Ето, редакцията на списание "България Македония" смекчава предложението на Божидар Димитров като го трансформира в предложение за организиране на една международна научна дискусия на тази тема. А македонизмът е проблем. Това признава и покойният президент Киро Глигоров. Във интервю за Македонската телевизия на 22 юли 1997 г. по повод опасността от пропагандна война от про български позиции, той отговаря: "ТОВА ПРИ НАС Е ПОСТОЯНЕН ПРОБЛЕМ..." Е, на кого се сърдят тогава и Жана Божиновска, и проф. Тодор Чепреганов? Щом има проблем, както твърди К. Глигоров, той трябва да се реши. Т.е. съществуват всички условия за една международна научна дискусия, посветена на явлението "македонизъм". Нека организатори на тади дискусия да станат двете академии - БАН и МАНУ. Топлите отношения между председателите им академиците Стефан Воденичаров и Владо Камбовски са достатъчно основание да вярваме, че това е осъществимо. Във всички останали случаи връзките имат формално-повърхностен характер.

***

Според решение на българското правителство от юли т.г. България ще изгради мост над р. Отиня в гр. Щип, Р Македония и ще обнови детското игрище и спортната зала в специализираното училище "Д-р. Златан Сремац" в Скопие.

***

На 18 юли 2014 г. по случай 111 годишнината на Илинденско - преображенското въстание пред паметника на Дамян Груев в Смилево, Р Македония бе отдадена почит на всички паднали в неравната борба. Присъстваха много люде от Македония и България.

Изявлението на гръцкия премиер Андонис Самарас /30 юни 2014 / в Европейския парламент: "Не знам дали изобщо съществува македонски език" разбуни духовете не само в Скопие, но и в София. В България това изказване се прие едва ли не като мана небесна, което за кой ли път доказва, колко далече сме от същността на проблема "Република Македония".

Репликата на Самарас отвежда до стратегията на Атина и Белград за обща граница по- между им, датираща повече от столетие. Неслучайно бившият президент на младата република Киро Глигоров в интервю за френския Le Monde през април 1994 г. споменава, че още през 1992 г. тогавашният гръцки премиер Константинос Мицотакис в телефонен разговор с него е настоял Македония да се върне в Югославия, тогава проблем с името няма да има.

Ако тръгнем от тук и проследим хронологията в действията на гръцката и сръбската страна, ще се убедим, че проблем е не името "Македония", а страхът от евентуално сближаване на новата балканска република с България. Защото и в Атина, и в Белград са заинтересовани в Македония, винаги да има една върхушка от учени и политици, които да сеят заблуди за корените на местното население, за неговата култура, история и традиции.

Възниква обаче още един въпрос, защо у нас никой не забеляза, /и затова повтаряме отново! - б.а./ когато на 25 януари т.г. в Горната камара на френския парламент на запитване на сенатора Емери дьо Монтескьо гръцкият външен министър Евангелос Венизелос засегна същата тема, като заяви:

"Първо. Проблем е псевдо- македонският език, който според българското правителство и българските учени е български език.

Второ. Нашият спор за името е съвсем малък, сравнен с големите несъгласия между София и Скопие с езика и историята... "