Редакционната статия на авторитетното американско списание "Тайм" от 20 януари 1941 г., която предлагаме, благодарение на проф.Никола Алтънков, автор и на превода, ни въвлича в сложната геополитическа ат­мосфера, когато една държава като България, като Холандия или Бел­гия, е невъзможно да заеме позицията, която е най-благоприятна за ней­ното бъдеще. Статията е посветена на България. И независимо от оцен­ките за Хитлер и нацистка Германия, тя дава обективна картина на обстановката около страната ни тогава и откроява ролята, както и качест­вата на българския цар Борис III.

Стратегията

Войната не протича спокойно като река; нейните талази прииж­дат и се оттеглят като приливи и отливи. Миналата седмица Ев­ропа очакваше големите пролет­ни приливи: възможна кампания на Балканите, почти сигурно на­падение срещу Англия. Но тези приливи все още не бяха започ­нали да се надигат, тъй като зим­ният отлив все още се бавеше. Гръцката вълна продължаваше да залива разбитата италианска армия в Албания. След седмици обсада Клисура падна и Мусоли­ни отново извърши поредната командирска смяна. В Либия британската офанзива продъл­жаваше, но тя бе спечелена още преди стигането до Бардиа. Ос­таваше само да се изясни каква част от италианската армия ще бъде унищожена преди започва­нето на новата кампания. Поред­ният прилив се оттегляше, но но­ви и то по-застрашителни при­ливи можеше скоро да се надиг­нат.

Безизходиците в 1941 г.

Отделена от Холандия чрез обширните европейски прост­ранства и от по-дълбоката кръв­на и културна пропаст, минала­та седмица България бе прину­дена да се взре в един сериозен и изненадващ факт: в перипетиите на Втората световна война тя се оказа Холандия на 1941 г.

Сега, както и преди година, нацистите се надяват да спече­лят войната, като победят Анг­лия. Но до Англия не се стига лесно. Миналата година нацис­тите изоставиха временно този проект, съсредоточавайки се върху главните сили на Съюзни­ците като тяхна първа задача. То­гава тези армии бяха във Фран­ция и най-лесният военен начин да се стигне до тях беше през Белгия и Холандия.

Тази година главните съюзни­чески армии са в Източното Сре­диземноморие: гърците - в Алба­ния, англичаните, австралийци­те и новозеландците - в Либия. Единственият и най-удобният за нацистите начин да стигнат по су­ша там, където съюзническите войски са най-силни, фактичес­ки е през България и съседна Югославия. И така в 1941 годи­на България и Югославия са в съ­щото опасно положение както Белгия и Холандия през първите седмици на 1940 година.

Два пъти - през ноември 1939 г. и през януари следващата го­дина - войната на нерви в Нидер­ландия прерастна в конкретна заплаха. Носеха се слухове за предстояща атака. Наблюдаваха се струпвания на войски по гра­ниците, шепнеше се за ултимату­ми и крайни срокове.

Миналата седмица България се намери в същото стратегичес­ко положение и в подобно нерв­но състояние.

Нещо повече от язва

Миналата седмица в 6 часа и 5 минути следобед министър- председателят на България про­фесор Богдан Филов се завърна в София след петдневното си по­сещение във Виена. Пред журна­листите той лаконично заяви "Съобщенията разпространява­ни в Америка във връзка с посе­щението ми в Германия не са верни". Той просто е заминал да се срещне с лекаря си, нищо по­вече. Обаче въпреки късния час той отиде направо в кабинета си. На следващия ден премина 70 кило­метра до обраслия с борови го­ри зимен курорт Чам Кория, за да разкаже на цар Борис всичко за посещението си при лекаря. На другия ден разговорите му с Царя продължиха. Същата нощ той свика кабинета си в София на едно извънредно заседание и разказа на министрите за пътува­нето си по повод на своето здра­ве.

Нещо много по-съществено от стомашната язва на Богдан Филов е било разисквано през време на тези трескави заседа­ния. Това може да е бил само един единствен въпрос: дали да се даде или не право на транзит­но преминаване през България на немски войскови поделения или поне да им се разреши изпол­зването на въздушни бази в стра­ната така че остта "Рим- Берлин" да може да се из­мъкне от гръцкото тресави­ще.

Реше­нието на Богдан- филовото правител­ство не би имало абсолют­но никак­во непосредствено значе­ние: гер­манците безсъм­нено биха могли да нахлуят в България без оглед на това дали българите го искат или не. Но последствията от по­добно решение биха били от ог­ромно значение за изхода от ця­лата война. На крехките плещи на Борис III, който по начало с неохота е приел предопределе­нието на съдбата да стане цар, се­га се бе стоварила една огромна непреодолима тежест.

Завършен европеец

Царят на българите е мил и добронамерен. Той обича мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да изучава нежни пла­нински венчелистчета, да натис­не педала за газта в колата и да надуе свирката на локомотива, с две думи - да се труди, да съзер­цава природата и да се рови в на­уката. На 15 годишна възраст той завършва Военното училище в София и се сражава в двете Бал­кански войни, както и в Първата световна война. Но той предпо­чита мирните занимания: пътува из провинцията инкогнито, раз­хожда се по софийските улици облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си рус­ка хрътка, бъбри със селяни. Съз­дава впечатлението, че да бъде цар не е негово желание. Казва: "Не бих се уплашил да загубя трона си. Ако това се случи, ще замина в Америка и ще си наме­ря работа като механик".

Сега когато войната е пос­тавила България на мушката, Бо­рис, човекът на мира, е в центъ­ра на поголовен натиск. Той уп­равлява нация от славяни. По кръв е предимно французин. Роднините му са царските се­мейства на Англия, Белгия, Пор­тугалия, Румъния. Съпругата му е дъщеря на италианския крал. По вяра е православен христия­нин. Руският император Нико­лай II му е кръстник. Баща му, бившият цар Фердинанд, е изгнанник в Германия.

Освен тези лични връзки на Борис, България отдавна е най- близкият приятел на Русия в Ев­ропа, както и отдавна страната му е била в пътя на желаната от Германия експанзия към Близкия Изток. Говори се, че напоследък някой запитал Царя каква е вън­шната политика на България. Борис отговорил: "Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили - аз съм единствени­ят неутрален в страната".

Борис не говори празни при­казки. Народът му е свързан чрез език, култура, традиция, кръв и чувства с Русия и поданиците му никога не ще забравят, че имен­но с помощта на Русия са се из­бавили от турското иго и че Ру­сия е създала краткотрайната Го­ляма България от 1878 г. Минис­трите му, обаче, по-специално министър-председателят Богдан Филов и човекът, който кон­тролира българската полиция - министърът на вътрешните ра­боти Петър Габровски, смятат, че реализмът налага България да играе немската игра даже, ако то­ва води до унижение, какъвто е случаят с Румъния. Царица Йоанна естествено мисли, че Бъл­гария трябва да постави единият си крак в италианския ботуш, да­же ако това означава, че другият ще е в гроба. Единствено Борис има една много проста цел: Бъл­гария за българите - ако е възможно. Но на Борис може да му се на­ложи да се изправи пред факта, че в 1941 г. това не е възможно. При срещата си с един българс­ки журналист в Берлин през но­ември миналата година, Херман Гьоринг многозначително е ка­зал: "Вашият цар е прекалено не­утрален, за да ни подхожда. И във всеки случай в новия евро­пейски ред няма място за царе".

Заплахата

Миналата седмица изглеждаше, че търпението на Германия относно несполуките на Италия се е изчерпало. Кореспондентът на белградския "Политика" в Берлин съобщи: "Създало се е впечатление, че Берлин вече не третира италиано-гръцкия конф­ликт като локален инцидент, но като конфликт който с всеки ден става все по-неприятен. От Бер­лин предупреждават Гърция да си помисли добре и да се поучи от съдбата на Финландия".

Германия вероятно предпочита да не открива голям фронт на Балканите, особено такъв, който би могъл да повтори нес­полуките от 1918 г. Успехите на Англия и Гърция в района на

Средиземно море заплашват да превърнат гръцкия конфликт точно в такъв фронт. Вярно е, че през последната седмица не се очертаваше подобна заплаха, тъй като продължаващото напредване на генерал Сър Арчибалд Уейвъл в Либия изглежда демонстрираше желанието на Англия да завърши унищожени­ето на италианската армия в Ли­бия, изключвайки ново ангажиране на сили за известно време. Нито пък заплахата беше толко­ва сериозна. Солунската офанзи­ва, която доведе до съюзническата победа на Балканите през 1917-1918 г. изискваше не по­-малко от 28 дивизии - много по­вече войски отколкото Англия и Гърция биха събрали точно сега. Все пак опастността същест­вува. Ако англичаните осъществят сериозна десантна операция в Солун, заплахата ще се превърне в неизбежност. Миналата сед­мица Хитлер се опита да елими­нира още в зародиш подобна не­избежност. Основна стратегия на съвременната германска армия е, съюзниците да се сражават поотделно. Нацистите смятат, че ин­структорите, техническите лица, съветниците от страна на превъзхождащия съюзник (който вина­ги се случва да е Германия) мо­же да помагат на по-нискостоя­щите, но значителни действия никога не трябва да се извършват заедно. Следователно, ако има­ше възможност Германия да удари Гърция самостоятелно, би било логично да се очаква, че нацистите ще го извършат. И такъв път съществува, много по-къс, по-удобен отколкото през прохода Бренер и през Италия. То­зи път минава през Югославия и България до Солун. През миналата седмица има­ше изобилие от прояви, сочещи че немската армия се подготвя да тръгне точно по този къс път. Около 30 дивизии бяха съсредоточени в Унгария и Румъния с допълнителни части, тръгнали на път. Също миналата седмица бе­ше съобщено за около 700 ог­ромни понтони, способни да пре­карат тежки танкове и камиони, които се придвижват до Дунава. Наредено беше на румънците да подготвят бензинови складове, които да са разпръснати на раз­лични места и да бъдат напълно екипирани до първи февруари. На Балканите бяха разпрост­ранени слухове за установена крайна дата. Според някои слу­хове немски части в цивилно об­лекло вече се намират на българска територия. Но крайната дата отмина. Го­лемите снежни преспи направи­ха железопътните и телеграфни съобщения несигурни и невъз­можна механизираната военна операция. В Гърция Италия се убеди, че на Балканите войски­те на местния противник, въпре­ки че използват старомодни ме­тоди на воюване, имат преиму­щество. На всичко отгоре Дунава замръзна: тънката ледена пок­ривка е недостатъчна да удържи механизираните части, но доста­тъчна да не позволи понтонни мостове. А през Дунава има са­мо три постоянни моста. Ако англичаните не се появят масово в Гърция, няма нужда да се бърза. Обаче главната причина за заба­вянето на подобна акция до про­летта е, че политическите мосто­ве още не са изградени.

"Кажете ми, моля Ви, какво би сторила Ан­глия на мястото на Бьлгария, ако като нея ня­маше повече от 6 милиона население и ако Ламаншът не беше по-широк от Дунава?"

/ Джордж Ърл, американски пълномощен ми­нистър в София през 1941 г., към английския си колега в София Джордж Рендел/

Приятел или враг?

Най-големият неразвързан възел, както винаги, беше съвет­ската позиция. Явно е, че Русия не би била страхотно щастлива, да види малкия си приятел на Балканите преминал, както Ру­мъния, в германски ръце. През миналата седмица малко известният, млад руски дипломат Александър Михайлович Алек­сандров, за когото се знае, че завежда Балканския отдел при Външния комисариат, се е поя­вил в София в ролята му на легационен съветник. Според слухо­вете, той е натоварен да окаже морална подкрепа на Борис за отхвърляне на германските иска­ния. Веднага след това официал­ната руска агенция ТАСС изда­де комюнике с доста категорич­но съдържание: "Ако в Бълга­рия наистина се намират немски войски и ако към тях бъдат изпратени допълни­телни части, тогава трябва да е ясно, че всичко това, ко­ето се е случило и се случва е без знанието и съгласието на СССР."

Явно, Германия не може да си позволи да предизвиква Русия и следователно да потвърди, раз­криването на втория военен фронт. Дилема от подобен ха­рактер почти сигурно би въвляк­ла Турция във войната. Не по- малко ясно е, че Русия не смее да воюва с Германия. Съобщено бе, че 1. Адолф Хитлер е пред­ложил на Йосиф Сталин цяла Финландия и допълнително част от Румъния в замяна на свобода на действие срещу Гърция и Тур­ция и 2. Че е предложил на Бо­рис нови териториални придо­бивки в Добруджа, за да позволи на германските войски да изпол­зват България като коридор към Източното Средиземноморие.

При наличие на още малко време Адолф Хитлер сигурно би намерил начин да блъфира или да убеди Сталин и да задоволи или уплаши Борис III. Борис следва да се уплаши, понеже шансовете му да получи адек­ватна подкрепа от Гърция, Тур­ция или Англия за защитата на страната му не са блестящи.

Докато Хитлер завършва при­готовленията си за превземане на България без бой, неговата предна армия от психологичес­ки сапьори продължава да е зае­та с подкопаване на морала, раз­пространяване на слухове и не­достоверни съобщения, с всичко това проправяйки пътя за една кратка офанзива през пролетта, точно по подобие на извършена­та в Нидерландия през 1940 г. Та­кава бъркотия от противоречиви съобщения циркулираше на Бал­каните миналата седмица, че на­цистите бяха действително изне­надани. "Това е такава прекрас­на мъгла", каза радостно един коментатор в Берлин, "и то под­готвена от други за нас".

"Само за България"

В края на седмицата тревож­ните срещи, които Богдан Филов проведе с Царя и заседанията на кабинета дадоха плодове. Той за­мина за Русе, на Дунава, точно срещу мястото, където се знае­ше, че германците са най-концентрирани със сила. Там той произнесе реч, в която изрази чувствата на Борис:

"Народът трябва да знае, че днес ние сме свидетели на един от най-големите катаклизми, ко­ито историята някога е виждала...

Ние не трябва да бъдем пов­лияни от нашите чувства, симпа­тии или желания. Преди всичко ние трябва да си останем бълга­ри и да работим само за Бълга­рия, да сме готови на жертви са­мо за интересите на България и никога за чужди интереси...

Трябва да ви предупредя, че войната и мирът днес не зависят от малки страни като България. Тя е толкова малка, че не е в със­тояние да диктува дали ще има война или мир. Така че ние тряб­ва да сме готови за всичко, кое­то може да се случи...".