Агенция "Стратфор", САЩ

Агенция "Стратфор", САЩ

През миналата, 2012 г., /Анализът е направен през 2013 г. - б.пр. / Русия претърпя много същес­твени промени, а тепърва предстоят и нови. Рус­кият икономически енергиен модел е изправен пред много предизвикателства. Изменя се об­щественият и демографският образ на държава­та, в същото време политическият елит старее. Това принуждава Кремъл да си задава въпроса, кой ще оглави държавата след като лидерът Вла­димир Путин, който заздрави устоите й, ще се от­тегли.

Политическият елит вече започна да се прес­труктурира и да крои планове за наследника на Путин. Един поглед към историята показва, че в Русия винаги съществува този проблем: кой ще наследи силния с автократична осанка лидер. Възниква въпросът дали Владимир Путин е в състояние да създаде система и правила, по ко­ито един ден да предаде лидерската позиция, без да дестабилизира създадения вече порядък?

Подемът на Путин

Без силен лидер Русия е изло­жена на дестабилизация. Неста­билността е нейното естествено състояние. Огромната терито­рия, незащитимите граници, неприятелски настроените съсе­ди и мултиетническото общест­во са предпоставки за това. Русия е стабилна и просперираща са­мо в ръцете на автократична личност, която е в състояние да уравновеси интересите на конкурентните групи. Подобно ба­лансиране на интересите е съ­ществувало по време на управле­нието на най-известните предво­дители на държавата като Иван Грозни, Петър Велики, Катери­на Велика, Александър Втори, Йосиф Сталин и днес, при Вла­димир Путин.

Всеки руски лидер е принуден да създава и укрепва подобна система, за да бъде сигурен, че управленският апарат няма да за­кърнее, да се разпадне или да се разбунтува. Именно поради то­ва руските лидери постоянно ре­организират кръговете на власт­та под тях. За да се осигури нап­редък на държавата, усилията винаги са значителни, същите усилия са необходими и при упа­дък и предотвратяване на евенту­ални заплахи.

Все пак, създаването на равно­поставеност на мощта в прави­телството, разделено на групи, чиято колективна лоялност е ад­ресирана към една личност на върха, създава проблеми с наследяването на властта. Липсва ли ясен план за наследяване на ли­дера, в периоди на преход, Русия често пъти изпада в хаос, възник­ват реални опасности от разпада­не. Бруталната гражданска вой­на в XVI век избухва,след като Иван Грозни убива единствени­ят си подготвен син. По време на Съветския съюз, след смъртта на Ленин през 1924 г. възникна опас­на война за власт, в която побе­дата извоюва Йосиф Сталин, до­като неговият главен съперник Лео Троцки беше прогонен, а по- късно и убит. След смъртта на Сталин в 1953 г. Никита Xрушчов, Вячислав Молотов и Лаврентий Берия водеха подобна война за овластяване.

В повечето от споменатите случаи съперниците представля­ват група или особен клан, който води битка за контрола. Личност­та представлява тяло, чиято мощ произлиза от връзките със сили­те за сигурност, с военните, с ин­дустриалците и с финансовите кръгове. Стабилността се пости­га единствено когато в Русия се появи един всемогъщ лидер, кой­то е способен да направлява и ба­лансира плановете на различни­те групи в полза на обществото и държавата. Овладяването от Путин на лидерската позиция и 13-те години във властта представляват ярък пример за този начин на ус­тановяване на равновесие.

Кланът от Санкт Петербург

Путин дойде на власт през 1999 година, когато в Русия, поч­ти цяло десетилетие след разпадането на Съветския съюз, цару­ваше хаос. Държавата беше поч­ти пред колапс. Тя загуби източ­ноевропейските и централноев­ропейските сателити и други съставни републики на бившата федерация, които създаваха зона-тампон около нея и които я предпазваха от външни сили. Ра­зяждащи конфликти обезсилва­ха руските републики в северна­та част на Кавказ и някои от тях търсеха възмож­ност да се отделят от Москва. При управ­лението на Борис Ел­цин различ­ни чуждес­транни гру­пи и новите бизнес- елити, известни още като олигарси, опустошиха важните стратегически сектори на държа­вата, между които и секторите за нефт, природен газ, руда, телеко­муникации и земеделие, оста­вайки ги в хаотично състояние.

Най-важният сектор - енерге­тиката - беше цялостно унищо­жен. От 1988-1996 година добивът на нефт спадна от 11.4 мили­они на 6 милиони барела дневно. Традиционно нефтът е ключов източник на приходи за Москва и от него вече 60 години се фи­нансираше почти половината от бюджета на страната. Когато приходите намаляха наполови­на, правителството на Елцин бе­ше принудено да намали военни­те и социалните разходи, което пък доведе до задълбочаване на кризата в държавата.

В края на деветдесетте годи­ни Русия изпадна в небивала фи­нансова криза, поради което тя не можеше да погасява вътрешните и външните си дългове. Недостигът на храна стана хронично, девалвацията на рублата - неконтролируемо, а инфлация­та догони 84 процента. Полити­ческата нетърпимост достигна жестоки размери и ключови под­дръжници на Елцин като кмета на Москва Юрий Лужков и пре­миерът Евгений Примаков се дистанцираха от губещия дове­рие президент. Но Елцин няма­ше никаква представа, кой ще го наследи

В това време в Русия същест­вуваха два главни политически блока и един трети по-малко познат. Най-мощният клан беше то­зи на "силоваците", който се със­тоеше от бивши агенти на КГБ и членове на националните служби за сигурност. "Силоваците" бяха жестоки противници на клана на Елцин, познат като "Фамилията", състоящ се от негови роднини и други привърженици, но възник­наха разногласия и мнозина от тях започнаха да опонират на президента поради политическия, об­ществения и икономически хаос, който беше завладял страната. Третата група беше по-малък и по-тих клан, наречен групата "Петербург" тъй като произлиза­ше от Санкт Петербург и беше ръ­ководен от мощния кмет Анатолий Собчак. Кланът "Петербург" беше по-различен, защото пред­ставляваше смесица от либерали /включвайки и някои прозападни/ реформатори, бивши агенти на КГБ и от независими членове. Собчак успя да намали различи­ята между тези групи в Санкт Пе­тербург.

 Обединителят

Стремейки се да удари "силоваците" и по този начин да полу­чи повече време, за да реши проблемите в собствения си клан, Елцин позволи на Влади­мир Путин, член на клана "Петербург", да стане мощен поли­тик. Путин първоначално, през 1998 г. беше ръководител на Фе­дералната служба за сигурност, позната с абривиатурата ФСБ и след недълго време беше обявен за наследник на Елцин, чиито последователи продължаваха да бъдат недоволни. Елцин не вяр­ваше, че Путин, на когото бяха лоялни както членовете на кла­на "Петербург", "силоваците", па дори и някои от членовете на "фамилията" на Елцин, може да обедини Русия.

Путин, както и неговият мен­тор Собчак, знаеше, че единст­веният начин да стабилизира Русия, а още повече да й върне по­зицията на суперсила, е да пос­тигне равнопоставеност между противопоставящите се групи под неговата консолидираща ро­ля и да елиминира всички, които се опитват да противоречат. Той успешно си осигури поддръжка­та на двете противоположни в идеологическо отношение групи - първата, която поставяше наци­оналната сигурност на първо място и втората, която искаше държавата да се отвори и да се реформира. В известна степен Путин се съгласяваше и с двете схващания. Неговата принад­лежност в миналото към КГБ го караше да симпатизира на "сило­ваците". Но той беше разбрал коя е изконната слабост на Русия. Като агент на КГБ беше получа­вал задачи тайно да осигурява технологии от Запада и този му опит му подсказваше, че Русия има нужда да се модернизира, ако иска да е успешна конкурен­ция на Запада.

Разпределението на ресурсите

Путин постави "силоваците " и либералите, които по-късно станаха разпознаваеми като "цивилки", на позиции, които бя­ха най-изгодни за осигуряване на неговата стратегия за държавата. Политическата равнопоставе­ност в Кремъл му позволи да за­почне големия процес на консо­лидация на страната. Той пое ди­ректния контрол върху руските стратегически сектори, заздрави отбраната, увеличи държавните приходи, стабилизира икономическтата система и се разправи с тези, които не се съгласяваха с неговите стратегии, без разлика дали това са привърженици на опозицията или на военизирани­те мюсюлмански групи в Кавказ.

Като стабилизира страната, Путин получи подкрепата на по­вечето руснаци, които му дадо­ха политическо доверие за два президентски мандата. Той по­лучи култов статут. С такава огромна поддръжка Путин създа­де политическата партия Единна Русия, която доминираше в пра­вителството и в двата главни кла­на. Военните, икономическите, финансовите и енергийните сек­тори бяха разпределени между двете групи. Например "силоваците" имаха ръководни позиции в армията, ФСБ и в нефтения бранш, докато "цивилките" ръ­ководеха икономическите и фи­нансовите институции в страна­та, както и добива на природен газ. Така и двете страни получа­ваха достатъчно гарантирани финансови и политически сред­ства. Тази равнопоставеност слагаше двата противоположни клана под контрол, въпреки че битките за овластяване не прес­танаха. В края на краищата Игор Сечин пое контрола върху "сило­ваците", докато Владислав Сурков и по-късно Димитрий Медведев ръководеше "цивилките."

Главните недостатъци на клановата система

Установената равнопоставе­ност в клановата система има три големи недостатъци.

Първо, системата изцяло за­виси от възможностите на подв­ластните на Путин лица да контролират своите подчинени и по този начин системата да същес­твува. Затова Путин зависи от Сечин, Сурков и Медведев, кои­то пък зависят от своите подв­ластни. Само едно по-слабо зве­но във веригата може да има се­риозни последици. Подобна йе­рархия е заплашена от колапс, ако дори само една личност от нея изпадне в безсилие. В по-нис­ките нива на йерархията постоянно се вършат промени, докато върхът оставаше непроменен, дори и в случаите, когато резул­татите са незадоволителни.

Вторият проблем се състои в това, че вертикалната система не може да реагира на промени­те, идващи отвън. Вертикалната система трудно реагира на съ­ществени промени в страната или на глобалните събития, с не­гативно влияние върху Русия.

Третият проблем е, че йерар­хическата кланова система е из­ключително зависима от хората на върха. Путин, чийто интерес е да поддържа баланса между двете групи, е главният арбитър между клановете.Веднъж той се оттегли от президентството и позволи на клановете да продъл­жават дейността си под ново ръ­ководство.

Когато Путин се оттегли от президентската си длъжност в 2008 г., Русия беше достигнала до най - голяма мощ за последните изминали десетилетия. Държа­вата процъфтяваше благодаре­ние на високите цени на нефта, заздравената армия, обединена­та политическа система и от во­дещата енергийна позиция в Ев­ропа. Путин тогава избра за свой наследник президента на Газпром Димитрий Медведев. Той предпочете един представител на "цивилките", тъй като тогава Русия флиртуваше с идеята да се отвори за чуждестранните инвестиции. Изборът на този либе­рален реформатор за президент можеше да помогне на страната да подобри малко своя образ.

Но след оттеглянето на Пу­тин пукнатините в Иерархическата система през 2008-2009 година се превърнаха в цели дупки. Медведев и "цивилките" се видя­ха в неведение по въпроса как да се справят с глобалната финан­сова криза, нещо, което даде шанс на "силоваците" да увели­чат мощта си. Путин трябваше да се върне, първо тайно, през 2009- та година, за да заздрави систе­мата, налагайки важни финансо­ви решения, а след това и явно ка­то законно избран президент през 2012 г. Но тогава в Русия ве­че се бяха появили още по-опас­ни съществени промени, които застрашаваха и системата, и държавата.

ПОЛИТБЮРО 2.0

Руското население възлиза­що на 143 милиона към 2030 г. се очаква да се намали с около 10 милиона. Това показват повече­то прогнози. Намаляването най- силно обхваща етническите рус­наци. От друга страна броят на мюсюлманите се увеличава. То­ва е в сила и за коренните мю­сюлмани, и за новодошлите. На­маляването на етническите рус­наци и увеличаването броя на мюсюлманите означава, че към 2030 г. последните ще представ­ляват 16 процента от населението на Русия.Според други прог­нози процентът ще бъде по-го­лям от 20 на сто поради нелегал­ните преселвания.

Увеличаване на процента на мюсюлманите сред руското на­селение предизвиква ултранационалистически реакции. Участ­ниците в масовите протести през изминалите три години призова­ват за реформи на емигрантска­та политика и прекъсване на по­мощите за мюсюлманските райони на Северен Кавказ. Причи­на за това е и подемът на радикалното православие с религи­озни доброволчески групи, кои­то се опитват да вземат контрола върху сигурността в свои ръ­це.

Намаляването на етническо­то руско население има отрица­телно въздействие и върху състоянието на руската армия. Мос­ква ще трябва да се откаже от ам­бициите да поддържа едно милионна армия и да се задоволи с ар­мия от 800 000 военнослужещи. Демографските проблеми пре­дизвикаха и дебат в Кремъл за интегриране на мюсюлманите в армията

Постсъветското поколение

Още една голяма демографс­ка промяна е съзряването на първото поколение, родено след разпадането на Съветския съюз. Родените в този период са около 21 процента. Големият обрат промени съществено и мантали­тета на населението. Новото по­коление не познава света на Сту­дената война, в която водещи бя­ха СССР и САЩ и беше съвсем невръстно, за да вникне в същ­ността на хаоса по време на Ел­цин. Значителна част от натру­пания житейски опит на това по­коление е от времето на стабилната и относително силната Ру­сия по времето на Путин. Благо­дарение на интернет младото поколение днес има по-голяма възможност да се информира какво се случва в света, отколко­то преди това. Според резулта­тите от едно изследване повече от 50 процента от руснаците из­ползват интернет, за разлика от 2006 г. когато този процент е ед­ва 10.

Поради тези промени, политическият дискурс в страната е много по-разновиден, нещо, което увеличава натиска върху Кремъл. Анти мюсюлманските чувства, поколенческите промени и по-голямата политическа култура предизвикаха масови протести против Кремъл през 2011 и 2012 г. Протестите изглеж­да свариха Кремъл неподготвен. По-късно Москва отговори, ка­то въведе редица съществени ко­рекции в правителствената поли­тика, промени на хората на ръко­водни постове, след което се раз­прави и с демонстрантите. Кре­мъл повторно разгледа ситуаци­ята след новите събития, за да ре­ши как би могъл да съхрани кон­трола.

Глобалните енергийни коле­бания имаха същото влияние върху руската стабилност, както и демографските промени. Най- големият дял от руската иконо­мика се гради върху енергетика­та - половината от държавните приходи идват от нефта и при­родния газ. Един от важните източници на руската държавна и политическа мощ идва от енер­гийните връзки с другите държа­ви.

Енергетиката като икономи­ческа основа и главен източник на приходи отлично служеше на руското правителство.Една от причините, поради която Путин успя резултатно да заздрави дър­жавата през 2000 г.,беше висока­та цена на нефта, която осигури големи финансови средства за Кремъл, което му позволи да осъществи замислите си. Руско­то господство на европейския па­зар за природен газ осигури на Москва необходимите средства, за да разшири влиянието си в бив­шата съветска сфера и да нама­ли западното влияние, колкото е възможно, там. След спадането на цените на енергоизточниците и намаляването на търсенето им, Кремъл загуби и приходите си, и влиянието си върху западните съседи. Това стана през 2009 г. в началото на световната иконо­мическа криза, когато цената на един барел нефт спадна на 60 до­лара. Руската икономика драс­тично забави темпото на разви­тието си, брутният вътрешен продукт /БВП/ спадна с осем процента, но финансите на Кре­мъл бяха спасени благодарение на големите резервни фондове. В момента / 2013 г. - бележка пре­водача/ руският бюджет е изра­ботен върху предположението, че цената на нефта ще остане над 90 долара за барел. Кремъл просто реши да обоснове бъде­щата стабилност на държавата на тази предпоставка, въпреки че паричните резерви все още са около 530 милиарди долари и има различни фондове за в кра­ен случай, възлизащи на около 171 милиарди долари.

Колебанията в енергетиката

Резките обрати в цените на нефта поставят още и въпроса да­ли Европа ще остане главният потребител на руския природен газ. Поради факта, че Русия го­дини наред използва неизчерпа­емите си резерви от този енерги­ен източник за постигането на политически цели, много евро­пейски държави потърсиха вари­анти да избегнат руските достав­ки и изградиха терминали за втечнен природен газ, с който па­зарът е вече пренаситен.От дру­га страна модернизирането на технологията за добив на шистов газ представлява нова сериозна опасност за сегашното руско господство, особено в Европа. Именно поради това Русия вече сменя агресивната си позиция по този въпрос към Европа и преми­нава към сключване на договори, много по-изгодни за потребителите.В същото време Москва се опитва да омекоти ефекта от на­маленото европейско търсене, като обърна поглед към потреби­телите в Азия, като започна да сключва договори с Китай и Япония.

Много са предстоящите пре­дизвикателства към руската енергетика, които е възможно да дестабилизират правителството и държавата. Необходими са драстични реформи за либера­лизиране на този сектор, което ще доведе до замиране на моно­пола на Газпром. Налага се Ру­сия да продължи политиката си на сключване на договори с по- изгодни за потребителите усло­вия, за да ги задържи като клиен­ти. За всичко това са необходи­ми промени в стратегията на Кремъл, което от своя страна си­гурно ще доведе до трусове в сре­дите на политическия елит.

Многото външни фактори, наложили съществени промени в енергийната политика на Русия предизвикват и разпад на стария модел за вземане на решения в правителството. Путин реорга­низира системата в четири ос­новни насоки.

Първо. Той създаде по- гъв­кава система, която позволява лесна смяна на хората, без това да зависи от конкретни личнос­ти, преследващи запазване на статуквото.

Второ. Путин търси система, която да не бъде изградена вер­тикално от два клана, а да бъде реализирана на по-широка осно­ва. Целта е пропуските в едно звено да не пораждат негативни процеси по цялата верига.

Трето.Да бъдат включени и неутрални играчи, които са попу­лярни в Русия или поне хора , ко­ито народът би припознал като свои.

Четвърто. Системата трябва да изработи методология, по ко­ято новото поколение да може да се изкачи до върха и да създаде стратегия за следващите крачки на елита.

Новата система получи проз­вището "Политбюро 2.0", упот­ребено най-напред от руската консултантска група "Минченко", а вече често срещано и в ме­диите. "Политбюро 2.0 е по­добно на политбюрата от време­то на Сталин. Тогава тези пар­тийни органи не събираха най- способните хора на властта, а най-верните на Сталин, способ­ни да вземат решения в сектори­те, които ръководеха. Оконча­телните решения, които ставаха задължителни за елита, се взема­ха от Сталин.

Руският бюджет се основава на предпоставката, че цената на нефта ще остане над 90 долара за барел

В момента /2013 г. - б.пр./ сис­темата "Политбюро 2.0" е разп­ределена между вътрешния елит, който е овластен да взема реше­ния в държавата и да поддържа връзка с технократите. Като включва Путин като арбитър, "Политбюро 2.0" има общо де­сет члена въпреки че бройката може да се променя. Както и по времето на Сталин, Политбюро­то не е формален орган. Ролите на неговите членове могат да ва­рират в зависимост от обстанов­ката и възникналите ситуации. В момента десетте личности, със­тавящи Политбюро не са технократи, а главни стратези на руските обществени, политичес­ки, икономически, военни и бизнес-интереси, както и по въпро­сите на сигурността. Технократите подчинени на Политбюро нямат никаква власт и не вземат решения. Над двата клана заед­но с йерархията им, Путин пос­тавя контролна група от хора, ка­то всеки от тях отговаря за съот­ветен сектор, за който взема ре­шения. Така е създадена равно­поставеност и няма междулич­ностно съперничество.

Настоящото Политбюро е съставено от хора, на които Пу­тин вярва безусловно и които са се доказали като компетентни стратези, въпреки че отделните лица могат да се сменят в зависимост от неговата преценка. Всеки член на Политбюро има своя база, откъдето подхранва властовата си мощ. Например Игор Сечин наблюдава нефтено­то направление, Сергей Шойгу - военното, а Сергей Иванов си­лите на безопасността. Единст­веното изключение е Димитрий Медведев, който повече е пред­ставител на реформаторите от втория или от третия ешелон /ка­то Аркадий Дворкович, Игор Шувалов и евентуално Алексей Кудрин/. Те самите не са достатъчно овластени, но колективно ръководени от Медведев имат съответната тежест.

Трима от членовете на Полит­бюро вземат решенията в енер­гетиката - Игор Сечин, Димитрий Медведев и Генадий Тимченко. Сечин наблюдава нефте­ното направление, но се опитва да разшири влиянието си и над добива на природен газ. Едини­ят от съюзниците на Медведев - Алексей Милер, ръководи Газпром, но влиянието му се прости­ра и над нефтеното направление. Другият - Генадий Тимченко търгува с нефт и природен газ и има дялове в частната фирма за природен газ "Новатек". Трима­та имат различни интереси в енергетиката, но Путин е на вър­ха и взема окончателните реше­ния.

Политбюро има и няколко члена, които имат малко по-раз­лични отговорности от останалите. Шефът на кабинета на пре­зидента Сергей Иванов контро­лира разузнавачите и кмета на Москва. Сергей Собянин ръко­води столицата. Сергей Иванов е един от най- доверените сътруд­ници на Путин и неведнъж, кога­то се е налагало, се е оттеглял. Собянин има амбиции да насле­ди Путин и се опитва да остане неутрален по отношение на всички кръгове.

НЕСИГУРНОТО БЪДЕЩЕ

Въпреки че съществува По­литбюро 2.0 руската система все още зависи от Путин и това е най- големият структурален риск за властта. Политбюрото се сблъс­кваше със същия проблем и по времето на Сталин. Когато той почина през 1953 г. системата трябваше да установи равнове­сие между трима лидери - Никита Xрушчов /промишленик/, Лаврентий Берия / отговарящ за службите за сигурност/ и Вячислав Молотов /отговарящ за вън­шната политика/.

След смъртта на главния ар­битър Йосиф Сталин между три­мата започна жестока борба за власт. Логиката подсказваше, че Берия, контролиращ службите за сигурност - основата на мощта на държавата, ще бъде победите­лят. Спрямо Xрушчов и Моло­тов Берия беше най-тясно свър­зан с наследството и политиката на Сталин. Първоначално два­мата се съюзиха да отстранят Берия, но в края на краищата побе­ди Хрушчов. Въпреки че Хруш­чов беше предан на Сталин и на неговата политика, докато той беше жив, когато превзе ръко­водните постове той бързо про­мени посоката / с тъй наречения процес на "десталинизация"/ и коренно промени работата във всички сектори на държавата

Както Сталин и Леонид Брежнев подготвяше Михаил Горбачов и Борис Елцин да го наследят с промяната на поколе­нието, а Юрий Андропов и Кон­стантин Черненко трябваше да изиграят ролята на временни ли­дери. Тази несполучлива поколенческа промяна в държавното ръководство допринесе най- много за разпадането на Съвет­ския съюз.

Засега все още не е ясно дали личността или личностите, ко­ито Путин ще предложи за негови наследници ще продължат да се придържат към неговите стратегии. Няма никаква гаран­ция, че когато Путин се оттегли,няма да се повтори същия сценарий от прехода след Сталин и Брежнев.

През 2012 г. в един момент Путин отсрочи всички заседания и пътувания, за да се справи, как­то изтъкваше неговият говори­тел, с малък здравословен проб­лем. Тогава именно за първи път обществото получи сигнали за крехкото здраве на президента. И тъй като се увеличава вътрешни­ят и външният натиск върху Ру­сия, немалко представители на елита в Кремъл се опитват да за­пазят с всички средства своите позиции, защото са наясно, че ня­ма да получат същата сигурност, която им дава Путин докато е на върха.

Например шефът на Газпром Игор Сечин, който от много вре­ме е свързан с управлението на Путин, вече се опитва да увели­чи мощта си и да контролира и направлението за нефт. Вицепремиерът Аркадий Дворкович, под ръководството на премиера Дмитрий Медведев, се опитва да разшири ролята си на технократ и да наблюдава и развитие­то на новите проекти на Газп­ром. В същото време кметът на Москва Сергей Собянин напус­на управляващата партия Един­на Русия, за да увери гласопода­вателите, че е независим канди­дат на предстоящите избори за кмет на столицата и евентуална кандидатура за наследник на Пу­тин.

Възниква въпросът кой ще наследи членовете на Политбю­ро? Освен премиерът Медведев /47/ и вицепремиерът Вячеслав Володин /49/, останалите члено­ве на Политбюро са над 50 и 60 години, а средната продължи­телност на живот при мъжете в Русия е вече 69 години.

Принадлежащите към сегаш­ният елит вече подготвят за свои наследници собствените си деца. Повече от десет са децата на всемогъщия руски елит, които заемат възлови постове и очак­ват с нетърпение Путин да се оттегли. Но дали за Русия не е мно­го опасно, ако наследниците на елита се изкачват все по-високо в йерархията поради семейните си връзки, а не според способнос­тите си? Ако това стане, компе­тентността на бъдещите руски лидери ще буди не само съмне­ния, но тя ще предвещава и мно­го несполуки.

Бъдещето на Русия след Пу­тин е несигурно. През изминали­те десетилетия държавата заво­юва международни успехи благо­дарение на досегашното ръко­водство. Путин и елитът успяха да върнат вътрешната стабил­ност и регионалното влияние на Русия, която повторно се появи като силен играч на международ­ната политическа сцена. И тъй като тепърва ще се увеличават вътрешните и международните предизвикателства, ще е нужен наследник на Путин, който да има капацитета да запази консо­лидацията на страната на всички равнища и който ще може успеш­но да отговори на новите предиз­викателства. Засега е неясно, да­ли наследникът на Путин би мо­гъл да стори всичко това. Имен­но поради това Путин усилено разработва планове за бъдещето. Той създава нова система за уп­равление, която теоритически няма да зависи от отделната личност. Но ще бъдат необходи­ми години, за да може тази сис­тема да се развие и усъвършенс­тва, но въпросът е дали това е въз­можно да бъде осъществено. В момента, а и в близкото бъдеще, системата все още зависи от Путин и от неговите способности да бъде успешен арбитър между различните групи в правителст­вото.

Дали са добри плановете на Путин или не, в руската история има достатъчно примери на под­готовка на преход към нов ли­дер, но се получава дестабилиза- ция, та дори и разпадане на стра­ната. Затова никой не може да га­рантира, че плановете на Путин за политически преход ще се развиват благополучно и няма да завършат с неуспех. В миналото Русия се възземаше след перио­ди на дестабилизация, но коя е га­ранцията, че държавата ще успее да задържи сегашната си мощ?!

*Превод от английски език Косъо Бъчваров,Чикаго.