Три дни преди балотажа за президент и парламентарните избори в Македония, премиерът Никола Груевски в интервю за телевизионния Канал-5 оповести нова, галеща ухото на избирате­лите новина: "Консорциумът "Уейби груп" идва в Македония да инвестира 400 милиона дола­ри и да създаде 5000 работни мес­та..." Ще поясним, че въпросни­ят консорциум е един от най- мощните гиганти в производст­вото на конфекция за облекла. Неговият генерален офис се намира в Китай, а европейското представителство е в Мюнхен. Груевски поясни още, че в Севе­роизточна Македония ще бъдат отделени 40 хектара площ, къде­то да бъдат построени цеховете и административните сгради.

Е, върви и разправяй, че Ни­кола Груевски няма качества. Има качества и още как. Той знае винаги кога и как да блесне пред избирателите, кога и как да ги погъделичка, кога и как да обещае увеличение на пенсиите. Няма какво да се чудим, защо той от 2008 г. досега е несменяем премиер. И да не се забравя - той е цар и на апаратните игри. Винаги така ще направи, че да предизвика предсрочни избори. И винаги така ще се случи, че неговата партия ВМРО- ДПМНЕ, която няма нищо об­що с класическата Революцион­на организация, ще спечели из­борите.

На тези, които още се питат, какво се промени в Македония след тези избори, ще кажем, че нищо не се промени. Водата на политическия поток в тази дър­жава от 2-и август 1944 г. тече все в една и съща посока - Белград. Но и тук също не трябва да има заблуди. И партията на Зоран Заев - СДСМ да беше победила, политическият поток пак щеше да си клокочи по посока към се­верната граница. Има обаче и ед­на подробност. Груевски се ока­за, най-способният продължител на политиката с белградска мар­ка, най-последователен и най- гъвкав. И затова той славейки Александър Македонски все по- тясно и по-тясно обвързва стра­ната си със северния съсед, така, както беше и при Тито. Той уме­ло поддържа и югоносталгията у своите избиратели, и самочувс­твието им на изконен народ с език, идентитет и държавност, които кой знае защо водят нача­лото си от решението на АСНОМ на 2 август 1944 г.

Тук идва и сравнението с пър­воначалния политически нас­тавник на Груевски и бивш премиер Любчо Георгиевски. Той, който беше детето-чудо в осамостоената Македония, днес едва крета на опашката на поли­тическия живот там. Разбира се, не поради некадърност и липса на политически талант, а пора­ди това, че прозря истината за македонската съдба. Само пре­ди няколко месеци в интервю той заяви: "Македонската власт е просръбски ориентирана, парадоксално е, че със сърбите ние честваме три годишнини, които са донесли само беди на държа­вата, а всяка инициатива, която идва от България е блокира­на..."/ в."Нова Македония", 21.12.2013 г./

Заслужава да се направи тази съпоставка, тя е необходима, за­що днес Любчо Георгиевски е единственият човек, който гово­ри на висок глас за македонски­те корени, за историята, възраж­дането, революционните борби като част от българското духов­но цяло в тези години. А това продължава да бъде тема табу в училищата, обществото, инсти­туциите, църквата, политически­те партии, в науката. И ако тряб­ва да бъдем точни, ще кажем че тези 16-17 хиляди гласа подаде­ни за партията ВМРО - НП на Любчо Георгиевски в последни­те парламентарни избори, това е ядрото, маята, от която един ден ще бухне тестото на истината за Македония. Колкото и да е труд­но днес, колкото груевци и заевци да шмекеруват, маята е в ко­ритото на историята и там втас­ва тестото на истинското бъдеще на тази измъчена земя.

Иначе, еуфорията около Гру­евски и Иванов ще се вихри.И новият-стар премиер ще про­дължава със самочувствие да надхитря своя опонент Зоран Заев, респективно - СДСМ. Ето и думите му: "СДСМ победи ВМРО - ДПМНЕ в община Цен­тър... В следващия период ще се потрудим да открием нашите грешки, от които мнозинството от гражданите на тази община са недоволни и ще се опитаме след изборите да спечелим и тяхното доверие..."/в."Дневник", 28 ап­рил 2014 г./ Нека да не гадаем, как ще се развият събитията в Маке­дония. Едно е ясно, че прездидентът Иванов и премиерът Гру­евски ще продължат под плаща на антиквизацията да укрепват сърбокомунистическия вектор на македонската политика.

И точно по средата на този из­бран от тях път, те ще срещнат, може би, онази непредвидена от тях съпротива, която ще разкрие нови перспективи пред младата държава.