Нашият сътрудник, съмишленик и приятел, докторът по история, поетът, публицистът, родолюбецът, вдъхновеният представител на Таврийските българи Владимир Калоянов на 22 септември 2014 г. навърши 60 години.

Пожелаваме му много здраве, вдъхновение, творчески начинания и неуморен труд, за да направим, с общи усилия, каузата на българите зад граница всекидневна грижа на българската държава.

"Б.М."

По този повод предлагаме този текст на д-р Владимир Калоянов.

Д-р Владимир КАЛОЯНОВ

1 Исак Израилевич Бродски (1884-1939), ученик на Иля Репин, един от най-известните художници в ранната съветска епоха, е роден в българското село Софиевка, Таврическа губерния (днес Запорожка област на Украйна). Ранните му пейзажи от Италия, Франция, Испания носят поетиката на символизма. В Таврия, край Азовско море, руските закони позволявали да има евреи земевладелци и чифликчии - природните условия са сурови, желаещите да се заселят там не били много. Именно от такова земеделско семейство е Исак Бродски.

Исак Израилевич Бродски е като червена нишка в съдбата на българските преселници от село Софиевка, а също и в съдбата на другите българи. Прочутият художник е роден и израсъл в българско село, закърмен с неговите обичаи и традиции, и заедно с тях е запазил в душата си за цял живот горещото слънце на Таврия, безкрайните простори на полетата и тежкия труд на съселяните си. И където и да го е водел жизнения му път, винаги го връщал към Софиевка. Затова в ранното му творчество предимно са изобразени коне, вятърни мелници и селски къщи. Вече признат майстор на четката, той създава "Църквата в село Софиевка", "Падналите листа", "Златна есен", "Старите лодки", "Портрет на сестра ми", "Българката Катя", "Сивият ден (пейзажи с кончета"), "На вилата", "Топъл ден" , и ние забелязваме в тях орнаменталния характер на същото село Софиевка. И даже в одеския период на творчеството му - същите софиевски корени: "Овчар", "Стадо крави", "Оран", "Стадо овце".

Неговите пейзажни етюди, светли по колорит, прозрачни в сенките, са се отличавали с непосредственост и живо чувство. По мнението на А.Лаховски, училищен приятел на Бродски, картините му били: "звучни, радостно вълнуващи, каращи те да обичаш този свят" . Особено са впечатлявали летните етюди от родното му село.

В свое писмо до Г. Н. Горелов И. И. Бродски за село Софиевка пише: "Тук са много красиви българските празници, бях на сватба при Стойчеви, искам да направя скица, а сега рисувам Маша Лотарьова в български одежди с медни накити". На младини е обичал да посещава своята родна Софиевка, както и веселбите там, било то в неделя или някой друг празник, когато се събират ергените и момите на хоро. Понякога той рисуваше, а често и свиреше на хармоника.

Тук, в Южна Таврия, нейните простори са вдъхновение за творчеството му. Животът и обичаите на този богат край, ярките впечатления са формирали неговата творческа индивидуалност.

Не само природата, но и хората от Таврия и особено българите, са оказали влияние на оформянето на личността на Бродски: "Истинско беше приятелството между еврейското семейството на Бродски и мнозина от българите. За същото приятелство са споменавали и след тридесетте години старите селяни, помнещи добре кървавата 1905 година"/Сумни.С. "Обновената Софиевка", К.,1939 г. с.34/.

И как се забравя това? Когато черносотниците (Съюз за руския народ) са извършвали своите кръстоносни походи - избивали евреи в Софиевка, българските бедняци въстанали, разделили се на два фронта в селото и застанали плътно като "стена" в защита на евреите. "Махайте се... Кой знае дали живи ще останете, ако мръднете още една крачка. В нашето село вие няма да закачите нито един евреин. Те са също такива хора, каквито сме и ние..." Погромаджиите оплюти и посрамени скочили да се бият. Но софиевци задружно им дават отпор". /Калоянов,В. "Българите в Софиевка спасяват семейството на Исаак Бродский","Еврейски вести", София, бр.23, 3 декември 2004, с. 8/. Така семейството на Бродски било спасено.

Не трябва да се забравя, че спасявайки се от черносотниците, нито българите, нито евреите (а също и другите националности в Украйна)не са се спасили от тоталната колективизация и репресиите.

Посочените сведения показват, че в българското селище Софиевка населението намалява, а еврейското въобще не е отчетено:

1920г. - 1400 души.

1921 г. - 532 души.

1924 г. - 1347 души (от тях 52 др.)

1925г. - 1170 души.

Според данни от 1927 година в 48 еврейски населени места в Украйна са живеели 35000 души, които са обработвали около 100 хиляди хектара земеделска площ. Но след сталинските "реформи" мнозинство от населението е изгубило желание да обработва земята. За това според Всеукраинското преброяване на населението от 2001 година в Бердянски район, в чиито предели се намирала и по-рано посочената Софиевка, броят на еврейското население е равен на нула, а в градовете 0,1% от общото население или 175 човека.

Съдбите на двата преселнически народа - българите и евреите са много близки и това добре се разбира от примера на живота на Исак Бродски, който смятал, че неговото изкуство е силно свързано с българското обкръжение.

Когато момчето Бродски става на шест години, го изпратили от градското училище в Софиевка в Бердянск. Любовта му към музиката била не по-малка, отколкото към рисуването. Посещението на концерта на българския цигулар Коста Думчев в градския театър, остава такава следа в детската душа, че за малко не променя съдбата на потресеното от музиката момче. /Исак Израилович Бродски. Пак там,с.10/.

Авторът на тази статия, след посещението в музея носещ името му, с подарените от него 250 картини на изтъкнати руски художници, видя, че на входа в новата сграда на улица "Дюмин" № 15 от 1976 г. е поставен гранитен постамент на бюста на художника (скулптор М. К. Вронски, архитект Е. М. Юрчук), обкръжен от разкошната зеленина на парка. Това бе през лятото на 2013 г., когато по централния телевизионен канал на България се излъчваше документално-художествения филм "Недадените", показващ усилията на българския народ за спасяването на 48 хиляди евреи от нацистите през 1943 година. Според изследователят Спас Ташев, който посочва същата цифра на спасените български евреи в книгата "Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове": "За целта нацистите изработват списък на евреите за всяка съюзническа страна поотделно. В същото време в земите, които са окупирани от германския Вермахт, съдбата на евреите се решава едностранно от Берлин. Поради тази причина за България са записани само 48 000 души. Това е броят на евреите в България до 1941 г., без Тракия и Македония".