В потока от мнения и комен­тари за събитията в Украйна на фона на противопоставянето между Русия и Запад двама ак­тьори остават незабележими - ООН и БРИКС. Да подчертаем, че в това обединение влиза сама­та Русия.

Кризата с Украйна може да окаже съществено въздействие на тези две структури с оглед на геополитическия характер на конфронтацията. Особено инте­ресни са както преките, така и косвените последици за БРИКС. Съмненията относно укрепване­то на БРИКС като геополитическа сила съществуваха и преди, а събитията в Украйна и Крим само ги засилиха.

БРИКС е ревизионистка платформа, в рамките на която се прокарват идеи за реформата на глобалното икономическо уп­равление. Ако се отчете съставът на групата, геополитическият й подтекст е очевиден. Затова в световната общественост възникнаха определени очаквания. Но превръщането й в реална по­литическа сила е малко вероят­но. Много е показателно реше­нието на Китай, да се въздържи при гласуването на резолюция­та на Съвета за сигурност на ООН за Украйна, на която Русия наложи вето, както и сдържаната и неангажираща реакция на другите членове на БРИКС (ре­акцията на Китай съответства напълно на неговата "политика на сдържаност!").

С други думи БРИКС като ко­лективна платформа дава на "петорката" свобода да маневрира в преследването на стратегичес­ките дели в съответствие с наци­оналните интереси - макар че то­ва усложнява съществуването на групата. При това БРИКС като икономически полусъюз не е способен да се сплоти в случай на геополитически конфликт. Украинската криза ясно демонстрира това.

Подем на РИК?

Не е изключено при затягане­то на финансовите санкции сре­щу Русия да се очертаят и пределите на банковия механизъм на БРИКС. Ако обаче БРИКС бъде разглобен на геополитически компоненти в северна Евразия, ще бъде открита твърде инте­ресна динамика, по-специално в дипломатическите контакти в триъгълника Русия-Индия-Китай (РИК).

По закона за диалектиката при махането на Русия от Г-8 и втвърдяването на Г-7 увеличава се вероятността, че поне такти­чески Русия, Индия и Китай мо­гат да разиграят картата на тристранна интеграция вътре в БРИКС. По инициатива на Мос­ква това може да бъде отговорът срещу мобилизацията на Запада, насочена към изолиране на Ру­сия. В международен план Индия и Китай (както Бразилия и ЮАР) няма да отидат към изолиране на Москва.

В същото време реакцията на Китай и Индия на предложението на Русия ще бъде подчинена на прагматични съображения да използват за своя изгода напре­жението в руско-американските отношения, доколкото двете държави се стремят към сближа­ване както с Москва, така и с Вашингтон.

Азиатските гиганти вероятно ще се опитат да побързат, докато се задълбочава кризата в Украйна. Русия има голям стимул да създаде по-тясно сътрудничество с двете страни в енергий­ния сектор. Това важи най-вече за оста Пекин-Москва, където не­щата се запънаха в цената на транспортирания газ в Китай. Сега обаче положението може да се промени.

Това ще доведе до нараства­не на взаимните инвестиции в промишления и енергийния сек­тор между Русия и Индия, а също между Русия и Китай. В ре­зултат независимо от по-нататъшните отношения на Москва със САЩ и Европа, в рамките на БРИКС ще се полага северно-евроазиатска интеграционна осно­ва. В този случай съпротивата срещу затягането на анти руските санкции може да накара и За­падът, и Русия да отидат на оп­ределен компромис.

Шест урока от кризата в Украйна

Украинската криза ярко де­монстрира линиите на разлома по границите на формиращия се многополюсен ред, а също пог­решните стъпки на съперниче­щите си лагери, които го изграждат. Регулирането на конфликта между Москва и Запада около съдбата на Украйна може да ста­не ендшпил на Студената война, която на практика така и не е за­вършила. В момента се оформят поне шест изводи от възобнови­лата се конфронтация между Из­тока и Запада (в предишното по­литическо схващане).

Първо, кризата в Украйна и анексията на Крим показаха ,че Студената война, която мислих­ме, че е приключила, всъщност се е намирала в ремисия. Триум­фът на Запада начело със САЩ и обединението на Германия на фона на краха на Варшавския до­говор и разпадането на Съветс­кия съюз попречиха да се стигне до по-дългосрочно регулиране на голямата конфронтация. НА­ТО не се разформирова, а на мяс­тото на НАТО и на Варшавския договор не възникна нова един­на архитектура на мира и сигур­ността.

Поляризацията вътре в Ук­райна (една част за ЕС, друга за Русия) отразяваше замразените, но не и разрешените проблеми от времето на Студената война. Това е вторият извод.

Споразумението между ЕС и Киев за асоциирано членство на Украйна и подписаният от Путин закон за присъединява­нето на Крим закрепва разде­лението на региона.

Така ние стигаме до третия извод:

борбата за геополитическото прегрупиране в междудържав­ните отношения в Евразия ще въздейства на трансформиране­то на световния ред.

В центъра на протичащите съ­бития е съдбата на Руската феде­рация, затова президентът Вла­димир Путин проявява такава аг­ресивност в своите гамбити. На­лага му се да координира подк­репата за режима на Башар Асад в Сирия, защото силите на джихада заплашват да нанесат отве­тен удар в мюсюлманските райо­ни на Северен Кавказ, поставяй­ки под въпрос стабилността на Русия.

Тук трябва да се добави изтег­лянето на САЩ и НАТО от Аф­ганистан, към което Русия се от­нася нееднозначно. Ако талибаните вземат властта в Кабул с подкрепата на Пакистан, това ще засили геополитическата екс­панзия на ислямския фундаментализъм в Централна Азия или до руските граници.

Плюс това не бива да се изк­лючва сближаването на САЩ и Евросъюза с Иран като последица от споразумението по иранс­ката ядрена програма. Отноше­нията между Москва и Техеран ще станат нееднозначни, ако се отчете изострянето на конкурен­цията на енергийния пазар, кое­то ще е изгодно за Европа, тъй ка­то ще й помогне да отслаби зави­симостта си от руския газ и нефт. Да не говорим за задаващото се на хоризонта навлизане на Аме­рика на пазара като голям тран­сатлантически износител на енергоресурси. Тези варианти Путин може да отчете при ответ­ните стъпки на Москва, които би­ха затруднили преговорите за яд­реното бъдеще на Иран, ако За­падът засили икономическия си натиск срещу Русия.

Ако се вземат предвид всички­те тези фактори, украинската криза напълно се вписва в геополитическата матрица на руското разбиране за сегашните заплахи: отзвукът от гражданската война в Сирия, нестабилността в Афга­нистан след изтеглянето на войс­ките на САЩ и НАТО, нормали­зацията на отношенията с Иран и по-активната му роля в геополитическата икономика на Евра­зия. Дали и как Путин ще прео­долее това минно поле, до голя­ма степен ще определи успеха или провала на проекта му за въз­становяване на традиционния имперски статут на Русия в Евра­зия и ще го отърве от натрапва­щата се идея за "катастрофал­ния" разпад на СССР.

Оттук и четвъртият извод: статутът на велика сила, от глед­на точка на Русия, означава запазването на регионалната й хе­гемония в близката чужбина. То ще осигури буферите на страте­гическата дълбочина, гаранти­раща защитата от проникването на американското глобално пре­възходство в руската "сфера на влияние" чрез разширяването на НАТО. Недалновидното изявле­ние на американския вицепрези­дент Джо Байдън за липсата на "сфери на влияние" удари десет­ката и само потвърди представа­та на Путин за лицемерието на Америка и Запада. И тъй като ня­кои смятат целия свят за амери­канска сфера на влияние, изявле­нието на Байдън носеше дъх на триумф, с който Русия не желае да се примири като според нея Студената война би трябвало да завърши иначе.

Предложенията на Москва за архитектурата на сигурността след Студената война включва­ща сътрудничество между НА­ТО и Организацията на договора за колективна безопасност(ОДКБ), бяха пренебрегнати, макар необходимостта да се сподели отговорността за стабил­ността в Евразия, чрез подобна система, отдавна да бе назряла. За да бъде системата надеждна, тя едва ли би трябвало да бъде изграждана на базата на натовското доминиране, особено като се отчете нежеланието на евро­пейците да се охарчват заради военния потенциал и на НАТО.

Бремето на отговорността легна върху плещите на САЩ, въпреки че Германия може да осъзнае отговорността си и да отдели повече пари на фона на значителното съкращаване на военните разходи от страна на Вашингтон. По такъв начин кризата около Украйна е последица от западното ви­сокомерие. В продължение на десетилетия Русия се чувстваше унизена . Затова на фона на гло­балното доминиране на Запада начело със САЩ Путин предпочете връщането към биполярността.

Тук възниква още един проб­лем: на Москва ще й се наложи да си подели властта с Пекин, доколкото Китай започва да ос­порва доминирането на Русия в Евразия. Путин не иска да свири втора цигулка в отношенията с Вашингтон или Пекин, макар че тясното руско-китайско страте­гическо партньорство позволи създаването на Шанхайската ор­ганизация за сътрудничество (ШОС). Именно затова консолидацията на Евроазиатския съюз е жизнено важна за плана му по възстановяване статута на Ру­сия.

Следва петият извод: гло­балната тенденция по създаване на регионални интеграционни общности и геополитическата конкуренция съдействат за фор­мирането на друга многополярна архитектура.

Подобно на Германия, която започна да играе главна роля в ЕС, опитвайки се да не допусне разпада му, и в същото време да го изведе на ново наднационално равнище, така и Путин има свой интеграционен проект. Той се стреми към стратегическа ав­тономия между ЕС и ШОС, къде­то доминира Китай. И тук ние стигаме до шестия извод. Ру­сия иска да съхрани статута на ре­гионална държава в условията на променящата се конфигурация на глобалния ред, в която се от­разява регионализацията на многополярността.

Нов подем на ООН?

Въпреки конфронтацията между Русия и Запада заради Ук­райна, общата картина в Евразия и съседните региони на Близкия изток и Югозападна Азия гово­ри повече за съвпадения, отколкото за разминаване на интере­сите между Москва, от една стра­на, и Вашингтон и Брюксел - от друга.

Но конфронтацията заради анексията на Крим може да бъде превъзмогната, ако генерал­ният секретар на ООН Бан Ки Мун излезе с дългосрочна посредническа мисия с участието на Германия, за да започне диалог между Белия дом и Кремъл. Първо, трябва да спадне градусът на конфликта, а после да се съдейства за прокарването на но­ва архитектура на сигурността в Евразия - да се организира съвместна работа на НАТО, ОДКБ, ШОС под егидата на Съвета за сигурност на ООН. По такъв на­чин ще се реализира идеята на Франклин Рузвелт, който смяташе, че ООН трябва да се гради върху триумвирата САЩ, Русия и Китай, който би гарантирал световния ред.

Симетричността на противо­поставянето между Вашингтон, Брюксел и Москва идеално подхожда ООН да влезе в ролята на посредник за гарантирането на мира и сигурността в момент, ко­гато САЩ и НАТО приключват мисията си в Афганистан. Зара­ди острата необходимост да бъде спряна гражданската война в Сирия, посредническата роля на ООН ще позволи да се възроди статута й на арбитър в глобална­та система за сигурност и дори да открие път към реформирането на Съвета за сигурност в хода на регулирането на взаимно обвързаните регионални проблеми в Евразия.

Една среща за евроазиатската сигурност под егидата на Сек­ретариата на ООН, свикана заради изтеглянето на войските на САЩ и НАТО от Афганистан, ще помогне вниманието на Русия, САЩ и ЕС да бъде превключено на по-значими регионални проб­леми. Към тази работа може да бъдат привлечени Китай и Индия.

Една от възможните последици е "финализацията" на Украй­на (не е изключено също на Гру­зия и Молдова). Това ще позво­ли да бъдат създадени буфери на стратегическата дълбочина око­ло Русия и окончателно да се приключи със Студената война, с което ще се укрепи цялостната система на глобално управле­ние. Трябва да бъде фиксиран и официалният отказ от експанзи­ята на НАТО в близката чужби­на на Русия в рамките на всеобх­ватен пакт за ненападение, защи­таващ съседните държави в сфе­рата на руското влияние.

Ангажиментът за мониторин­га по спазването на пакта може да бъде поет от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Подобен сценарий, задействан от Секретариата на ООН и подкрепен от Общото събрание трябва да бъде одобрен от Съве­та за сигурност на ООН. На този процес не би противоречило и включването на 5-те постянни страни-членки за реформиране­то на Съвета за сигурност, за да стане работата му по-прозрачна. Кулминацията на този процес може да стане връщането на Ру­сия в Г-8, където тя по същество е мост между Г-7 и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Ин­дия, Китай, Южна Африка).

Кой знае, възможно е от този вариант в крайна сметка да спе­челят всички - това ще бъде за­действан от ООН преход към пост западен многополярен ред. За Америка подобен амби­циозен сценарий ще означава не само разрешаване на кризата около Украйна като ендшпил на Студената война, но и в по-ши­рок смисъл гарантиране на мира и сигурността в Евразия след из­теглянето на САЩ и НАТО от Афганистан. Ще се наложи сбли­жаване между САЩ и Иран, а съ­що мирно регулиране между Из­раел и Палестина.

В тази логика се вписва и умо­рата на американското общест­во от ролята на "самотния рейнджър", която са поели САЩ (или на световен полицай) в момент, когато основната борба за власт се разгръща между небелия електорат на Демократическата партия и невъзприемчивия към промени, намаляващ, но все та­ка влиятелен бял, реакционен електорат на радикалното крило в Републиканската партия.

Да наречем това политичес­ка гражданска война за"спло­тяване на нацията", породена от демилитаризирането на про­дължаващото глобално доми­ниране на Америка. Това може да действа като механизъм на противовесите в рамките на многополярността. От тази гледна точка разрешаването на конфликта в Украйна е само върхът на айсберга.