Зденка ТОДОРОВА - Цариброд

На 16 март 2014 г., в Сърбия се проведоха предсрочни парла­ментарни избори. Коалицията между Сръбската прогресивна партия, известна с абревиатура­та СНС /създадена през 2011г. от отцепилите се членове на Сръб­ската радикална партия/ и Соци­алистическата партия на Сърбия /известна като партията на Милошевич/ се разпадна след като вицепремиерът Александър Вучич, който е и председател на СНС, реши да развали дружба­та си със социалистите, тъй като се почувства силен сам да напра­ви правителство и сам да управ­лява. С убедителната победа на СНС, Вучич ще може да засили вече едноличната си власт в дър­жавата, партията, общините, външната политика. След така­ва победа, Вучич ще може да ту­шира противоречията каквито от известно време се забелязва­ха между него и президента Томислав Николич, както и между лобитата вътре в самата партия известни като "хората на Томо" и "хората на Вучич". Успехът и популярността на Вучич започ­наха да набират сили веднага след президентските избори през 2012 г., когато Томислав Ни­колич победи несменяемия Бо­рис Тадич. В публичното прост­ранство се говореше, че Борис Тадич създал политическият проект Сръбска прогресивна партия, с надеждата, че той ще бъде бъдещата му патерица след парламентарните избори. Оказа­ло се, че политическият франкенщайн изял своя създател. В сръб­ското информационно пространство се говореше, че Тадич това успял да направи с помощта на американски дипломати с цел да се разцепи Сръбската радикална партия на Шешел и националис­тическите партии да получат друг облик - да са хем национа­листи, хем европейци. И така То­мислав Николич и Александър Вучич обръщайки гръб на своя кумир Воислав Шешел, който още чака да му бъде произнесе­на присъдата в Хагския трибу­нал, тръгват по своя политичес­ки път, сменяйки риториката и поведението си. Съветник им става бившият американски дип­ломат Уилиям Монтгомери, а за имиджа на Александър Вучич се грижи американска пиар аген­ция. От агресивен радикал в кла­сически костюм Вучич се прев­ръща в усмихнат политик с тъм­но лилав пуловер. Новосъздаде­ният политически клонинг за­почва да помита всичко, каквото му се мерва из пътя - унищожава партията майка Сръбската ради­кална партия, натирва в ъгъла Социалистическата партия на Сърбия, разбива в две фракции Демократическата партия на Борис Тадич, изхвърля от полити­ческата игра Демократическата партия на Сърбия на Воислав Кощуница, включително с Либе­рално демократическата партия на Чедомир Йованович и Парти­ята на регионите на Младжан Динкич. На границата на ценза с 3.6% обаче остана една нова крайно дясна националистичес­ка партия "Двери", която при първия провал на Александър Вучич, със сигурност ще грабне част от недоволния му национа­листически електорат. Резултатите от провелите се на 16 март 2014 г. избори, показаха следното: СНС на Александър Вучич има пълното парламентарно мнозин­ство, с което да формира свое правителство. От 6.765 998 има­щи право на глас, гласувалите са 53.12%, от които 48.34% са за пар­тията на Вучич; 23.51% за Соци­алистическата партия и с по 5% в парламента влизат двете фрак­ции на Демократическата пар­тия, една от които оглавява бив­шият президент на Сърбия, Бо­рис Тадич, другата Драган Джилас. Сред етническите малцинс­тва, минали 2% граница са унгар­ците, мюсюлманите в Санджак и албанците в Южна Сърбия. Бо­рис Тадич, Ищван Пастор и Сюлейман Углянин вече заявиха же­ланието си да влезнат в правител­ството на Александър Вучич, ко­ето ще рече, че единствено фрак­цията около Драган Джилас от Демократическата партия оста­ва опозиция в парламента. По­добно нещо и при Слободан Милошевич не се беше случвало. Тогава поне имаше опозиция и опозиционни медии. Понесен от вихъра на славата и в обкръжени­ето на подмазващите му се ме­дии, Александър Вучич като сравнително млад човек,роден през 1970 г. сякаш не осъзнава пред какви изпитания е изправен.

Ако се обърнем малко назад в по-новата сръбска история ще видим как електоратът силно люби и мрази, героизира хора ка­то Милошевич и после ръ­копляска, когато той им маха с ръка на път за Хагския трибунал. Зоран Джинджич се превръща макар и за кратко в най-демокра­тичната икона на съвременна Сърбия след което някои реша­ват, че трябва да бъде отстранен от властта с куршум пред прага на правителството. В момента Джинджич за една част от об­ществото е демократ, за друга­та предател. Или Воислав Кощуница, който смени Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 г. Голяма част от сърбите го боготвореха, че неотстъпчиво бра­нел сръбските национални инте­реси и Косово. Сега е никой, изхвърлен след изборите от собст­вената му партия. Борис Тадич, който повече от десет години ко­леше и бесеше в Сърбия предс­тавяйки се за най-демократич­ния президент в чиито ръце бе­ше цялата власт, сега е лидер на партийка с 5% и се моли на Александър Вучич да го вземе в правителството макар и на скромна служба. Пред Алексан­дър Вучич, замаян от властта, ко­ято му наляха в ръцете неговите сънародници, предстоят много изпитания. Той обаче едва ли ще може да ги преодолее с обеща­нията си за борба с корупцията, арести на мафиоти от ранга на Дарко Шарич и олигарха Ми­рослав Мишкович, реформи в обществения сектор, преразг­леждане на незаконно привати­зираните фирми, преговори с ЕС и запазване близките си отноше­ния с Русия. В момента в който и Брюксел, и Москва разбраха кой ще е бъдещият им партнъор в Белград, побързаха да напра­вят изказвания, че разчитат на добрите си отношения с Белг­рад. Брюксел каза, че разчита на реформи в обществото, урежда­не въпроса с Косово и дела, вместо обещания за арести на мафиоти. Москва пък се оказа по-бърза като извика и Дачич, и Вучич на среща с Путин. И то по времето на референдума в Крим. Що се отнася до резултатите от изборите в Западните покрайнини, там поло­жението е трагично. От 75% из­лезли да гласуват в Цариброд за партията на Вучич са гласували 43%, за Социалистическата пар­тия към 10%. Останалите гласо­ве се разпилели сред множество­то сръбски партии. В Босилеград положението с нищо не е по-раз­лично. От 60% гласували за пар­тията на Воислав Кощуница, от която е и босилеградският кмет, са гласували 54%, за партията на Вучич 23.55%, за социалистите 11%. Резултатите от изборите в Западните покрайнини някои оп­ределят като политическо неве­жество на хора с промито само­съзнание, други като гласуване на хора в безизходица, за които държавата-майка нехае. Вместо да защитава техните интереси, обе­щава на Белград безусловна под­крепа по пътя й към ЕС, а преми­ерът на България, Пламен Оре­шарски гледа с умиление Ивица Дачич, докато той говори за "шопски език", на който говоре­ли българите в Цариброд. С две думи казано - ситуацията е непредсказуема! Бих добавила и мно­го тежка за нашите заблудени и изоставени сънародници в Западните покрайнини.