Черногорската Дирекция за защита на културно-историческото наследство даде на съд Сръбската православна църква в Черна Гора и нейния владика Амфилохий затова, че рушат културно-историческите ценности в манастира Острог.От Дирекцията твърдят, че строителните дейности, които в момента текат в този манастир са само прикритие, за да се подмени автентичната църковна архитектура с моравско-византийски елементи, които не са характерни за Черна Гора. На всичко отгоре СПЦ е разрешила в църквите и манастирите да се върши търговия, което не е в духа на черногорската традиция. ***

От началото на юли до края на август в Охрид се движеха патрули, съставени от македонски и сръбски полицаи. Съвместните екипи имаха задачата да опазят реда и сигурността на летовниците в този известен курорт с богато историко-културно наследство. Това сътрудничество е в резултат на подписания на 30 ноември 2011 г. договор между министерствата на вътрешните работи на Р Македония и Сърбия.

Подобен договор беше подписан и между България и Р Македония, но засега практически последици от него не се забелязват.

А на15 септември т.г. при посещението на вицепремиера и външен министър на Сърбия Ивица Дачич в Скопие беше подписана спогодба за откриване на общи посолства в странство. Уточнено беше второто съвместно заседание на двете правителства да се проведе в Скопие през октомври 2014 г.

***

Гражданският съд в Хага реши, че за смъртта на 300 мюсюлмани в босненския град Сребреница през 1995 г. е виновна държавата Холандия. Основанието за тази присъда е фактът, че тогава Сребреница е била под защитата на холандските миротворци, които без всякаква съпротива предават града на сръбските паравоенни части, командвани от генерал Радко Младич.

Освен това сдружението "Майки от Сребреница" още през 2007 г. заведе съдебно дело против Холандия за осемте хиляди убити при превземането на анклава.

Според адвоката Семир Гузи, член на международния екип от адвокати на жертвите от Сребреница, решението на съда е частично. Справедливост са получили само 300 от жертвите, които са се намирали в базата на ООН, а за другите, които са били вън от базата и които от центъра на Сребреница са се отправили към гората, съдът реши, че за тяхната смърт Холандия не е виновна. Според адвокатите на жертвите, тази присъда ще бъде обжалвана.

***

Според Белградските вестници "Вечернье новости" и "Телеграф" тайните досиета на Държавна сигурност на Сърбия, водени по време на бившия режим от УДБ-а и КОС, между които са и политическите досиета на всички съставни републики, ще бъдат отворени и достъпни за всеки, след 1 януари 2015 г. В Сръбския парламент вече е започнала процедура за приемане на закон за отваряне на досиетата. В рамките само на месец, това е втори опит за приемане на подобен закон, след като преди това беше подписана спогодба между Македония и Сърбия за размяна на класифицирана информация. Засега не се знае колко от досиетата ще бъдат препратени в Скопие, но според представители на Комисията по лустрация най-много ще бъдат досиетата, водени от Военното разузнаване, защото то е било централно и само в Белград.

***

Законът за новата териториална структура на Албания, който беше приет на 31 юли т.г. с подкрепата на 88 гласа, един против и един въздържал се и в отсъствието на опозицията и според който броят на общините от 373 се намалява на 61, беше върнат от президента Буйар Нишани за второ преразглеждане.

Независимо от ветото на президента, премиерът Еди Рама заяви, че новият закон влиза в сила. Но това едва ли ще стане, тъй като всички малцинства в държавата са против този закон, защото общините, където живеят те, се намаляват драстично по брой, което е предпоставка за асимилация.

***

Косовската телевизия "Клан Косова" оповести на 21 август т.г. откритието на екип турски археолози в Косово. Това са основите на религиозен храм. Ръководителят на групата специалисти Халук Четинкайя е убеден, че тук се намира най-старата църква в света, не само на Балканите.Според научните тестове тази църква принадлежи на светците Флора и Лаура.

***

Точно преди 25 години на 18 ноември 1989-а се състоя грандиозният първи свободен митинг на площад Александър Невски." Един след друг излизаха ораторите да заклеймяват тоталитарния режим, но никой от тях не отрони и дума, че именно той, тоталитаризмът, извърши най- голямото престъпление над народа ни - денационализира българите в Пиринска Мкедония.

И не само това. Този митинг изригна в столицата на държавата ни девет дни преди 70-годишнината на най-трагичната страница в новата българската история - подписването на Ньойския диктат на 27 ноември 1919 г. И какво? Мислите, че разпалените оратори заклеймиха тези съдбоносни за нацията ни беди! Нищо подобно. Техните речи не надхвърляха тясната рамка на личностното страдание и най-близкия и осезаем образ на обществените и политически безобразия.

Отчуждеността, безразличието, високомерното невежество към унищожените народностни традиции, към отречените, именно от тоталитаризма, най- съкровени национални въжделения, разкриваха жестоката истина, че нахаканите отрицатели на падналия режим са достатъчно осакатени и обсебени от него, за да въведат народа ни в изначалния му път. Това беше казус, който смущаваше и завихряше нови неизвестни.

Недоумяващ от видяното, чутото и разбраното написах кратък коментар, който озаглавих "Без национална памет, без национална чест!"/в."Трудово дело", 28 ноември 1989/, но можех ли да попреча на стихията, която се опиваше от собствената си стихийност!

Вече 25 години големият разговор, задължителният разговор, неотложният разговор за България не се е състоял.

В току-що отминалата предизборна надпревара и в следизборната суетня, отново натрапчиво се откроява отсъствието на професионален, държавнически поглед към съкровените потребности на нацията ни.

Примитивно разчистване на междуличностни и междупартийни сметки!

Упорито натрапване на"ляво" тесногръдие!

Платонична"дясна"риторика, чужда на националните ни особености!

Зазубрени идеи, подхвърлени от Москва, Брюксел или Вашингтон! Да, диагнозата е тежка: разпад на националното ни единство, самочувствие и общи стремления, но ще продължаваме ли да хленчим, да се вайкаме и самооплакваме!?