"Предговор"-ът към "Речник на българския език" (БАН, 1977 - 2008, 13 тома), подписан от Кристалина Чолакова, ръководителка на Секцията за българска лексикология и лексикография, уверява "Той отразява лексикалната система на целокупния български език и по този начин засвидетелства неговото единство". Гаче твърдението е недостатъчно, и "Увод"-ът, за чийто автор е указана редакционната колегия, повторно увещава, какво "Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява съвременното състояние и движението и изменението на лексико-сeмантичната система на целокупния български език за един период, който надхвърля 150 години". В двете изречения да обърнем поглед към "целокупния български език" и "неговото единство".

Изхождайки от възгласената постановка за целокупност и единство на говора ни мил, прави впечатление, дека липсват писатели от язикот. В труда "Единството на българския език в миналото и днес" (БАН, 1978) твърди се, че иженарицаемият македонски език е "писмено-регионална форма на българския". Тоест вардарската разновидност е част от него, следователно част от българоезичието, ще кажа направо: тя ни принадлежи, защото носители на езика български сме ние българите. Значи тук е заровено кучето: щом езикът е писмено-областна разновидност на българския език, защо представителите й са неотстъпно държани вън от поменатия "Речник"? В какво се изразява тая дважди изтъкната целокупност, кога той не ги допуска с примери от техни художествени произведения? Кой позволи на служителите в ИБЕ (Институт за български език) да изхвърлят от езиковото ни землище творците му в Р Македония? То принадлежи на всички българи, а не е собственост на институтски разпоредници, които могат с него да постъпват както на своя глава преценят. Кой им е дал това право? Или те сами са си го присвоили? Ако тъй е, следва да им бъде потърсена отговорност ради грубото своеволие, за да не тръсна предателство. Пък ако тям е от горе наредено, да кажат открито: нали сака(х)ме гласност и прозрачност, каквито нямаше при тоталитарсоциализма, защо и при божем демокрацията, па и у Европейскио съюз, от истината бягаме бетер дявол от тамян? Повтарям: кой нареди/позволи на ИБЕ да своеволничи (меко речено) спрямо целокупността и единството на говора ни мил?

Нали хванах да нищя как на дело е институционно, официално (БАН не е махленско учрежденийце) са крещящо нарушени целокупността и единството на българския език, ще обърна внимание към други не по-малко срамни простъпки в ИБЕ: неговият "Речник" изхвърлил е тоже бесарабските, банатски, таврийски, западнопокраински, албански, израелски, косовски, гръцкомакедонски представители на провъзгласените целокупност и единство на българския език: в научния внушителен труд липсват примери с писатели, поети от указаните краища на езиковото ни землище. Кой, кога, къде упълномощил е ИБЕ да го сведе (чети окастри, осакати) до сегашните държавни граници? В "Увод"-а се отбелязва, че ИБЕ съхранява над 5 000 000 (!) фиша с български словоформи. Те за какво са: да прашасват ли? Не трябва ли да бъдат използвани в "Речник"-а творби от Р Македония, Таврия, Банат, Косово, Бесарабия, Албания, Гърция, Израел за очертаване и поддържане на българското езикоземлище? Какво печелим с бъзливото му рязко смаляване? Кого лъжем, като провъзгласяваме, че "Речник"-ът отстоява езиковите ни целокупност и единство, а не смеем един-единствен писател, поет извън държавните си граници да привлечем? Кому служи ИБЕ, на езиковите ни единство и целокупност, или на разпокъсването им? Институтът и БАН са издържани от данъкоплатците, прочее сме в правото си да им търсим сметка какво предприемат в защита на отечествената духовна цялост.

Малко встрани от горното, ще подчекна и друго нещо. Язикот разбираме къде-къде повече от църковнобългарския. Тогава защо господа академиците първия го пъдят, а втория не? Защо водим противобългарско политиканство? Кой ни внуши туй двойно счетоводство? Кой ни принуждава дори сега, в демонокрацията, да броим нашия югозападен български за чужд?