Любчо ГЕОРГИЕВСКИ - бивш премиер на Р Македония

Първо. Ще се спра върху научните факти: Организацията, която извърши цялата подготовка на Илинденското въстание до 1902 г. се наричаше Българска македоно - одринска революционна организация! В член 2 от нейния устав Гоце Делчев и Гьорче Петров са записали, че членове могат да бъдат само граждани, които са под юрисдикцията на Българската Екзархия, изискване, което е било в сила до 1902 г., когато името на организацията става ТМОРО, като по този начин се отваря към другите национални общности; Главни носители на организацията и въстанието били учителите на Българската Екзархия в Македония, между които най-изтъкнати са Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев, да не изброявам всички; Значи, нашите най-велики войводи в същото време били и български учители в Македония, откъдето също са получавали и заплати, същевременно с това имали и логистика и подкрепа да се движат из цялата Османска империя; Главният език в писмената кореспонденция на Организацията и между всички участници в Илинденското въстание бил българският литературен език! Всички документи, писма, инструкции, заповеди са писани и изпълнявани на български език! Впрочем, имали са възможност да приемат и турският, и гръцкият, и сръбският език, но не са сторили това. Най-голямата финансова подкрепа била събирана и изпращана от България! Най - големият процент от оръжието било осигурявано от България, а и всички работилници за оръжие на Организацията били стационирани в България. Войводите и целите чети се оттегляли и отдъхвали в България. След погрома на въстанието застрашеното население също масово бяга към България.

Още при учредяването си, Организацията приема името Македоно - Одринска. Кои са одринците? Досега не съм чул някой да е оспорил идентитета на одринските българи! Значи в самото начало нашата най-славна организация възниква върху основата на партньорски отношения и оттогава съществува Окръжен комитет под единственото разпореждане на тази организация. Гоце Делчев както правел проверки в Щип, безброй пъти отивал и в Одринско да инспектира четите. Както Битолският вилает взел решение на Солунския конгрес за вдигане на въстанието, така Одринският комитет, под ръководството на известния войвода Михаил Герджиков, приел същото решение за въстание, което тук се вдига десетина дни по-късно. Именно заради това всички македонци между двете световни войни наричали въстанието Илинденско-Преображенско. Накратко толкова за науката.

Сега да кажа и няколко думи за политиката. През последните две години македонската общественост по въпросите на историята се отнася скандинавски само спрямо нашия северен съсед. Много бързо ние станахме свидетели на скандинавско третиране на сръбските владетели от средните векове. На петима от тях издигнахме паметници, с акцент върху символа на великосръбството - Цар Душан! С обновлението на Зебреньяк и съвместното чествана, заедно със сръбското правителство, стогодишнината на окупацията на Македония по време на Балканските войни съвсем по скандинавски "покрихме" най-черната дата в македонската история. И разбира се, обновявайки сръбския офицерски дом в центъра на Скопие по скандинавски пренебрегваме 23-годишната сръбска окупация на Македония - толкова свирепа и жестока, че когато през 1941 г. влизат българските военни части, във всички градове македонският народ масово излязъл да ги посрещне, за което свидетелстват множество фотографии и видеоснимки. Македонската десница се поставила в тяхна подкрепа, а македонската левица с пълно множество приела решението да се отдели от КПЮ и да се присъедини към БКП. Нашият обществен поглед продължава и сега да е скандинавски само спрямо севера, а балкански спрямо другите!

Лично съм убеден, че становището на господин Тодор Пендаров не се основава върху научни, нито върху политически аргументи, а всъщност става дума за емоционално отношение, внедрено у всички нас от югославското образование и масовата пропаганда, от която твърде трудно се освобождаваме. Аз се позовах само на няколко исторически факти, защо трябва да честваме въстанието заедно с българите, а съм сигурен, че господин Пендаров ще намери още милион причини, само ако има интелектуално предизвикателство и започне да чете спомените, книгите, интервютата на непосредствените участници в Илинденското въстание. Съществуват най- малко стотина книги и спомени от преките участници. Надявам се те да бъдат четени в тяхната истинска версия, а не преработени, допълнени и фалшифицирани.