Иван ЗАГОРОВ

Струва ми се, че хвалебствия­та и искрената възхита, колкото и да са заслужени, адресирани към Младен Сърбиновски, са като стрели на добронамереността, които не попадат в целта.

Може би трябва да се прими­рим с мисълта, че стоим пред вратата на неговия свят, че той ни се усмихва иронично, но не ни пуска в чертозите на собствена­та си духовност. А ние напираме ли напираме, искаме да се доб­лижим до него, искаме да му се харесаме, да му влезем под ко­жата. Защо? И ние не знаем.

Може би такава е орисията на всички, които сме замесени от друго тесто, от тестото, което не бухва толкова, колкото тестото на истински докоснатите от Бо­га и надарени да изричат това, което ние, колкото и да се тру­дим, не можем да постигнем.

Неведоми са пътищата на Бо­жието тайнство.

И ето че събрани около Младеновата дарба да произвежда истории, притчи, легенди и да възкресява истинските образци на живота от близкото и далеч­ното минало на Македония, се­га разгръщаме най-новата му книга "Роман за майка Тереза".

В неголяма зала на Национал­ната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" сме. Схемата на доб­ре подредения сценарий, включ­ващ по инерция хвалебствия с вселенски размери по повод и на безнадеждно слаби автори, се разпада, след като заговаря той, писателят от Македония с бъл­гарско национално съзнание. И въпросите, които ни обсебват, докато ни развежда из тайнстве­ните кътчета на духовната вселе­на на тази жена, наречена Майка Тереза, родена в Скопие, са нат­рапчиво повелителни: "Как този човек със звезда на челото, при нечовешки идеологизираната ненавист към всичко българско е успял да съхрани истината за себе си, за рода си, за предците си и за миналото на цяла Македония?"Не е ли това горивото на всеопрощението и духовната недосегаемост на Майка Тереза, заставила ръката му да събере в роман собствения й живот, пре­върнат отдавна в притча на мъд­ростта и всеопрощението!

Няма да гадаем. Но няма как и да не се съгласим, че тази вечер роди и една идея, колкото на пръв поглед неосъществима, тол­кова подходяща за мащаба на та­ланта и сътвореното от него. А идеята е: "Да бъде създаден ко­митет, който да предложи кандидатурата на Младен Сърбинов­ски за Нобелова награда за лите­ратура за 2015 г.

Извън емоционалната еуфо­рия, родена от това хрумване, трябва да сме наясно, че идеята е трудно осъществима поради няколко причини:

Първо. Сърбокомунистическият манталитет в Македония, прекланящ се пред Блаже Конески и Гане Тодоровски, а в по-но­во време - пред Матея Матеевски, Венко Андоновски, Раде Силян, Гоце Смилевски...и др.

Второ. Отчуждеността на творческите среди в България към темата "Македония" като национална съкровеност и пора­ди това неразбирането на чо­вешкия подвиг и писателската всеобхватност на Младен Сър­биновски.

Трето. Непопуляризираните по света, поради липса на поли­тическа прозорливост и воля от страна на София, български на­ционални тегоби, чиито насите­ни с неподправен трагизъм плас­тове, разнищва в творчеството си Младен Сърбиновски.

Въпреки всичко, идеята за Но­белова награда е жест, от най- чисти подбуди. И само това да е, то заслужава поздравление.

            А Младен Сърбиновски все така ще ни гледа с добронамере­на ирония и все така ще ни изне­надва с творби, които дай Боже, ще продължават да раздират, съшитата с бели конци, сърбокому- нистическа идеология на македонизма.