Деветдесет години след гибелта на Тодор Александров неговата личност продължава да всява респект, упование, надежда. И разбира се, - обърканост в братска Македония, където се чудят какво да правят с неговото идейно наследство - да го анатемосват или да го възвисяват като борец за "независна" Македония според белградската везна, въведена официално от АСНОМ на 2 август 1944 г. като най-точна за историческите личности и събития, свързани с Македония...

На него Яворов посвети едно от най-затрогващите си стихотворения - "Заточеници". Към него поетът се обърна с предсмъртното си писмо, за да излее най- съкровената същност на своите национални въжделения.

В негова чест народът сътвори песен, в която му засвидетелства най-висока почит - постави го редом с Даме и Гоце.

Две години след подлото му убийство в писмо до Виена Георги Димитров съветва Владимир Поптомов как да се отнасят към паметта му, за да спечелят симпатиите на обикновените хора, над които витае обаянието на неговата личност.

За него английският бригаден генерал С.В.Томсън на 21 октомври 1921 г. в "Обзървър" ще напише:"Да кажеш на някой българин, че македонският въпрос прилича на ирландския, значи да го обидиш: той смята, че македонският въпрос е далеч по-критичен и заплетен и действително е така, ако това може да бъде успокояващо.

Тодор Александров е най-известният герой на Македония, българин по рождение, син на учител от Източна Македония,той се включва в революционното движение съв­сем млад.

Този свит, бледен чернобрад мъж с малки,бляскави очи твърди, че притежава по-абсолютна и по-голяма сила... от който и да е цар. Увереността му се дължи на доверието на неговите последователи... По села и градове верни, почти невидими телохранители го пазят...на всеки връх има съгледвач, всеки храст крие приятелски очи... "

А ето и едно писмо, написано собственоръчно от Тодор Александров, до престолонаследника на България княз Борис Търновски на 4 март 1918 г:

Ваше Царско Височество,

Исканите от съюзниците ни компенсации за Добруджа са невъзможни и крайно обезпокоителни. Начинът на водене преговорите с Румъния и фактът, че съюзниците дружно искат да ни изнудят, са знаменателни.

Само чрез енергично противодействие и с бързи и общи усилия ще може да се спаси България от грозящата я опасност...

И още една самохарактеристика на Т. Александров, направена на 3 април 1917 г.:

"Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвал за тази идея всичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял...Занапред ми остава едно несолидно здраве и един морален капитал - моята чест.".

Това е Тодор Александров, изваян като от гранит, а книжниците и фарисеите нека да го тълкуват както си искат!

В брой трети, 2014 г. на списание "България Македония" прочетох с интерес публикацията на Зденка Тодорова по повод книгата "Помним делата ви". Със своята достоверност, тази книга на Иван Бабев е огледало на времето, когато всемогъщи диктатори от позицията на силата и на силните съчиняват Ньойския договор /1919 година/. С категорични клаузи те решават съдбата на хиляди мирни, невинни и беззащитни хора от Егейска Македония, Източна и Беломорска Тракия. Лишени от бащин дом и родна земя, те са принудени да търсят подслон и поминък в пределите на майка България.

Наистина, подписан е мирен договор. Стихват оръдейните залпове. Угасват пожарите в мирни села и градове. Но последиците от войната, са жестоки и непоправими за българите. В анкета на Общество на народите се посочват потресаващи цифри: само за няколко години от Егейска Македония са прокудени и емигрират в България 26 753 семейства. От Източна и Западна Тракия - 15 542 семейства, от Вардарска Македония - 7418 семейства и от Добруджа - 5329 семейства.

Нашето семейство - семейството на дядо ми Димитър, също е едно от хилядите пострадали - жертва на Ньойския произвол и диктат. Село Ловча наброява повече от450 къщи и плевни. Разположено е в северозападната част на Егейска Македония, в източните пазви на планината Славянка /Али ботуш/ с Гоцев връх - 2212 м., последна южна верига от Пирин планина. Тук отекват стъпките и са намерили подслон комитите от четата на легендарния войвода Гоце Делчев и неговия сподвижник ненадминатия поет Пейо Яворов. На юг зеленее Черна гора, която дава прохлада на съседните села Търлис и Каракьой. От изток обгражда котловината планинското възвишение Стъргач, в чието подножие се стрелва надолу пътят към Зърнево, Старчища, Горно и Долно Броди, та спира в Серес, Драма и Кавала.

Две трети от Стъргач и землището на село Ловча сега остават отвъд новите гранични пирамиди. Авторите на Ньойския договор го подаряват на Гърция. Така на останалата една трета в прекроената нова карта на България се появява Нова Ловча. Като пилци, подплашени от лешояди, нещастните жители на селото, се разпиляват по черните пътища на разпокъсаната родина България...