Иван ЗАГОРОВ

На 25 януари т.г. френските медии публикуваха част от из­казването на външния министър на Гърция Евангелос Венизелос. Изказването е пред членовете на Комисията по външна политика и отбрана на Горната камара на френския парламент. На въпроса на сенатора Емери дьо Монтескьо какви са отношенията на Гърция с Р Македония, Венизе­лос намесва и България, като за­явява:

"Първо. Проблем е псевдо- македонският език, който според българското правителство и българските учени е български език.

Второ. Другият проблем е идеологически, той засяга пове­че отношенията между София и Скопие и се отнася до изкустве­ния национален идентитет в съседната държава... Нашият спор за името е съвсем малък, сравнен с големите несъгласия с езика и историята... "

Опитният гръцки дипломат без да иска попада в клопката, която сам си е поставил. Защо? Не че не изрича истини. Истина е всичко, което казва за езика и историята, но той сякаш забравя, че заедно с подписването на Ньойския договор с България на 27 ноември 1919 г., Гърция нало­жи на страната ни и една Кон­венция за взаимно изселване. Т.е. изселване на българите от Егейска Македония и на гърците от България. Както е извест­но стратегията на Атина тогава беше обезбългаряването на Западна Тракия и източна Егейска Македония, а българите в западна Егейска Македония да бъдат денационализирани и асими­лирани. Според един доклад на британския посланик в София Уйлям Ърскин от 1923 г. гърците са депортирали 3000 българи от тези краища в Крит и 2000 - в Пелопонес, с цел насилствена асимилация. Не става дума за избитите и прогонените... Неза­висимо от всичко, след падането на Берлинската стена и демократизацията на Източна Ев­ропа, тези "българогласни ели­ни" надигнаха глава. В Лерин възникна организацията "Вино- жито", под влияние на Скопие, а във Воден - организацията "Български човешки права в Ма­кедония". Все повече обществе­ни кръгове в Гърция осъзнават присъствието на подобно наци­онално малцинство и гласно или безмълвно - проблемът с не­говото съществуване навлиза в съзнанието на все повече хора там. И разбира се, властите също следят пулса на това събуждане от кошмара на денационализацията и вземат всички мер­ки това да бъде предотвратено.

Но усилията им отиват нахалост. В престараването си те сами се разобличават...

Например, на 4 май 2014 г. гру­па български граждани, незави­симо от каква професия са те, по­сещават лобното място на легендарния Гоце Делчев в с. Баница, Серско - Гърция. И какво е тях­ното учудване, когато още с наб­лижаване на туристическата им цел, като изневиделица излизат от всички страни цивилни поли­цаи. Процедурата е ясна. Про­верка на самоличността им, взе­мане за "справка" личните им документи, забрана да се правят снимки или заснемания с камера или мобилен телефон... Въпросът към господин Евангелос Ве­низелос е политиката на негова­та страна, отдавна ползваща се с привилегиите на Европейския съюз, с какво се отличава от офи­циално Скопие по отношение на историята и идентитета на тези хора, независимо дали живеят в Егейска или Вардарска Македо­ния?

Случаят от 4 май т.г. с българ­ските туристи, посетили лобно­то място на Гоце Делчев, поставя стрелката, сочеща точно посо­ката откъде идват истинските страхове на Атина. Това е Бълга­рия.

И колко големи са греховете на официална София, която в името на имагинерното приятелство на Атина и Белград, загърбва възможностите да гради мостове с Р Македония чрез ин­фраструктура, културна актив­ност и мъдри политически ходове, за да разкрепости младата ре­публика от внушенията, опеката и пропагандата на лабораторно­то генно инженерство, приложе­но над потомците на тези, чии­то деди създадоха легендарната ВМОРО.

Лобното място на идола на та­зи организация Гоце Делчев, на­миращо се в с. Баница , Серско, е най-доброто доказателство за на­ционалната принадлежност на хората, обитаващи тези краища.

А постъпката на гръцките власти с българските туристи е просто поредният тест за псевдо европеизма на Гърция и за гузни­те съвести на нейните политици.