Дали тържественият звън на църковните камбани, прочувст- вените проповеди на свещено­служителите и радостният възг­лас "Христос възкресе" ще спрат ръката, която убива, ще блокират мозъка, който замисля злостор- ства, ще върнат надеждата на обезправения!?

Тържественият звън на цър­ковните камбани се стели над България като зов за помирение, опрощение и съзидание. Защото какво друго, ако не помирение, опрощение и съзидание е нужно днес на разпнатата като Исус между противоборстващите ду­ховни пигмеи наша родина!

Великден е. Денят на тържес­твото на живота над смъртта, на доброто над злото, над христи­янската вяра над безверието.

И се питаме, къде сме ние, къ­де е днес България, какви цели има тя, каква вяра изповядва, кой е съзидателят и кой рушителят, защото въпреки гръмките речи и клетви в името на родината, пар­тизанските крамоли и жаждата за власт сипят навред отровата на разорението? И не е ли съзида­нието, което е нужно най-много днес на България!

Великден е денят на победата на духа чрез чудото на възкресе­нието, но образът на прикования на Кръста Исус, ни заставя упо­рито да се огледаме около себе си и да видим кои са водачите на народа ни днес, накъде ни водят те, и какъв пример дават. И виж­даме Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Меглена Кунева, Радан Кънев, Валери Симеонов, Геор­ги Първанов - тези, които ни ръ­ководят или просто "свещено- действат" с властта, която наро­дът им е поверил. А на другия по­люс - се мяркат намръщени Ми­хаил Миков, Мая Манолова, Лютви Местан, но защо ли зад тях се открояват силуетите на Сергей Станишев и Ахмед До- ган, както и на верните му "оръ- жиеносци" Христо Бисеров и Де­лян Пеевски!

И на ум ни идва едно знаме­нито есе на Пейо Яворов, писа­но в дебрите на Македонските планини преди 112 години. Пое­тът тогава не е имал време да тър­си заглавие на творбата си, спис- ването на хектографирания лист "Свобода или смърт" е ставало в движение и на коляно, затова той е отбелязал само в началото следното: "Брой 9, 6 април 1903, Великден". Като говори за възк­ресението и християнството, Яворов стига и до горчивата ис­тина, че лицемерно злият и неп- раведният са въздъхнали и са се нарекли християни и още: "...падна копието на христи­янството в коварни ръце, за да бъде насочено прпотив самото християнство... Кое­то биде обърнато наопъки - да послужи на злото и неправед- ния..."

Аналогията с нашето време се налага от самосебе си. Защото и съдбата на демокрацията у нас, за която претендират и Борисов, и Миков, и Доган не е ли съща­та! Не падна ли копието на де­мокрацията в ръцете на идеоло­гическите фарисеи, които набър­зо се прекръстиха на демократи, и това не роди ли всичките тези отроци, които днес паразитират върху изпусталялата снага на държавата ни! Защото ако не па- разитираха, те нямаше да допус­нат по 100 хиляди декара земе­делска земя да е съсредоточена в ръцете само на един собственик, и той да забрави , че освен жито, от което печели само той, Бълга­рия има нужда и от зеленчуци, и от плодове, и от крави, овце, сви­не и т.н. Защото ако не паразити- раха, те щяха да видят още зане­марените ни села, запустелите ни полета и изсечените ни гори. За­щото ако не паразитираха те ня­маше как да не видят масирано­то присъствие на джамии в хрис­тиянска България. Наистина, ако и властващите, и опозицията имаха някви сетива за същност­та на управлението на една дър­жава, те щяха да си зададат въп­роса, кой е заинтересован от тол­кова много джамии в България? И защо в Турция, изцяло мюсюл­манска страна, на 900 вярващи се пада по една джамия, а у нас на 300 мюсюлмани се пада по една джамия!?

Как управлявате България и опозиционерствате, госпожи и господа, че не виждате това фра­пиращо несъответствие!?

Вас питаме днес, на Великден, денят в който трябва да се замис­лим всички за ролята на фарисе­ите, пилатовците и юдите в днеш­ния ден на България.

Христос Въскресе!

Помислете добре, преди да отговорите на този свят възглас!