4 март 870 г.

На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариг­рад специално подбраната българска делегация заявява, че кога­то предците ни завладяват земя­та, наречена България, заварват там не латинско, а гръцко духовен­ство. Така е решено България да остане под върховенството на Ца­риградската патриаршия.

Обявяването на Българската църква за автономна Архиеписко­пия по решение на вселенски съ­бор, а не по решение и снизхождение на византийския император и на цариградския патриарх, се смята за голям дипломатически успех на първия български хрис­тиянски владетел Борис Първи Покръстител.

9 март 1230 г.

В битката при Клокотница цар Иван Асен II нанася пълно по­ражение на войските на Епирското деспотство, оглавявано от Те­одор Комнин. Нарушеният от Комнин договор, сключен между двамата е набучен на копие, за да се заклейми измяната на епирския деспот. Цар Иван Асен II поста­вя в църквата Свети четиридесет мъченици в Търново надпис на колона, който гласи: "...излязох на бран в Романия, и разбих гръц­ката войска и плених самия цар, кир Теодор Комнин, с всичките му боляри, а цялата земя от Од­рин и до Драч завладях."

11 март 1923 г.

Закрива се Деветнадесетото народно събрание, започнало дейността си на 15 април 1920 г. при министър-председател Алек­сандър Стамболийски. Гласува­ни са следните по-важни закони: Закон за трудовата повинност, за водните синдикати, за трудовата поземлена собственост. Съглас­но последния закон земята при­надлежи на тези, които я обра­ботват, а притежанието на обра­ботваемата площ се ограничава до 300 декара...

21 март 1873 г.

Новоназначените от турското правителство български владици във Враца, София и Велес, в изпъл­нение на Фермана и при застъп­ничеството на австроунгарския посланик в Цариград, се предста­вят на последния и му благодарят за съдействието за издаването на съответните берати.

Самият Екзарх Антим Първи посещава същия посланик и го мо­ли да съдейства за издаване на бе­рати за владици в Скопие, Охрид и Битоля и получава неговото обе­щание. В тези три епархии при до­питване, според член 10 на Фер­мана, населението масово, далеч над необходимите две трети се изявява за присъединяване към Българската Екзархия.

13 април 1897 г.

Студентите от Висшето учи­лище разлепват възвания по ули­ците на София до гражданите на столицата. Те ги приканят да се съберат на митинг и да обсъдят въпроса, как да се помогне на бъл­гарите в Македония и Одринско, за да се подобри тяхната участ. На митинга студентите държат раз­палени политически речи в патри­отичен дух.

17 април 919 г.

По предложение на цар Симе­он българските епископи провъз­гласяват Българската автономна архиепископия в автокефална, на­пълно независима от Цариградс­ката патриаршия. Този акт е дър­жавна необходимост, поради действащото тогава начало, че няма царство без патриаршия. Тогава българският патриарх е трябвало да короняса Симеон за цар и така да бъде закрепена тит­лата му на основание на общоп­риетото начало. Двете основни структури на покръстените бъл­гари - държавата и църквата - са вече изградени, начело с ръково­дители, носещи съответните тит­ли.

22 април 1900 г.

Министерството на просве­щението съобщава на Академич­ния съвет на Висшето училище, че изпраща ръкописите на покойния вече Гаврил Кръстевич, в 44 връзки, за библиотеката на учили­щето. В пратката влизат както важни документи и неиздадени творби, така и книгите на княз Стефан Богориди.

24 април

В Солун, благодарение на уч­редената същата година Българ­ска църковна община, е отслуже­на за първи път църковна служба на славянобългарски език. Ново­избраното настоятелство получа­ва пълномощие от 830 българи, жители на града.

28 април 1883 г.

Във в."Балкан" е поместена статия от Григор Пърличев под заглавие "Мечта на един старец". Тя е по повод поканата до Пърли­чев да участва в издаването на вестника. Тази статия е всъщност една изповед на многозаслужилия възрожденски деец и носител на лавровия венец за поезия за по­емата му "Сердарят" през 1860 г. в Атина, написана на гръцки език.

Статията съдържа много ав­тобиографични данни, споделе­ни са мъките, страданията и възторзите в дейността му по про­буждането на Охрид, но същев­ременно тя отразява общобългарските идеи - мечти и разоча­рования.

Родолюбецът Пърличев в един момент призовава: "Бълга­рия е още умилена, докле възпо­минанието на робството И е още живо, трябва да се появят добрите И синове. В идущия век Бълга­рия ще стане по-честита, но страх ме е да не би самото И бла­годенствие да опие чадата И..."