Живеем във времена, когато официалната научна историог­рафия в България е длъжник към нашето съвремие в областта на старобългаристиката. Нямаме задоволителни исторически отговори за пътя на българите в древността. Въпросите за произ­хода, зараждането и дори само­то наименование на българите са много повече от отговорите. За­това днес сме свидетели на бум от писания на звани и незвани специалисти за старите българи. Днес, когато всеки има право и възможност да публикува и пи­ше, каквото пожелае и няма ут­върдени от държавата монопо­листи върху историческата исти­на и познание, само оня който не го мързи не си е пробвал вече пе­рото в изкушителната тема за ста­рите българи.

Не такива са били времената, когато са написани първите сту­дии от сборника "Булгарите" на архитект Слави Дончев. Преди половин век не е имало дори ин­тернет, нито функционалните бутони копи и пейст. Архитект Дончев не е историк и това го ос­вобождава от идеологемите на­лагани при предишния режим. Той си позволява за първи път да въведе немарксистки методи за изследване в старобългаристи­ката, като прави структурни ана­лизи на отделни артефакти, па­метници и цели нормативни сис­теми, като старобългарския ка­лендар или писменост. Подобна свобода винаги се заплаща. Це­ната е, че студиите и статиите на "Слави хуна", както го наричат приятелите му, са публикувани в различни вестници и списания, но не и в канонизираните исто­риографски издания на кабинет­ната наука. Но не бива да се съ­жалява за това. Защото използ­вания от архитект Дончев интер­дисциплинарен метод на анализ му позволява да използва пости­женията на широк кръг прилож­ни науки, който разширява хоризонта на неговите исторически търсения и го води до впечатля­ващи изводи.

Тръгвайки от безспорния хроникиран факт, че българите на Аспарух се появяват в края на седми век на Балканите именно идвайки от Изток, Слави Дончев насочва всичките си усилия, за да изследва връзките на старите българи с евразийския Изток. И тази зона на културен контакт през вековете неочаквано ни да­ва възможност да правим парале­ли между Индия и Централна Азия с Балканско-средиземно- морския и европейския свят на старите българи. Не мога да не спомена примери за това, като уникалната студия за струнните и лъковите музикални инстру­менти или доклада пред ЮНЕС­КО за Мадарския конник. Слави Дончев е дори първия български изследовател, който прави пара­лел между традициите на индуизма и будизма с такива изконни български народни обичаи, как­вито са мартениците. Всичко то­ва го има вътре в книгата и очак­ва своите читатели и продължи­тели на неговите търсения.

Книгите и знанието, което но­сят са като парите. Ако не се вър­тят в оборот, ако не циркулират, те губят от стойността си. Точно, за да умножи стойността на написаното през годините от архи­тект Слави Дончев, режисьорът Николай Акимов полага неимо­верни усилия като редактор, за да събере публикациите от раз­лични издания и да ги видим днес в тази хубава книга озаглавена от автора й "Булгарите". Написано­то в нея не претендира да е исти­на от последна инстанция. Тя е връщане към началата на истин­ската история, завещана от Херодот, тоест тя е изследване.... И всеки който търси истината за старите българи има какво да прочете в нея, за да продължи напред.