Оттук трябва да започнем!  На 30 януари 2014 г. в София се проведе съвместно съвеща­ние на финансисти от България и Р Македония, на което бяха раз­гледани възможностите за осъ­ществяване на съвместни проек­ти и за подобряване на търгови­ята между двете държави.

По инициатива на Македоно- българската стопанска банка ди­ректорите на двете държавни ин­ституции разгледаха инициати­вите за съвместно финансиране на по-значителни проекти от

взаимен интерес.

***

На 19 февруари 2014 г. минис­трите на външните работи на

България и Р Македония Вигенин и Попоски изпратиха съвместно писмо до еврокомисарите по разширяването и регионалната политика Щефан Фюле и Йоха­нес Хан, в което се твърди, че двете държави ще положат уси­лия за изграждане на добросъ­седски отношения и подобрява­не на сътрудничеството.