Време е да се заловим за работа. Време е за ограмотяване на всички, които искат да управляват съдбините на държавата ни. Като начало да надникнем в съхранената памет на нацията в Държавния архив. Този път обаче нека да заобиколим въстанията, войните, победите и пораженията! Нека да бъдем по-прагматични и да вперим поглед във фондовете с номера 176 и 252. Те съхраняват дипломатическата кореспонденция на Третата българска държава. Това е школа за държавници.Само преписките във връзка с определяне на границите на Княжеството със Сърбия и Румъния са цяла наука. Те разкриват едно правило, което се пренебрегва у нас поради липсата на държавническия поглед.Това е правилото съседите ни да гледат на България като на обект, върху който реализират свои национални проекти и стратегии. И тук място за сантименти, за славяно - православие и всякакви други пропагандни залъгалки няма.

Вие, които управлявате България или които се готвите за това, прегледайте само описите от 1878 до 1886 г. и ще се убедите, каква съвкупност от качества, познания и фанатична преданост към България са необходими на това нелеко поприще.

Точно поради това предлага ме да се открие в София едно висше училище за подготовка на държавници, не на политици! Не разбира се, като бившето АОНСУ. Управленски кадри за България със нейните исторически, географски, национални, духовни, демографски и икономически особености и проблеми, с нейните държавнически проекти в условията на геополитическата динамика на съвременния свят.

Нека да помислим, но по-бързичко, без метафизика и схоластика, защото всичките ни съседи се въоръжиха с дългосрочни програми за развитието на нациите и държавите им. Това е суровата реалност, която най-после сме длъжни да погледнем право в очите!

Не са от вчера опитите на интелектуалци в Скопие и политици, не във властта, да се опитват да търсят варианти за бъдещето на държавата извън евроатлантическата общност. Не само зациклилият спор за името с Гърция, но и колебанията на Брюксел относно бъдещото разширяване на съюза, са повод за зараждане на подобни тежнения. Засега се очертават две открояващи се тенденции. От една страна е инстинктът за самосъхранение на управленската номенклатура и голяма част от елита, с непоклатим белградски политически код, които зад привидните усилия за евроинтеграция, на практика успешно осъществяват всестранното сближаване на държавата със Сърбия. От друга страна същите тези елити, носещи в себе си дълбоко вкоренилите се югоносталгични ценности и манталитет, автоматично се превръщат в носители на антиевропейска риторика и политика. Антиевропеизмът тук е реална интелектуална енергия, която предлага алтернативи, но тези алтернативи прикачват Македония към орбитата на държавни модели, пораждащи лъжливото самочувствие за собствена роля в непредсказуемата съвременна външнополитическа динамика.

Неотдавна се появи статията на гуруто на македонската публицистика Мирка Веляновска, озаглавена "Имаме ли идеја и веруваме ли во неяjа?"/в."Hова Македонија", 8 август 2014/, която по същество е един анти- евроепейски трактат, от който македонците трябва да се убедят, че мястото им не е в ЕС и НАТО, а къде точно не се разбира. Тази публикация беше последвана от вече по-сериозен опит за налагане на идеята за алтернатива на евроинтеграцията. На среща в Охрид представители на академичната общност обсъдиха също вариантите и пътищата за формулиране на някаква национална програма, визия за след 10, 20, 30 години. Основен стожер, около който се развива дискусията - според "Нова Македония", 25 август 2014 г. - е словото на академик Блаже Ристовски. Неговата идея е, че МАНУ /Македоската академия на науките и уметностите/изкуствата - б.р./ трябва да изработи някакъв документ, подобен на Меморандума на Сръбската академия на науките и уметностите от 1986 г. А добре е известно, че точно този документ утвърди курса на велико сръбския шовинизъм от деветдесетте години, довел до кървавия разпад на Югославия.

Сред алтернативите за бъдещето на Р Македония има и една друга линия.Тя отвежда към Анкара. Анкара също гледа към Скопие и то не съвсем платонично. Неотдавна на вечер, посветена на турската поезия в Охрид, вдъхновен от топлия прием поетът Яхия Акенгим възторжено сподели, че Македония и Турция са "сестрински държави на равнището на Казахстан, Азербайджан, Туркменистан и Киргистан..." Нека всеки сам да изтълкува тези думи на турския творец!