проф. Димитрина НАНЕВА

100-годишнината от кончината на П.К.Яворов /16 октомври 1914ст.ст.-28.101914.н.ст./ отно­во събуди дремещите идейно- оцветени страсти в публичното пространство. "Сенките на обла­ците" , не разнесли се по течени­ето на Вардара, дори се сгъсти­ха. Защото гърмът отдавна е уда­рил тези места, а ехото от него все се завръща... Завръща се с не­мия въпрос: защо на братята и сестрите ни тук отказаха истори­ческото право на българско име и български език. Нещо повече - днес това право е конституцион­но "табу" в БЮРМ - република без собствено име, без минало и със сигурност - без бъдеще. П.К.Яворов е българският поет, посветил живота си в служение на това право - една истина без исторически край и до днес.

Спотайвано цели 70 години по идеологически причини от кому­нистическите управници в Со­фия, а всъщност в пълна услуга на "идейните другари в Скопие", цялостното участие на Яворов в македонското освободително движение до 1914 г., оставаше за­булено в тайна. Причина за това е "топлата връзка" между двете комунистически партии в София и Скопие, следваща сляпо стра­тегията на сръбския професор Стоян Новакович за македонизма като средство за отбългаряване на Македония, взета на въоръжение от Коминтерна /Москва в периода 1919-1989 г. Затова днес в Скопие Яворов е предста­вен в учебниците по история ка­то "македонски поет", ученици­те там четат в "превод"стиховете му, който академик Ганев е направил на "македонски язик" /"помакедончил"/- 2009 г. Дори обаче и на този "язик" не е отпе­чатан "пълният" текст на биог­рафията на Г. Делчев, написана от очевидеца и негов любимец - чирпанлията П.К.Яворов, както и "Хайдушки копнения".

Безпрецедентното за Европа етническо "прекръстване" на на­селението в Повардарието, на­ложено му след 1944 г., в XXI в. продължава да води до печални практики- отродяване, укриване на исторически документи, на­силие и дискриминация за "най- непослушните"... Ето защо нито София, а още по-малко Скопие в течение на 100 години не пре­издават дори уникалния за вре­мето си хектографски вестник "Свобода или смърт". Писан от П.К.Яворов "на коляно" в бур­ната 1903г., вестникът е живо свидетелство за общото ни, ис­торически документирано наци­онално усилие от двете страни на Осогово. Неговата цел е бълга­рите да бъдат свободни и обеди­нени. Това обаче е императивът на времето, когато "дългата ръ­ка" на сърбокомунизма, Коминтерна и Москва още не се е нас­танила по тези места трайно.

Отбелязването на възспоменателната годишнина от кончината на Яворов възкреси - за кой ли пореден път! именно тези за­мъглявани, премълчавани и заб­ранявани факти, права, истини...

На този "идеен" фон само На­ционалната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"/НБКМ/-София подобаващо се преклони пред житейската кауза на Яво­ров. Фундаменталното изслед­ване на доц.д.ист.н.Милкана Бошнакова - "Яворов и Македо­ния", и изложба по същия повод в централното фоайе на библио­теката са събитията, посветени на тази годишнина. Донесла тит­лата "д-р на историческите науки" на своя автор, книгата е експертно-документален източник, опровергаващ напълно възмож­ността П.К.Яворов да се опреде­ля като "македонски поет и ма­кедонски войвода"! Факт, за кой­то на управляващите в Скопие може да се търси наказателна от­говорност пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Този съд обаче отрича биологич­ното право на индивида да има свой род, а допуска възможност­та той да има само "биологични създатели"?! Така съгласно въз­приетата си "изходна точка" съ­дът в Страсбург легитимно за­щитава идеологемата"македонизъм", т.е. подмяната по поли­тически причини на национал­ната идентичност не само на Яворов, но и на негов първи бра­товчед - секретар на Ресенската чета, на всички негови другари, отдали живота си за българска­та национална идея.

Каузата на македонското ос­вободително движение - свобо­да на българите в географската област Македония и обединение с България, се превръща за Яво­ров в мисия на краткия му, но бу­рен живот. Поради данните, пот­върждаващи историческото пра­во и истина и публикувани в тру­да на доц.М.Бошнакова, на представянето на книгата й в НБКМ, не присъстваха дирек­торът на "КИЦ-РМакедония" в София, както и посланикът на та­зи държава у нас.

Същата "куртоазност" към историческите факти прояви и зам.-кметът на Софийска общи­на по направление "Култура и образование"- историкът г-н Т. Чобанов. Той не намери "физи­ческо време" да открие друга из­ложба в Музея на София по по­вод същата възпоменателна го­дишнина. Изложбата се намира в сградата на старата Централна баня в столицата, и е организира­на от Националния литературен музей и къща-музей "П.К.Яворов"- София.

Обществената телевизия БНТ1 отрази пък възпоменател­ната дата с предаването "Исто­рия БГ" - 20.10.14 г./21,00 ч. Вмес­то обаче книгата на доц.М.Бош­накова да бъде "център" на пре­даването, отново се разнесоха "поетични" и интригантски зак­линания дори от водещия по по­вод личния живот на Яворов... Завещаният от Яворов национа­лен идеал към потомството, "Помни Македония!", защо­то това е "...дълг пред България" не само не беше споменат в ефир, но и пропуснат като "несъ­ществуващ"?!

Духовният и етнически гено­цид над българската нация, чии­то проекции са горните, натру­па вековна история. Толкова, колкото са и годините от кончината на Яворов... Тъжни са "спирките" по пътя му. Те са низ от предателства, от "свои и чуж­ди". Да споменем отново някои от "възловите"сред тях: тайният договор за разделяне на Вардар­ска Македония на "спорна и без­спорна зона"- Балканската вой­на 1912 г., създаването на "маке­донска нация" - от Коминтерна- 1934 г., Пактът за вечно приятел­ство с Югославия, 1937 г., създа­ването на "македонски език"- 1944 г., двойната "поправка" на книжовния ни език -1922 и 1945 г. от българските правителства, "референдумът" от 1946 г., про­веден в Пиринска Македония след решение на Х пленум на ЦК на БРП/к/ и т.н.

Впоследствие "отродяването" се прикрива с различни "до­машни политики", като напри­мер изравняване със земята на гробищните могили без знание­то на кръвните роднини на почи­налите /София, Скопие/, налага­не на закон като този за "македон­ската национална чест"-1949- 1991г. /Скопие/ или пък закон за промяна на фамилните имена, София-1949 г., и т.н. Кървав венец на братоубийствената епопея за "род и език" в Повардарието сът­воряват 23-те хил. убити, над 150- те хиляди преминали през лаге­рите на ех-Югославия, над 200-те хиляди изселени в периода 1945­1989 г. Палачите на тези българи са "еничари-българи", т.е. комунисти-македонисти.

Съвременните управници от двете страни на Осогово сякаш имат и обща "програма" за наци­онална безпаметност /амнезия!/. И в София, и в Скопие тя се при­ема като задължителен елемент от посткомунистическия конт­рол над ситуацията. Целта й е "плавен преход", или бавна про­мяна на идеологическото "анти­фашистко" статукво, особено в Повардарието. Сърцевина на статуквото са "македонската на­ция" и "македонският язик", си­реч еничарството... Рационално проектирани, идеологемите на комунизма след 1989 г. запазват "живота" и диктата си дори в обединена Европа. Защо ли?!

Какво не знаехме още за П.К.Яворов?

В резултат на "дирижирано­то" отбелязване на 100-годишнината от кончината на Яворов в София, все пак българската об­щественост се запозна със след­ните факти, досега неизследвани в архивите. В структурите на ма­кедонското освободително дви­жение П.К.Яворов е заемал длъжностите: четник и заклет войвода на ВМОРО, член на Серския окръжен комитет/1903/, член на централното ръководс­тво на Вътрешната организация /1908 г., 1910 г./, допълнителен член на Задграничното предста­вителство на ВМОРО, заедно с Хр. Силянов и д-р Хр.Татарчев, "единствен постоянен ръководи­тел на ВМОРО на централно ни­во в София", /с.265/, представля­ващ цялата институция "Задгра­нично представителство" във фаталната 1913 г., у него се съх­ранява цялата документация, фи­нансите и печатите на ЦК, както и на някои окръжни комитети на организацията, първият кмет на Неврокоп и войводата, на кого­то е поверено общото управле­ние на освободения гр.Кавала- 1912 г...

Тези факти развенчават обра­за на "паркетния любовник Яво­ров", наложен в периода 1945- 1989 г. и оскверняващ войводска­та му клетва и изискваща подо­баващо лично поведение. След 45-години комунизъм и 25-години-пост/комунизъм става също ясно, че в течение на 13 години - от 21-та си година до смъртта си, а П. К. Яворов се прощава с жи­вота на 37 години!, той публику­ва над 100 статии в 18 печатни пе­риодични издания, мнозинство­то български, посветени на "Ма­кедония" и на историческия дълг на българите към свободата й.

Чирпанлията написва гениал­ното си стихотворение "Нощ" на 21-годишна възраст. Това е възрастта, на която Хр.Ботев създава своята "Борба"/възлюбената социална идея на българ­ското левичарство, граничещо с анархизма!/. Питам се: ако тези колоси си бяха разменили "теми­те", как оттатък Вардара днес щяха да "възхваляват" Яворов?! Слава Богу, не се е случило.

"От Дунав до Егея бял и от Ал­банските пустини до Черномор­ските води" остават и днес неиз­менните 4-и върха на един Кръст, българския Кръст, очер­тан от българина П.К.Яворов. Това е неговото Символ-верую! С този кръст ние, българите, ро­дени на тази земя, сме обречени, не само да приемаме Светото кръщение, но и да се разделяме с живота.

Това е нашата Орисия, Разпя­тие, Голгота! Името й е МАКЕ­ДОНИЯ!

Това е заветът на П.К.Яворов, другарят на Гоце и Т. Александ­ров!

Вечна му памет!