Робърт Каплан е известен американски журналист и политически анализатор. Анализът му за Молдова е публикуван от агенция "Стратфор".

Стратегията на Москва е да контролира страни отвътре. В тази битка трябва да се тревожим именно в спокойни периоди, когато проблеми като Украйна са изместени от първите страници на вестниците заради Близкия Изток например. И помнете, че слабите демокрации могат да са по-полезни за Русия, отколкото силни диктаторски режими. Безмилостен комунистически автократ като Йосип Броз Тито в Югославия успя да държи Съветския съюз извън страната си по време на Студената война. Но слабоватите държави, макар и демократични, като съседната на Румъния Молдова, предлагат на руснаците много местни политици за подкупване.

С тази мисъл пътувах до Яш, на североизточната граница на Румъния с Молдова. Там се срещнах с председателя на общинския съвет на града Кристиан Михай Адомнитей, който говори как сравнително малка група болшевишки заговорници са завзели големите градове Москва и Санкт Петербург през 1917 г. "Путин е наследник на тази традиция. В своето сърце той е болшевик. Той знае, че можеш да завладееш обширни територии с големи армии", разказва Адомнитей.

Той ме заведе в Националния театър на Яш, датиращ от XIX век, малко бижу, обсипано със злато, тържество на стиловете рококо и барок, където след няколко дни трябваше да бъде изиграна "Травиата" на Верди. Сам с мен в празния театър Адомнитей, каза: "Тук е Европа, тук е нейната история и култура, нейните артистични ценности и може би скоро нейните политически ценности. Тук е граничната земя на Хабсбургската империя. Нуждаем се от помощта ви, за да ни защитите".

От Яш прекосих река Прут в Молдова, земя, която е била прехвърляна във вековете между Румъния и Русия, но след рухването на Съветския съюз през 1991 г. е независима страна. Незабавно качеството на пътищата се влоши и къщите станаха ръждясали, от старо желязо или необработен бетон, като Румъния, която познавах преди едно поколение. Забелязах, че къщите до пътя бяха свързани с газопроводна мрежа, идваща от Сибир, така че качеството на живот зависеше от Русия. В Унгени, първият град, през който минах, паркът и тротоарите бяха обрасли с бурени.

Близо четвърт век след рухването на Съветската империя нейното наследство живее не само чрез изостаналостта, но и чрез корупцията, която в Молдова е непреодолим факт от политическия живот, заради силните етнически руски, украински, български и турски елементи и румънското етническо мнозинство, което до края на Студената война използваше кирилицата, за да чете и пише. "Самата идентичност на Молдова е спорен въпрос", - призна пред мен в дълго интервю премиерът на страната Юрий Лянке.

Вижте Балти, град в Северна Молдова, осеян с жилищни сгради от съветската ера, които приличат на пожълтели зъби. Тук се срещнах с местната активистка Сесилия Граур, която ми каза, че "...всички са изплашени". Положението в Източна Украйна би могло да се случи тук. Всички знаем това заради нашето собствено разделение", политическо, етническо, лингвистично. "Хората говорят за това през цялото време" - допълни тя. Със своите проруски настроения Балти може да се превърне в молдовския Донецк, предупреждава ме западен дипломат. Докато Граур е проевропейски настроена и говори румънски, Александър Нестеровский, друг политик, когото срещнах в Балти, е с проруски убеждения и говори руски. Той казва, че местната подкрепа за Путин е рационален избор. "Хората никога не могат да си позволят Русия да намали доставките на природен газ или да спре да купува земеделски продукти от региона" - каза той.

Комрат в Южна Молдова е дом на православните християни и руско говорещи гагаузи, потенциална пета колона, която Путин би могъл да използва, за да подкопае Молдова. Местният политик гагаузинът Виталий Кюркчу ми каза , че със 150 000 гагаузи в Молдова и 40 000 на границата в Украйна "вече разговаряме по- между си за създаването на велика Гагаузия", ако Молдова и Украйна отслабнат или се разпаднат. Това разбира се, е опасен иредентизъм. Самите гагаузи не са сигурни в произхода си. Местната идентичност е толкова сложна, че експертът от университета "Джорджтаун" Чарлз Кинг, който е един от водещите в тази област, нарича националността в Молдова "несъмнено подлежащо на разисквания предложение".

След това идва Приднестровието, малка територия източно от река Днестър, която официално е част от Молдова, но с многобройни етнически руснаци, отделени от Молдова след кратка война в началото на 90-те години на миналия век. Сега Приднестровието е пълно с руски войски, които трябва да бъдат ударна сила срещу Молдова, ако тя поиска да се сближи със Запада. Приднестровието е нещо като рай за контрабандисти, какъвто Путин иска да създаде в Източна Украйна.

Пътувах в Молдова със седмици. Обща тема навсякъде беше, че Русия е реалност, а Западът е само геополитическа концепция. В крайна сметка поради това дори много от етническите румънци отстъпиха пред факта, че Русия трябва да бъде ангажирана.

Няма как да не си спомня за тъмния политически пейзаж в Югославия, докато предавах оттам през 80-те години на миналия век преди кървавото разпадане на страната през 90-те години . Моите статии явно повлияха на политиката на Белия дом, политика на бездействие от 1993 до 1995 г. Нямам за дел да предлагам детайлна политика към Молдова или други страни, изправени срещу Русия. Само казвам, че има неизчислима човешка дена на западното бездействие. А западните действия трябва да представляват цялостен подход - политически, разузнавателен, икономически и т.н. за да предотвратят това, което руснаците правят.

Времето може да е малко. Има информация, че руски официални представители са провеждали срещи с етнически малцинства в Молдова , за да ги накарат да поискат още по-голяма автономия, след като страната подписа споразумението за асоцииране с ЕС в края на юни. Руснаците знаят, че Молдова не е просто гранична област. Тя е тромава смесица от хора съставляващи много гранични области в рамките на малка и слаба държава. Страхувам се за Молдова.

Разпадането на советската комунстичка империја го означи и крајот на Јалтскиот систем на мегународните односи и по- јавата на еден, единствен глобален хегемон во лидето на САД т.е. трансформацијата на дотогашниот двостран модел на светскиот ред во едностран. Па така, крахот на СССР доведе до доминацијата на Америка во меѓународните односи. Мегувремено САД се замешаа во такви војни, кои само го забързаа нивниот пад, а нај парадоксалното е тоа што токму тие војни требаше да го закрепнат американското глобално господство.

За тоа време Русија се прероди од пепелиштата и одново се преобрази во една силна регионална държава, која се стреми да доминира во Евроазија. Денес, пак, многу почесто слушаме да се зборува за руско- американско спротивставуванъе, отколку што во почетокот на веков. Само што тие две земји веројатно никогаш нема да станат основните, клучни играчи во утрешниот свет, за разлика од ролјата која САД и СССР ја играа во недалечното минато.

Тука изникнува и прашаньето, на преод кон каков модел ке станеме свидетели во блиска иднина? Во рамките на новиот систем, Кина и Индија, веројатно, ке бидат двете господаречки държави во Јужна Евроазија и Југоисточна Азија. Возможно е исто така, православна Русија да се престрои во доминирачка сила во Северна и Западна Евроазија, и не е исклучено дури, таа да се преобрази во нов центар за европските държави поради редида културни, политички и религиозни мотиви.