проф. Никола АЛТЪНКОВ

България има ново правител­ство. То е петото за по-малко от две години. След дванайсет годишен период (1997-2009) през време на който ОДС, НДСВ и Тройната коалиция изпълниха пълни четиригодишни мандати, Бойко Борисов, поставен под уличен натиск сдаде властта на ГЕРБ през февруари 2013, някол­ко месеци преди края на манда­та му.

Така създадената политичес­ка нестабилност засегна повече­то важни аспекти на обществе­ния живот и намери отражение в икономиката, финансите, об­ществения ред и сигурност, как­то и в социалната сфера. Предс­рочните избори в 2013 г. доведоха на власт правителство без ясен мандат за управление, а лекомис­леното назначение на една компромитирана личност за директор на ДАНС изкара хората на улицата. Зачестиха протестите, появиха се случаи на публично насилие, с които полиция и жан­дармерия се справяха с мъка. През лятото на тази година се разклати и финансовата система чрез целенасочени атаки срещу две големи банки.

Събитията от 1990 и 1997 се повтарят - на пръв поглед съвсем излишно - тъй като важните проблеми пред България бяха видимо разрешени: национално­то съгласие за присъединяване към обединена Европа и НАТО получи международен отклик и признание. Да не се забравя, оба­че, че и трите събития/кризи бя­ха - случайно или не - предизви­кани от идентични икономичес­ки и финансови дразнители.

Въпреки че никой не е пояс­нил тези дразнители, още по- малко изнесъл причините, стоя­щи в основата на събитията от 1990, 1997 и 2013-14, това което се случва през последните 20 месеци показва, че обществото съз­нава, че кардиналните проблеми, стоящи пред нацията и държава­та, не са решени, нещо повече, те са се превърнали в хронични и крещят за бързо, но и трайно и ус­тойчиво уреждане. Казано нак­ратко, те са проблемите на бъл­гарската икономика, които зане­марени за повече от 65 години, най-после трябва да получат ре­шение и то такова, което да е съ­образено не само със сегашното състояние на народното стопан­ство, но и с напълно резонните очаквания на народонаселението, което явно показва, че не е в състояние да приема повече заиграванията на олигарси, мутри и всякакъв вид мошеници, изжи­вяващи се като народни предста­вители, министри, министър- председатели, президенти, съ­дии, прокурори, банкери и управ­ници на държавно и местно ниво. 2013 година показа, че народът отказва да толерира статуквото и настоява за основни промени.

За кой ли път става ясно, че проблемът над проблемите, е ИКОНОМИКАТА! И понеже в Европа традиционно, а в Бълга­рия задължително гражданите очакват държавата да се погри­жи за всичко - от банки до спорт и от фирми през пенсии до кул­тура, погледите са обърнати към властта. Какво може да се напра­ви веднага и какви мерки трябва да предприеме държавата за справяне с неотложните стопан­ски и финансови проблеми?

Първо. Необходимо е пълно и безвъзвратно скъсване с макро- икономиката на социализма, ко­ято сигурно още се преподава в българските университети по учебниците на Любен Беров, То­дор Вълчев, Жак Натан и Евгени Матеев. Това е порочната макроикономика на предлагането, при която в процеса на производ­ството трябва да се създадат до­ходите и потреблението. Така и само така се постига икономи­чески растеж. Доходите ще бъ­дат функция на производител­ността на труда и ще се увелича­ват чрез инвестиции в икономи­ката и създаване на нови работ­ни места. Приоритетите във фи­нансовата сфера са финансова стабилност, балансиран бю­джет, нулев дефицит, свиване на разходите и увеличение на данъ­ците. Звучи толкова познато по­неже така се управляваше соци­алистическа България, Втората република от 1990, така се управ­лява и сега. При социализма та­зи практика доведе до три дър­жавни фалита, а при прехода и до днес - до задълбочаване на бед­ността и неравенството. За да за­работи тази система, се нуждае от огромни чужди инвестиции и не по-малки вътрешни разходи/ ресурси/инвестиции, които да създават постоянно нови работ­ни места. Ние не разполагаме ни­то с едното, нито с другото.

Второ. Трябва да се въведе модерната и прилагана от всич­ки развити страни макроикономика на съвкупното търсене: държавно, частно (фирмено) и гражданско. При нея икономи­ческият растеж се предизвиква от увеличение на потребление­то. Особено в периоди на криза, или даже на рецесия (а сега сме в състояние едновременно на стопанска и финансова криза, рецесия и дефлация) държавата трябва да приложи смесица от два подхода. Първият изисква увеличаване на държавните раз­ходи и намаляване на данъците за предизвикване на икономика­та към съживяване и увеличава­не на потреблението (Д. М. Кейнс, Д. К. Гълбрайт). Втори­ят, монетаристкият модел изис­ква постоянно наблюдаване и манипулиране на паричното предлагане, сконтовия процент и държавните ценни книжа. При рецесия е необходимо да се уве­личава паричното потребление, паричната маса, т.н "тесни па­ри", а при прегряване паричната маса се намалява (М.Фридман). При режим на валутен борд, както е у нас, увеличение­то на паричната маса трябва да бъде съобразено с валутния ре­зерв, тъй като парите в обръще­ние трябва да имат 100% покри­тие в злато и чужда валута. По­неже скоростта на обръщение­то на парите за една година е съ­що от значение се постига мул­типликационен ефект, т.е. чрез увеличение на паричната маса се постига процентно по-голямо потребление със същите начал­ни средства.

Ясно е, че и при двата подхо­да ударението е върху бързо и смело повишаване на доходите чрез активна политика на увели­чение на съвкупното търсене, държавните разходи и увеличе­ние на паричната маса-потребление. Постигането на задоволи­телни резултати ще доведе бърз и стабилен икономически рас­теж, нарастване на производст­вото на стоки за потребление (стимулирано от увеличени до­ходи и потребление), разкриване на нови работни места и увеличение на данъчните постъпления от данъците по ведомост, което пък дава възможност на държа­вата за увеличение на разходите и нови инвестиции, с което за­почва нов цикъл на растеж. Точ­но тези методи се използват от всички напреднали страни и за­това техните икономики са дина­мични, развиват се бурно и съз­дават постоянно нови възмож­ности за растеж.

Не ще и дума, че не може да се мисли за свиване на доходите и потреблението, увеличение на данъците, балансирани бюдже­ти, още по-малко за ниски нива на дълг. Напредналите икономи­ки имат високи размери на вън­шен и особено на вътрешен дълг, които могат да се изплащат от увеличените постъпления след­ствие на растежа. Необходимо е да се наблюдава паричната маса (трябва в нашия случай да се уве­личава постоянно), а ако доходи­те се увеличават със същия про­цент на увеличаването на пари­те в обръщение се избягва инф­лация (С.Фишер)

Разбира се, за прилагането на тази програма, и ако искаме да растем и благоденстваме, са не­обходими просветени, опитни и решителни икономисти с модер­но мислене. Но не такива специ­алисти изглежда са участвали в изготвянето на програмните до­кументи на новото правителст­во.

Публикуваната "Програма за стабилно развитие на България 2014 - 2018 година, основа на про- европейско реформаторско пра­вителство" се състои от 20 разде­ла, които покриват всички сфери на обществения живот на страна­та. Разделът "Икономика и рас­теж" съдържа14 точки с деклара­тивно съдържание, които са по- скоро пожелания, ако не заклина­ния, без конкретика, нито сроко­ве за изпълнението им. Пример точка 1. Осигуряване на ускорен икономически растеж на българ­ската икономика за гарантиране нарастването на доходите и со­циалните плащания на българс­ките граждани. Или точка 12. По­зициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.

Разделът "Публични финан­си" има 17 под раздела, също толкова безсмислени, например точка1. Провеждане на полити­ка на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финан­сова консолидация, съобразена с икономическия цикъл. Също точка 12. Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предпри­ятия чрез ББР или инвестицио­нен фонд.

Разделите "Еврофондове", "Транспорт и инфраструктура" и "Енергетика" са по-интересни понеже те засягат любимите на всички управници възможности за разпореждане (разбирай зло- употребяване, крадене) с евро­пейски и български данъчни средства.

От програмата, както и от отделни изказвания на министър- председателя и други министри стават ясни доста неща. Първо, нищо съществено, което ще по­могне на България, не се предвижда в почти нито една област. Второ, свещените крави на ста­рите/нови управници остават: подпомагане на туризма, който получава и собствено министер­ство, ударение върху строителс­твото, строителство и строител­ство. Там и в енергийните проек­ти са парите за управниците - чрез комисионни от чужди доставчици и подставени и близки до тях фирми, които ще опери­рат с надути оферти. Генерал Бо­рисов изрично предложи санира­не на жилищата в България още преди оповестяване на програ­мата.

Всички от властта са съгласни, че е необходима пенсионна реформа, но разбира се, не веднага, има нужда от "решителни" реформи в здравеопазването но без да се споменават какви, кога и как ще се въведат, също в об­разованието, но без конкретика. Чуваме и старите и познати зак­линания за балансиран бюджет, минимален или нулев дефицит, но разбира се, след като се склю­чат нови огромни заеми за пос­рещане на текущите нужди (не само на обществото, но и на уп­равляващите). От думите и действията на министъра на финан­сите се разбира, че и това прави­телство ще се придържа към добре познатата социалистичес­ка икономика на предлагането.

"Глупако, икономиката е проблемът" каза Бил Клинтън на Джордж Буш Старши в 1992 и спечели изборите в САЩ. Господа народни представители, ми­нистри и политици, поразсъждавайте върху тази реплика на Клинтън!

София 19 ноември 2014