Почитателите на личността и таланта на Дянко Марков отно­во се срещат с поредната му кни­га. Тя носи заглавие, което пове­че подхожда на криминално че­тиво, но явно това е трик на ав­тора, който умишлено подсказ­ва на читателите, че отношението към т.н."врагове на народа", в заведенията за излежаване на присъди, са също криминални.

Ако приемем, че фундамен­талното произведение "Свидетелствам под клетва" е носител на основното звучене на изпъл­нения с много премеждия, вър­хове и обрати живот на автора, новата книга е оня обертон, кой­то допълва автентичната атмос­фера на онези години.

В книгата могат да се откроят три момента: условията на живот в местата за излежаване на при­съди; отношението към осъде­ните и морално-волевите качес­тва на политическите затворни­ци.

Основните сцени, върху кои­то се разиграват драматичните събития са също три - Централ­ният софийски затвор, лагерът Богданов дол и Плевенският зат­вор. Ясно е, че в Богданов дол се работи до изнемога. Дянко Мар­ков даже се е постарал да ограмоти малко читателите си като дава редица подробности от "вътрешната архитектура" на един рудник и на правилата и ус­ловията за работа в него. Талантливият човек винаги може да на­мери опорна точка, за да развие собстве­ния си въз­глед и ви­зия за да­ден проб­лем, неза­висимо от условията и времето.

Отно­шението към осъ­дените съвсем не е сложна материя, защото се основава на терора, диктата и садизма при мъченията. Това са три­те основ­ни средст­ва за "превъзпита­ние". Няма защо да очакваме не­що друго.Човек с природен или придобит недъг е управител на концлагера - Марин Ханджийски. Довчерашният келнер Кръс­тьо Гершанов, вероятно със зас­луги, но с много комплекси ста­ва началник на охраната. А комплексираният човек е винаги зъл.

Ясно е, че нищо добро не чака тези хора, които в предишната си битност са заемали професио­нални и обществени позиции, които са ги задължавали да мис­лят мащабно и да действат съоб­разно интересите на на държава­та. Сега те са марионетки в ръце­те на комплексар или на хора, ро­дени биячи и садисти.

Запомнящ е моментът, когато току-що пристигналите в Богда­нов дол затворници, съблечени на зимния студ и вятър, чакат ре­да си, за да се окъпят. А от ба­нята се дочува кикотът на две служителки, които съвсем нямат намерение да дадат скоро ред на чакащите нещастници.

Наказанието изправен срещу палещите слънчеви лъчи от тъм­но до тъмно, а след това без по­чивка на работа в рудника не са изключение, а правило. И т.н. Целият добре режисиран поря­дък в лагера дава основание на автора да направи следния из­вод: "Комунистическите затво­ри и концлагери, особено за реп­ресираните по политически при­чини, не целяха чрез ограничена­та свобода и изтърпяване на на­ложеното наказание да върнат хората отново в обществения живот, а точно обратното - да зак­леймят провинилия се гражда­нин и да го приведат до живот в категория на човек неравностоен, неблагонадежден и при всич­ки напрегнати и тревожни за властта моменти - човек подоз­рителен, опасен и подлежащ на нови ограничителни мерки..."

Основното ударение Дянко Марков поставя върху солидар­ността между затворниците. Прекършените и превърнали се в доносници са изключение. А идеята да се създаде конспира­тивна организация и да се под­готви бунт с цел бягство зад границата на всички е неосъщест­вима идея, но заредена с висока доза воля за свобода и достойн­ство. На този момент авторът се спира подробно в шеста глава "Игра със смъртта - по острието на бръснача", дала заглавието и на цялата книга. Смътната идея за бунта, постепенно поради на­личието на много офицери-концлагеристи, както и компетент­ността на самия автор във воен­ното дело, се избистря в добре обмислен план. Създава се цяла конспирация, с оформени бойни единици - по-малки и по-големи, почти както е във всяко военно поделение. Включването в кон­спирацията на абсолютния шам­пион по мотоциклетизъм на Бъл­гария за всички категории Алек­сандър Българов е допълните­лен стимул за организаторите и то им вдъхва по-голяма увереност. В случая не крайният ре­зултат е важен. Планът се прова­ля случайно, въпреки че съвсем не е ясно какво би станало, ако той се беше осъществил, но тук е важна волята за борба. По този повод оценката на Дянко Марков е категорична: "Включването на Сашо Българов в бунтовния за­говор, заедно с плана му за про­веждане на удара в района на ла­гера, а наред с това съгласието на поручик Пантелей Пенев да ръ­ководи главния удар на двете смени при входа на рудника... ми подействаха много насърчител­но. Дори смея да призная и аз бях увлечен от представата за геро­ична романтика, в светлината на която ми се искаше да видя и оце­ня успешното провеждане на бунта като най-значителна саможертвена форма на съпротива срещу комунистическото тира­нично всевластие..."

В две глави "В годината на Абакумов" и "Провалът" Дянко Марков се докосва и до геополитическите измерения на става­щото у нас. За разлика от мнози­на, които и до днес са склонни да приписват на югославския дик­татор Йосип Броз Тито качества на демократ и да откриват у него някаква толерантност към инакомислещите, в книгата той опосредствено е представен в ис­тинския си лик. И точно поради това познание авторът се отнася с ирония към всяка идея за бягс­тво през Югославия, като дава следната характеристика на ней­ният вожд: "Квази-демократичният комунистически диктатор Йосип Броз Тито... знаеше...че ликвидацията му е възложена на Сталиновата дясна ръка Виктор Семьонович Абакумов... Но зна­ейки и за споразумението "фифти-фифти" /50% на 50%/ между западните демокрации и съветс­ката империя за равнопоставе­ност върху политиката на Югос­лавия, Тито прояви решител­ност: изгони всички съветски "специалисти" и "съветски" пра­теници на Москва и несъмнено Сталиново-Абакумова "пета ко­лона". И почти затвори граница­та за бегълци от България..."

В структурата на изложение­то Дянко Марко включва и ня­колко биографични бележки за заслужили български офицери, загинали поради верността си към офицерската клетва и някол­ко поетични творби.

Книгата "Игра със смъртта. По острието на бръснача" разкриваща дълбоко драматиз­ма на онези години, когато въз­питаваните в дух на всеотдайна служба на България се сблъскват с коренно противоположния мо­дел, наложен по съветско-болшевишки образец, е предназна­чена да изиграе ролята на помъдряващ фактор в днешното ни общество. Чрез отричане на ве­че преживяната "диктатура на пролетариата" тя е повик за връ­щане към корените на национал­ното достоинство и национално­то единение.

"България Македония"