Иван НИКОЛОВ

И в двете изказвания - и на премиера, и на външния министър на южната ни съседка се долавя тенденцията, наложена отпреди десетина години, да се отклонява вниманието и на България, и на международната общественост от съществуването на организацията "Български човешки права в Македония" със седалище гр.Воден, Гърция. Тази организация, благодарение на пълната незаинтересованост и на българските държавници и политици, и на "будното ни гражданство", беше подложена на тотална дискриминация и произвол от страна на гръцките служби за сигурност, а на нейния ръководител Никола Стоянов му бяха повдигнати редица режисирани обвинения и съдебни процеси...

Ето ти тема за вдъхновение на всички наши коментатори и специалисти по македонския въпрос..

Очевидният проблем, отново незабелязан в София, е стратегията на Гърция да се блокира приема на републиката в евроатлантическите структури докато Сърбия осигури приобщаването си към тях.Неслучайно още на 29 март 2001 г. в разгара на вътрешно етническия конфликт в Македония, група сръбски интелектуалци изпратиха Апел до тогавашния премиер Любчо Георгиевски с настояването на 9 април 2001 г. той да не подписва договора за стабилизация и асоциация на Р Македония към ЕС. Това трябвало да стане заедно с асоциирането на Сърбия.

Тази стратегия на Атина и Белград действа с пълна сила и днес. Това беше потвърдено и в интервюто на Антонио Милошовски, бивш външен министър на Р Македония и настоящ зам.председател на Парламента в Скопие. Пред радио "Свободна Европа" на 1 юни т.г. той заявява:"Гърция не гледа на спора за името като главна цел на политиката си спрямо Македония. Нейната цел е този спор да се провлачва във времето с цел Македония да се присъедини към евроатлантическите структури, колкото е възможно по-късно..." И за да бъде по- конкретен Милошовски добавя: "...В една тет-а тет среща с тогавашната колежка Дора Бакояни тя каза, че позицията на официална Атина е да направи всички възможни стъпки и да приложи всички възможни действия Македония да не стане членка на ЕС, преди Сърбия..."

Кой в София разсъждава върху тези препратки на спора на Гърция за името "Македония"!? Напротив, България юнашки подкрепя безрезервно приема на Сърбия в ЕС, нещо което беше потвърдено и при посещението на тогавашния ни министър на външните работи Кристиян Вигенин на 3 юли т.г. в Белград, Белград, изобретателят на македонизма като средство за ерозия на българската нация. Къде е тогава логиката в тези действия на българските държавници? За да се предпазим от всякакви заблуди и илюзии, ще се върнем, за кой ли път, към 2001 г. Тогава, външният министър на Гърция Георгиос Папандреу успя да внуши на международните посредници Леотар и Пардю в новия коалиционен кабинет на младата република, утвърден на 13 май 2001 г. да влязат просръбски ориентирани министри.

Ето как беше отразено съби­тието в един атински вестник: "...Новото правителство в Скопие постави началото на преместването на вътрешното равновесие в полза на Белград, тъй като социалистите имат историческа връзка със сръбския фактор. Обратното, очаква се значително намаляване на влиянието, което упражняваше София, поради принудителното напускане на правителството от определени лица, имащи тесни политически връзки с българския фактор..."/в."Вима", Атина, 13 май 2001 г./

Радостните изблици,с които у нас бяха посрещнати думите на Андонис Самарас за македонския език, показват, че в България и политиците, и специалистите по проблемите ни с Р Македония напълно обслужват стратегията, която Дора Бакояни преди години е споделила с цинична откровеност пред Антонио Милошовски.

Тази стратегия действа и днес, ще действа и утре, ако България продължава да пренебрегва гъвкавата, целенасочена и професионална национална политика като единствен инструмент за защита на историческата истина.

Коментаторът Тодор Пендаров във вашия ценен вестник изнесе доводите си, защо не трябва да честваме Илинденското въстание заедно с нашия източен съсед. Като дългогодишен инициатор на идеята за съвместно честване, искам да се противопоставя на позицията в неговия текст, звучащ като самостоятелен мотив,цитирам: "Не виждам нито научна, нито политическа причина да отбелязваме Илинден с българите или пък с когото и да е друг съсед."