В родната ни литература е имало не един и двама писатели членове на братството на зидарите. Сред тях са Симеон Радев, Сти­лиян Чилингиров, Николай Райнов, Елиса­вета Багряна, Младен Исаев, Анна Каме­нова и др., но разкази с масонска тематика те не са написали. Дори Васил Узунов, глав­ният редактор на "Зидарски преглед" в 30- е години на XX в., за който пишат в една американска енциклопедия също не ни е ос­тавил нито един разказ с подобен сюжет.

За масонска ложа, работила в затвор и призната от Обединената Велика Ложа на Англия за първи път ни разказва Савино Батанов в дебютната си книга "Затворник 46664 и други масонски разкази", която се появи неотдавна на книжния пазар.

Сред литературните среди Савино Батанов е почти непознат като разказвач. Ро­ден е в София, учи и се занимава с музика и няколко години работи като музикант в Черна гора, но разказите му, събрани в ма­лък сборник, го открояват и като добър бе­летрист. През 1990 г. той се установява да живее в Германия, където преподава музи­ка, а после за кратко работи като дипломат до 2006 г., когато се връща в България и се захваща за перото, за да събуди интерес към опознаване на масонските ценности.

Един от най-вълнуващите разкази в сборника е " Затворник 46664", чийто сю­жет е действителна история и дълго пазе­на тайна от живота на Нелсън Мандела.

Прелюдия към "Затворник 46664" е раз­казът "Парламентът".

Поканен на сватбата на първородната си дъщеря в Кейптаун авторът решава да посети тамошната масонска Ложа, където чува историята за Нелсън Мандела, масонският Храм и Парламента, където ра­ботела Ложата "Добра надежда № 1", в състава на Великата Ло­жа на ЮАР. Сюжетът на "Парламентът" е показателен за "съжителство" между масон­ска Ложа и Парламент.

След 1853 г., когато Кейп Колони преминава от холандс­ко владичество в ръцете на Британската империя Кралицата дава право да имат собствен Парламент. В началото малко­то депутати се оглеждат за под­ходяща сграда, но всички апе­титни места са изкупени от ед­на голяма компания за търговия с недвижими имоти. Така се стига до преговори с Ложата за използване на сградата под на­ем, а по-късно и за построява­не на новия Парламент, върху терен собственост на Ложата. Договорът между Нея и Парла­мента й дава право свободно да практикува зидарството, дока­то съществува град Кейптаун. Една странна на пръв поглед договореност, осигурила доб­рият ред и уважение към инсти­туциите в Кейптаун.

Тогава гости на Ложата по същото време били и Братя от една Ложа в Порт Елизабет. На братската вечеря един от анг­лийските братя - Джон Скот, който имал юбилей - 30 години от посвещаването му в масонството, пожелал да почерпи и да разкаже историята на "Затвор­ник 46664".

Разказаното от него е прелюбопитно:

Години наред Джон работил като инженер в една фирма, с дългосрочен договор за обслужване затворите в ЮАР. То­гава затворите на Южна Афри­ка били пълни с дребни разбойници, но и с известни полити­чески личности, "които се на­дявали да разрушат добре смазаната със злато, диаманти, уран и какви ли не още ресурси, машина на апартейда." - отбелязва авторът. Изпратен в ко­мандировка в затвора Полсмур и следвайки правилото внушено от майка му - "Добро първо впечатление", в бързината Джон, пропуснал да свали масонската си значка от ревера на сакото, но тя била забелязана от коменданта на затвора генерал Тед Мънроу. Той поканил Джон на среща в кабинета си в края на работния ден и след разме­нените традиционни знаци и не много дълъг разговор отправил покана към него да бъде гост на местната Ложа, която работела в затвора. Изненадата на Джон била пълна научавайки, че то­ва е една необикновена ложа, в която работят заедно надзира­тели и затворници. А когато ви­дял с очите си, че Церемониал майсторът на ложата е самият Нелсън Мандела не можал да повярва на очите си. "Нелсън Мандела водеше за ръка ко­менданта на затвора, комуто било възложено да пази поли­тически затворник № 1 на Юж­ноафриканската република".

Непримиримият борец за правата на чернокожите, пре­гърнал революцията и въоръ­жената съпротива от учението на Маркс и Ленин, в затворни­ческата масонска ложа открива Началото и истинските стой­ности за живота на хората, ко­ито защитава и ще защитава. Онези ценности като човеч­ност, отзивчивост, как да живе­еш достойно и в същото време смирено, как да използваш и упражняваш властта и да не копнееш за отмъщение, как да се излекуваш от тщеславието и възгордяването, как да не се главозамайваш. И най-важно­то - кога да се оттеглиш.

Могат ли да се оспорят поу­ките от разказа "Затворник 46664" само защото са ценнос­ти и на масонството? Това са общочовешки ценности, които изграждат основите на всяко здраво и успешно развиващо се общество? В борбата за извою­ване на свобода и равенство Мандела използвал точно тези добродетели, които го превръ­щат в най-добрия градинар, който успява да защити редица права и свободи на чернокожите, без агресия и революции. И в това е дълбокият смисъл и значимост на разказите в сбор­ника на Савино Батанов.

И четирите разказа - " Мар­ко", "Парламентът", "Затвор­ник 4664" и "Ангел" са почерпани от действителни случки и събития. Наситени с много ме­тафори те имат и дълбок фило­софски заряд и поука за смисъ­ла на човешкия живот. Написан увлекателно сборникът отк­рехва завесата и на част от ма­сонското познание, както и за преодоляване на духовната ни­щета, която обгръща всяко бо­ледуващо общество. Пътят на успеха и добруването минава, освен през икономиката и пътя на мъдростта, и през човешко­то извисяване и усъвършенст­ване.

Ето защо си струва да се по­учим и от разказите на Савино Батанов.