Илиян СТАНИМИРОВ

ОТ КАКВАТО И НАРОДНОСТ ДА ЖИВЕЯТ В ТОЗИ НАШ РАЙ, ЩЕ БЪДАТ РАВНОПРАВНИ С БЪЛГАРИНА ВЪВ ВСИЧКО...

... СТИГА САМО ДА СЕ ПОКОРЯТ НА ГОРНИТЕ СВЕ­ТИ ЗАКОНИ,ТЕ ЩЕ СА НАРАВНО С БЪЛГАРИНА."

в. "Свобода", 13.II.1871 г.

"... И КОЙТО ОТ ТЯХ НЕ ПРИЗНАЕ НАШИТЕ ЗАКОНИ И НЕ ЗАЖИВЕЕ С НАС ПО СЪЩИТЕ ГРАЖДАНСКИ ПРА­ВИЛА, ТОЙ В ЕДИН МИГ С ВСИЧКО ЩЕ СТАНЕ НА ПРАХ И ПЕПЕЛ..." 2.XII. 1872 г.

Модата да се цитира Васил Левски в помпозни речи по по­вод негова годишнина или в Пар­ламента по време на някаква сва­да между депутатите, ни прину­ди да се обърнем към словесно­то наследство на Апостола.

Когато сравним това, което великият българин споделя с приятели, съмишленици или под форма на дописка до някой от малкото български вестници, излизащи в Румъния, разбираме, каква пропаст лежи между него и днешните му лъжеинтерпрета- тори.

Мисълта на Левски, която съвременните демагози обичат да повтарят, е: "От каквато и народност да живеят в този наш рай, ще бъдат равноп­равни с българина във всич­ко..." в писмо до Любен Каравелов, писано през втората поло­вина на 1870 г., но публикувано във в."Свобода на 13 февруари 1871 г. Извадени от цялостния смисъл на идеята, която развива Левски, думите звучат като пе­сен на славей, прекъсната от ко­варен изстрел. 3ащо?3ащото Левски е гледал много по-надалеч от днешните повтарячи на неговите думи, разбъркани като в калейдоскоп така, че да не мо­же да се разбере какво точно е ис­кал да каже на съвременниците си Апостола. А той е искал да бъде съвсем ясен, когато заявява:"...И ние сме хора и иска­ме да живеем човешки: да бъдем свободни в земята си, там где живее българинът - в България, Тракия и Македо­ния. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с бъл­гарина във всичко..." Поради тежко идеологическо късогледство десетилетия наред тогавашните интернадионални "патриоти", от съображение за идеологическа солидарност с Москва и Белград, задраскваха думата "Македония" в тази част от текста на Апостола. Но ето че дойдоха новите вре­мена. Времена на бурна до необузданост демокрация, когато самопровъзгласилите се за носи­тели на тази демокрация, превзе­ха трибуните и микрофоните и отново от съображение, този път за демократическа солидарност, започнаха да цитират само тази част, която отговаря на техния силно закърнял духовен ръст.А именно: "От каквато и народ­ност да живеят в този наш рай,те ще бъдат равноправни с бълга­рина във всичко..." като пропус­кат следната важна мисъл на Апостола. И това лъсва ведна­га, ако се прочете тази дописка на Апостола докрай, която звучи така: "Само ни трябва още мъничко време да поработим, няколко години. Но са­мо тогава, бай Каравелов...с Божия воля ще съсипем гни­лата и страхлива държава, та да създадем друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. СТИГА САМО ДА СЕ ПО­КОРЯТ НА ГОРНИТЕ СВЕТИ ЗАКОНИ,ТЕ ЩЕ СА НАРАВ­НО С БЪЛГАРИНА."/Подч.а/

Разбираш ли драги читателю, че Апостола поставя условието, че равноправен с българина в свободна България ще бъде само този, който се "покорява на горните свети закони". По- разсъждавай малко над думич­ките "свети закони" и ще раз­береш, че Левски е демократ, но спрямо тези, които спазват "све­тите български закони" в сво­бодното ни отечество.

Не е ли гавра тогава, че Ах­мед Доган кокетничеше с порт­рета на Левски в кабинета си. Гавра е, разбира се, след като той още в зората на демокрацията у нас беше заявил, че неговата ми­сия е да вмени турско самосъзна­ние у българомохамеданите в Родопите! А не е ли още по-го­ляма гавра поведението на тези политици, които, повтаряйки ду­мите на Апостола, сами погазват "светите български закони". Все­ки знае в името на какво.

Как трябва да се постъпва с подобни люде според друго писмо на Левски? Ето как: "Напред и не бойте се! Не­ка българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак.  Ето, близо е вече времето да докажем на душманите, че българи­нът не ще бъде вече роб, а свободен. И КОЙТО ОТ ТЯХ НЕ ПРИЗНАЕ НАШИТЕ ЗА­КОНИ И НЕ ЗАЖИВЕЕ С НАС ПО СЪЩИТЕ ГРАЖДАНС­КИ ПРАВИ­ЛА, ТОЙ В ЕДИН МИГ С ВСИЧКО ЩЕ СТАНЕ НА ПРАХ И ПЕПЕЛ ... ¹¹ /Подч.а. Пис­мо на Левски до окръжния център в с. Го­лям Извор, Те­тевенско, 12.XII 1872/.

Това е Ва­сил Левски.И нека всеки, който иска да се позовава на неговото идей­но наследство да изрича мис­лите му док­рай, така, как­то ги е напи­сал той, Апос­тола на българската сво­бода.

И с право днес можем да се запитаме, по какви "граждански правила" в Родопите са отворили врати не едно или две нерегис­трирани мюсюлмански учили­ща с учебници и преподаватели, платени от Турция? И според на­шите "свети закони" ли са пост­роени стотиците джамии с чуж­ди средства все в тази планина? Отново питаме - по българските "граждански правила" или по ня­какви други, нечистоплътни и по замисъл, и по начина на осъщес­твяването си!?

Тогава как изпълняваме заве­тите на Левски, когото цитираме в угода на тези, които без свян и с небивала наглост потъпкват "горните свети закони"?!

Нека да си поставим ръка на сърцето, да се повзрем по-сери­озно в собствения си духовен и политически образ и ако имаме кураж да се оттърсим от сковава­щата ни лъжедемократическа парализа и властолюбие и да се опитаме да вникнем в заветите на Апостола. Тогава сигурно гузно ще замълчим. Ще запалим сми­рено една свещица в памет на то­зи велик човек, и ако не сме съв­сем поразени от покварата на по­литическата шарлатания, ще се опитаме да преоткрием Левски за себе си, такъв, какъвто той сам, с премъдрия си практицизъм в народните ни дела и с не­постижима духовна чистота, е сътворил образа си в сърцето на българския народ!