Това се случи на 20 юли 2014 г. (Илинден) в несебърското се­ло Баня. Денят не бе избран слу­чайно. Илинден е патронният празник на селото и по стара традиция то се изпълва с гости от близо и далеч. След Първата световна война то е приютило 262 бежански семейства от Солунско и Ениджевардарско - Егейска Македония, както и от Мала Азия и Източна Тракия. Ето защо и инициаторите за отбелязване 90-годишнината от прокуждането на българите от тези области, са родолюбиви по­томци на бежански родове.

Откриването на паметната плоча на бежанците и отбелязва­не на 111-та годишнина на Илинденско - Преображенското въс­тание беше ознаменувано с го­лям концерт, изнесен от вокална­та група "Лична Македонка" при македонското братство "Тодор Александров" гр. Несебър.

Представа за успешно осъ­ществената патриотична идея може да ни даде самият инициативен комитет, включващ лич­ности, ползващи се с уважение и доверие от страна на населени­ето в община Несебър. Неслучайно той беше възглавен от Костадин Нищелков, известен бизнесмен, избиран дълги годи­ни за общински съветник, пото­мък на родолюбив род от село Корнишор, Ениджевардарско. До него се виждат имената на Георги Щерев, общественик, по­томък на бежанци от Мала Азия и Тракия, на Иван Бабев, съпредседател на Македонско братст­во "Тодор Александров" - Несе­бър, на Виолета Чаушева, пред­седател на Тракийското дружес­тво и на други потомци на бежан­ци.

Паметната плоча от черен мрамор бе изработена със съ­действието на община Несебър и поставена на видно място пред селското кметство. Естествено, трикольорната лента бе прерязана от съпричастните към събити­ето общинския кмет г-н Нико­лай Димитров и кметския намес­тник на селото г-жа Янка Чакъ­рова. В хода на тържественото откриване кметът на общината произнесе вълнуващо слово. Той изтъкна важното място на бъл­гарските бежанци от Македония и от другите български краища за утвърждаване на българския национален облик на община Несебър в началото на XX век и подчерта неоспоримия им при­нос за социално-икономическо­то и културно развитие на сели­щата по черноморското крайб­режие.

Масовото заселване на черно­морските селища в Несебърския регион с бежанци от Егейска Ма­кедония, Тракия и Мала Азия за­почва през 1924 г. и продължава няколко години. Най-много бе­жанци от Егейска Македония около 300 семейства са настане­ни в днешния общински център Несебър, следван от село Баня, тогава средище на селска общи­на - със188 семейства от Енидже- вардарско и Солунско.

Сред новодошлите на първо място се нареждат бежанците от село Корнишор, Ениджевардарско - 52 семейства. Това село взе­ма активно участие в революци­онните борби на българите в Ма­кедония, излъчва много борци за национално освобождение и да­ва скъпи жертви пред олтара на свободата. Неслучайно през юли 1903 г. в черквата му "Свети Николай" са осветени въстаническите знамена на Ениджевардарска и Кукушка околия от Вто­ри Кожухски въстанически ок­ръг. В нея пред очите на цялото население наред с водосвета и освещаването на знамената, се извършва венчавката на войво­дата Кръстьо Асенов с учителка­та революционерка и четничка Ана Малешевска. Известно е, че младият войвода намира смърт­та си в околностите на Корни­шор, а и до днес все още има хо­ра от останалите в родния си край корнишорци, които могат да по­сочат гроба на Кр. Асенов. Зара­ди будния национален дух и изявен патриотизъм на жителите му, селото е било назовано от турс­ките власти и от агентите на гръц­ката въоръжена пропаганда "Малката България".

В село Баня идват също тол­кова бежански семейства и от трите долновардарски села Гор­но, Средно и Долно Куфалово с преобладаване на долнокуфалците или "долномалците", както те сами се наричат. Освен тях до 1926 г. в Баня са настанени 40 бе­жански семейства и от друго вардарско село - Оризарци, Ениджевардарско. Селото приема още 20 семейства от Литовой, 8 от Маврейново, 7 от Либаво, 4 от Горгопикъ, 3 от Крушари и по ед­но семейство от селата Бабяни и Зорбатово. Поради пренаселването и възникналите сериозни трудности за устройването им с жилища и обработваема земя до края на десетилетието полови­ната от македонските бежанци са принудени да се преместят в околните крайморски градове и села - Несебър, Поморие, Бяла, Равда, а по-късно и в Обзор, Ахе­лой, Тънково, Оризаре. От тези бежанци в Баня се задържат главно корнишорци и литовойци и по няколко семейства от другите долновардарски села.

През 1924 г. почти едновре­менно с българските бежанци от Македония тук са настанени и 6 бежански семейства от Източна Тракия, а след тях идват и някол­ко десетки български семейства по произход от Мала Азия, нари­чани и до днес "малазянци". Малоазийските българи са прогоне­ни от родните си села през 1914 г. и заселени в Беломорска Тра­кия (Дедеагачко и Гюмурджинско), призната от Букурещкия мирен договор за неделима част от Царство България. След Пър­вата световна война западно тракийските българи и настанените сред тях малоазийци са подложе­ни на жестоки гонения и въдво­рявания в специални лагери из стара Гърция и по островите на Егейско и Йонийско море, за да ги принудят да се откажат от българското име. Рискувайки да бъдат избити или асимилирани, те предпочитат да напуснат изконните български краища и по­емат към свободните предели на родината. Така през 1925-1926 г. в село Баня наред с македонски­те бежанци има и 66 семейства от Беломорска Тракия, заселени вторично тук. Почти половина­та от тях - 29 домакинства - по произход от с. Аладжа баир, око­лия Баля в Северозападен Анадол, 15 са от Коджа Бунар, 10 от Хаджи Паункъой и по няколко от Тьойбелен, Кубаш и Киллик, околия Бандарма.

Немалко от настанилите се в Баня бежанци, най-вече тези от Егейска Македония, лично са участвали в освободителните борби като четници, куриери и ятаци или македоно - одрински опълченци. Повечето са страда­ли подобно на своите тракийски сънародници като мъченици от турските затвори и заточенията в гръцките лагери по егейските острови или пък най-малкото произхождат от такива семейст­ва. Сред тях са братята Дино и Атанас Танурови от Корнишор, четници на ВМОРО и добровол­ци от Македоно - одринското опълчение, Петър и Муша (Мария) Фустанови, мъченици от турските и гръцките затво­ри и лагери, чието семейс­тво дава и две скъпи жерт­ви в четническото движе­ние - Георги и Григор Фус­танови, Ат. Делев, македоно-одрински опълче­нец, Офил Козаров, дълго­годишен четник от с. Бозец, Ениджевардарско. От ръководителите, местни­те революционни дейци и куриери, като мъченици от турските затвори и заточе­ния и страдалци от гръц­ките репресии все още се помнят Тоде Линов и Хр. Коршутов от Корнишор, Ташо Капитанов от с. Оризарци, Ениджевардар­ско, Васил Милошев, Гоцо и Пено Бабеви от с. Литовой, Христо Глуфчев от с. Либаво и др.

Като бежанци в това забеле­жително село идват и някои от семействата на изявените български първенци и поддръжници на революционната организация от Корнишор, Ениджевардарско - Христо Петляков, Георги Зайков и Георги Камшиков, жесто­ко избити и съсечени на късове от озлобената турска потеря в наве­черието на Балканската война. Сред бежанците са и част от се­мействата на осъдените на смърт патриоти от Корнишор Петър Янчев, Фотъо, Никола и Васил Христакови, Григор Ми­лошев и Вангел Новачков, чии­то присъди след попълването на декларациите за изселване са за­менени от гръцките съдебни власти със заточение на остров Крит.

В Баня идват семействата и много от родствениците на екзекутираните от гръцките военни власти Христо Койнаров, Петър Петляков и Стоян Богданов. По обвинение, че са подпомагали българската войска на близката фронтова линия по време на Първата световна война, те са избесени без съд и присъда в при­съствието на цялото село. Тук умира като бежанец и големият патриот от Долно Куфалово Мицо Башайков, активен сътрудник на разузнавателните групи на българската войска през Балкан­ската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Дирекцията на бежанците нас­танява в Баня и едно голямо се­мейство от село Бабяни, Енидже­вардарско, родственици на бра­тята войводи Христо и Димитър Бабянски. Тук доживяват края на дните си и мъченичките от турс­ките и гръцки зандани Катерина Ставракева и Анастасия Богда­нова, които към края на живота си са били членове и на Илин­денската организация.

В първите няколко години след преселването в Баня живее и изявеният организатор на ма­кедонското младежко движение Вангел Голев, родом от Долно Куфалово, преселил се по-късно в село Равда. Като известен конспиратор, на него е поверено да укрие през 1934 г. в несебърския район Иван Михайлов, Менча Кърничева и Митко Цилев, до­като бъде уредено прехвърляне­то им в чужбина през българо- турската граница. От Баня тръг­ва за Македония и Христо Япаджиев (Литовойски), другар на Георги Димчев, който през 1944 г.е един от активните организа­тори на Трета Воденска дружина на "Охраната".

При толкова видни личности, свързани с освободителното движение звучи съвсем на мяс­то спонтанното предложение на един от възрастните жители на село Баня, да се издигне памет­ник на признателност към тези народни борци!