В живота на всеки от нас, кога по-рано, кога по-късно ни връхлитат въпросите: кой съм, от къде идвам, какво нещо е животът, достатъчно ли направих, успях ли в него или не, ще оставя ли диря след себе си? Въпроси, въпроси, на които трудно намираме еднозначни отговори.

През последните две десетилетия литературата ни, оттърсвайки се от класово-партийните повели и социалистическия оптимистичен реализъм, не може да се похвали с някакви значими успехи в прозата. Времето, в което живеем и живяхме след промените, остана извън полезрението на повечето талантливи писатели, от които се очакваше да потопят перото си в бурния поток на ставащото. Изключвам онези художествени произведения, които създадоха почти едностранна панорама на "действителността" ни, изпълнена с ганстери, мутри и наркотрафиканти, колкото й да ги имаше, както и творби, населени с герои на образовани българи, поели по широкия свят, където мият чинии, превиват гръб над чужда земя, а нашата тъне в бурени и чака своя добър стопанин.

И ето, че романът на Ангелина Дичева "Малкият лотос"/ С., 2014 / идва да ни убеди по безспорен начин, че прозата ни е в състояние да долови сложността и многообразието на съвременния живот от друг зрителен ъгъл и да постави на дневен ред въпросите за смисъла на човешкото ни съществуване като българи, за себе доказването и себе уважението, за силата и величието на духовния феномен в индивидуалния живот.

Главният герой на романа е преуспял човек. Той не само е припечелил достатъчно пари, но е и ценен и уважаван специалист в Париж, където се е установил да работи и живее, след промените у нас през 1989 година. И все пак: останало е нещо в неговата духовна нагласа, което е загърбил, което упорито е потискал през годините и което научава едва, когато майка му настоява да се прибере у дома и му разказва дълго пазената тайна на рода.

Ангелина Дичева не тръгва по утъпкания път, за да покаже връзката с родното и националното. Нейните герои са чужди на някогашния нереализиран в живота патриотизъм, поради класово- партийния подход.

Един дълго очакван роман

Привързаността към родното, към националното е необятен "духовен склад" на чувства, спомени за любими хора, съпреживявания на събития, случки, пейзажи. Липсата им болезнено се усеща най-вече в друга, в "чужда" среда. Използвайки това сложно духовно богатство Дичева ни "среща" със съвременни българи, тръгнали по-широкия свят, дирещи своята "бяла лястовичка" в свят свободен, противоречив и динамичен.

Нишката на обвързаност с миналото, с родния дом, род и родина остава. Тя е онзи "духовен склад" на всеки човек от неговият личен живот. Не е нужно да останеш завинаги прикован към родната земя, за да я обичаш. Можеш да си на хиляди километри и пак да си свързан с нея. Точно това ни внушава целият сюжет на романа. И в това е успеха на авторката да предава чувствата на героите си "връщайки се" в буквалния и преносния смисъл.

Инженер Ноев - главният герои на романа - е от този тип свободни и образовани българи, търсещи условия за себеизява "навън", в друга среда. Връщайки се в родината в началото по- рядко, по-късно и за по-дълго, той олицетворява онези наши талантливи съвременници, подирили и намерили своето щастие "навън", постигайки целта си да станат високоуважавани и ценени специалисти. Но ето, че в един прекрасен ден умишлено потисканото чувство за близост, на онова което си изживял, закодирано в твоя духовен склад избуява неочаквано. То нахлува в живота ти и тогава разбираш, че в цялото това богатство на специфично духовното, нещо което открива и героят в романа, е истинско съкровище и извор за нови творчески попадения. Тайната, голямата тайна на щастието и успеха се крие не в нещо друго, а във връзката, дълбоката връзка между специфичния "духовен склад" на личността, с общочовешките ценности на общността. В нея винаги "диша", специфичното, което носи всеки човек. Националното в духовния склад дава тласък, напредък и на самата общност в която живееш и работиш. Запазените и закодирани в съзнанието спомени за родните разцъфнали градини в южния ни край, където е роден и героят на романа, и от където тръгва родът, семейството и близките нему хора, наред с най-общо казано, културния духовен феномен предопределят и успехът в кариерата му.

Съвременният начин на живот скъси разстоянията. Възможността да се изминават за час, два или малко повече хиляди километри позволява домът да е тук, но и там, извън Родината и родния край. Но означава ли това, че окончателно е дошло отчуждението, незаинтересуваността, и връзките са прекъснати? Не! Духовният феномен е нещо голямо и необятно. Той е свързан със спомените, с извървяните пътища, когато си опознавал родната земя и хората, той е емоционална близост, с онези, с които си живял, то е тръпката от първата любов и първата целувка. Колкото по богат е духовният склад, толкова по-често идва и те завладява носталгията. А тя непременно те връща там, откъдето си тръгнал, там където са корените ти. Точно това използва като похват и Ангелина Дичева в сюжета на романа, където не се преразказва "станалото", "случилото се" , а героите минават в "другото измерение" и стават част от действието на случката. Животът на героите не " тече" сам за себе си, а е "обвързан с живота на останалите, с "живота на общността" . Именно чрез този похват се изгражда панорамата от живота на рода. Това е почти епична сага, започнала след войните от началото на XX век и сложила отпечатък върху личните съдби на хиляди хора, разделила ги понякога завинаги и в любовта.

Главният герои Андро - инженер Ноев, както гальовно го нарича майка му е строителен инженер. Роден в един от нашите южни градове и подирил щастието си в Париж. Там той превръща хобито си да проектира осветление на магазини, зали, офиси и домове в свой бизнес. Дори в професията на героя можем да открием онзи мотив, който го е ръководил - да открие светлината, истината и свободата. В началото той рядко се връща в родината си. Работата го е потопила, създал е семейство,оженил се е за красивата и привлекателна французойка Флоранс, от която им се ражда синът Серж. На пръв поглед всичко е от прекрасно по- прекрасно. Но не! Неочаквано и непредвидено в един прекрасен ден, по настояване на майка си, Андро се връща у дома, за да научи покъртителната истина за рода и семейството си, да пре открие първата си любов и да получи тласък и вдъхновение за творчеството си, научавайки простичката истина, че където и да вървиш по-широкият свят, ти носиш със себе си своята духовна същност, къс от земята където си се родил, къс от емоции и чувства, които много пъти в живота могат да отключат пътя към красотата.

Животът на инженер Андрей Ноев/ Андро/ е точно това.