8 юли 1857 г.

В Нови Сад излиза първият брой на вестник "Българска дневница" на Георги Раковски. Вестникът ратува за самостоятелна българска църква и за прилагането на Xатихумаюна от 1856 г.,според който султанът оповестява относително равенство между мюсюлмани и християни в Турция. Издадени са 18 броя, след което вестникът е спрян от турските власти.

10 юли 1774 г.

В село Кючюк Кайнарджа, близо до Силистра, е сключен мирен договор между Русия и Турция. За първи път в историята Русия получава привилегии в Османската империя, подобно на тези, които имат и западните държави. Руският дипломатически представител в Истанбул добива правото да се застъпва за християните и техните църкви. Това поражда надежди у българите за по-широка подкрепа, от страна на Русия, в борбата им за освобождение.

31 юли 1938 г.

Подписана е т.н. Солунска спогодба между България и Балканския пакт, т.е. Югославия, Румъния, Турция, Гърция, които се задължават да не прибягват до сила по смисъла на спогодбите, подписани за ненападение. Държавите от Балканския пакт се отказват от прилагането на военните, морските и въздушните постановки на Ньойския договор и възстановяват правото на България да укрепва границата си с Турция. България добива пълна военна независимост. В известен смисъл Солунската спогодба само потвърждава вече създалото се фактическо положение. От българска страна документът е подписан от министър-председателя Георги Кьосеиванов.

12 август 1890 г.

В София пристига Сергей Татишчев, виден руски дипломат и журналист от правителствения вестник "Новое время". Той идва в момент, когато отношенията между двете държави са крайно обтегнати, поради заговорите и атентатите, които Русия организира в България. Пред премиера Стефан Стамболов руският пратеник заявява, готовността на императора Александър Трети да признае както новоизбрания княз Фердинанд, така и независимостта на държавата. В замяна на това България трябва да даде гаранции, че предоставя войската си в руски ръце и допуска окупация на пристанище Бургас от руската флота. Отговорът на Стамболов е, че няма българин, който би приел подобно предложение.

27 август 1808 г.

Държавният съветник Радофинкин донася на руския император, че по време на сръбското въстание против турците в 1807 г. българинът войводата Велко довел в Сърбия до четири хиляди българи от Тимошко, като над 800 от тях могат да носят оръжие и желаят да воюват срещу турците.

6 септември 1944 г.

Премиерът Константин Муравиев уведомява официално управляващия съветското посолство в София , Яковлев, че правителството е скъсало отношенията си с Германия и моли съветското правителство за примирие. Москва, след като предния ден без всякакви причини обявява война на България, отхвърля тази молба с въображаеми доводи.

14 септември 1869 г.

Скопската епархия подава три прошения - едно до скопския мютесарафин, другото до валията в Призрен и третото до Високата порта в Цариград, с които заявява, че се отказва от Цариградската патриаршия и признава Българската църква в Цариград от трети април 1860 г. начело с Иларион Макариополски. Митрополит Паисий не се присъединява към паството си в епархията, то го отхвърля и начело на епархията застава Скопската община и архимандрит Аралампий. По-късно, чрез плебисцит, епархията се присъединява към Българската екзархия.

10 октомври 1275 г.

Опожарен е българският манастир "Зограф" в Света гора. Унищожени са много книжовни паметници, останали от царете Симеон, Петър и Иван Асен Втори. Нападението е описано в "Зограуска повест" от XIV век

22 октомври 1906 г.

Министър-председателят Рачо Петров си подава оставката поради конфликт с представители на Русия. На негово място идва Димитър Петков и управлението на Либералната партия продължава до 1908 г., при което македонският въпрос остава с цялата си тежест в центъра на външната и вътрешна политика на България.