Напусна ни завинаги един за­бележителен син и голям родолюбец-потомък на бежанци от Македония. Каузата Македония беше негово кредо. Той обичаше безпределно тази многострадал­на земя и желаеше да й помогне в нейното духовно и културно из­дигане. В годините, когато Маке­дония за кратко беше почувства­ла своята свобода от сръбския гнет /1941-1944 година/, той оти­ва в Охрид - родния град на май­ка му, за да завърши там гимназиалното си образование.

Както майката на проф. Гри­горов, така и баща му, завършват българските гимназии в Солун, за да поемат после учителското поприще.

По майчина линия е от извес­тния и родолюбив род на Кодаревите, един от които е и Илия Кодарев - последния кмет на Ох­рид до есента на 1944 година. То­гава партизански части с преоб­ладаващо сръбско и черногорс­ко присъствие под ръководство­то на пратеника на Тито за Маке­дония Светозар Вукманович - Темпо, заемат мястото на отс­тъпващата немска дивизия "Принц Ойген". И те започват да претворяват в дело мисията, за която са дошли - безмилостна са­моразправа с всичко българско.

По време на Втората светов­на война, проф. Григоров е изп­ратен на фронта като офицер. Тук, той се среща със сърбоманския партизански ръководител Михайло Апостолски, който му поставя ултиматум да предаде като "трофейно" всичкото нем­ско оръжие, с което е разполага­ла българската част. Отка­зът на Григоров е категори­чен - "Не!", в противен слу­чай той ще бъде принуден да насочи оръжието си срещу партизанската част, команд­вана от Михайло Апостолски.

След 1944 г. той има въз­можност да пътува често до Македония и по специално до Охрид. Веднъж в Скопие той се среща с една своя съ­ученичка от гимназията, ко­ято е заемала висок начални­чески пост в здравеопазва­нето на републиката. От нея е бил поканен да отиде на работа в Скопие с обещани­ето, че ще съдейства в кариерното му издигане. Отгово­рът му е бил отрицателен.

Във Варна проф. Григоров бе­ше правил опити за сближаване и подпомагане на здравеопазва­нето на Охрид и Варна, като на­ши специалисти е трябвало да подпомагат в обучението своите охридски колеги и обратно, като това стане на разменни начала. За съжаление, той не можа да на­мери разбиране от отговорните фактори в града.

Като лекар с високи професи­онални качества на хирург преди т.нар. "демокрация" проф. Гри­горов е бил изпратен в помощ на здравеопазването във Виетнам и Мали.

За човека хуманист - проф. Григоров може с право да се ка­же, че той е спасявал хиляди чо­вешки животи. Към всеки един той е проявявал своя гражданс­ки дълг.

Проф. Григоров имаше голя­мо желание да посети родното село на баща си с. Загоричане, Костурско, но за съжаление та­зи негова мечта остана неосъ­ществена.

Годините не бяха заличили спомените му, свързани с Маке­дония. Интересни моменти от ученическите му години в Ох­рид, на няколко пъти, бяха пуб­ликувани в сп. "България Македония".

Животът на проф. Григоров беше пример за подражание в безвремието, в което живеем. Той е пример и за идващите по­коления, че българският дух в Македония винаги трябва да е жив.

Поклон пред вечната му па­мет.

"България Македония"