Иван ЗАГОРОВ

От 2006 г., когато на власт в Скопие дойде правителството на ВМРО-ДПМНЕ, начело с Ни­кола Груевски, до днес поголов­ното, открито и с висока доза де­магогия потъпкване на демокра­цията и гражданските свободи се превърна в запазена марка на то­ва управленско поведение. Дъл­го тлеещото масово недоволст­во, съпроводено разбира се, и с амбицията за връщане във власт­та на опозицията, изригна в на­чалото на 2015 г. във компромат- на война.

За какво става дума?

Председателят на опозици­онната партия СДСМ Зоран За- ев, взриви държавата с изявле­нията си, че притежава неопро­вержими доказателства, разкри­ващи безконтролността на уп­равляващите, начело с премие­ра Груевски. На поредица от пресконференции той предста­ви последователно различни ау­дио- и видео записи, които ули­чават властимащите в безцерем- онно подслушване на личности и служби от най-близкото обк­ръжение на властта до съвсем обикновени хора - общо около 20 000 човека. Това е бомба, чий­то тътен докосна не една и две човешки съдби и чийто резо­нанс ще продължава да тресе не само политическите опоненти.

Случващото се обаче има и друга страна. В продължение на три години Социалдемократи­ческият съюз на Македония пре­търпя унизително поражение на два парламентарни избора, на един местен вот и на един прези­дентски. Невъзможността да се организира и да противодейства на изключително безкрупулния и хитър премиер Никола Груевски, новият лидер на СДСМ Зоран Заев се хвърли в тази битка не са­мо заради нетърпимото автори­тарно управление на Груевски, но и с неприкритата цел да измие позора от лицето на своята пар­тия заради тези четири загуби.

Въпросителните пред маке­донското общество не са една или две, но според законите на психологическата допустимост деветгодишното управление на Никола Груевски вече е като во­деничен камък на премиерската му шия. Какъвто и майстор да е в апаратните игри, в размества­нето на фигурите и в облагоде­телстването на безпрекословно верните му люде, той е изчер­пан. Появата на опозиционен кръг в собствената му партия, около Йове Кекеновски, не е случайно. Надигна глас и от Амстердам дипломатът Никола Димитров, който вече се сочи като бъдещ лидер на обновител- ните процеси във ВМРО- ДПМНЕ и страната. Аферата "Подслушване" и дълбоко вко­ренилата се корупция са само върхът на айсберга. В Македо­ния се дочува тътена на събития, които могат да отвеят цялата сърбокомунистическа мъгла, легнала тежко вече 70 години върху съвестите, историческите традиции и самосъзнанието на хората, които не искат да бъдат повече марионетки в нечии ръ­це.

А защо ЕС е толкова предпаз­лив към случващото се тук? Ев- рокомисарят по разширяването Йоханес Хан посети страната още в средата на февруари т.г., срещна се с всички замесени в бъркотията и когато се върна, обяви на пресконференция, че страната е потънала в дълбока политическа криза и че кризата може да се разреши само в пар­ламента и с участието на всички политически субекти. Срещите на едродепутатите Иво Вайгъл, Едуард Кукан и Ричард Хоуит в Брюксел с представители на уп­равляващите и опозицията от Скопие, които започнаха на 30 март т.г., все още не дават обе­щаващи сигнали за изход.

Всичко това подсказва, че Македония ще продължава да се пече на собствения си огън, под съпровода на доста противоре­чивите сигнали отвън, което прави отговорността на кръга около Кекеновски и Никола Ди­митров още по-голяма.

Диагнозата за заболяването на сегашното управление е ясна, но моментът изисква и висша политическа прагматичност и реализъм от тези, които виждат по-надалеч от Груевски и Заев и техните заслепени последовате­ли. Механизмите за свалянето на едно правителство са много и добре работещи в цял свят. Но във всяка отделна държава пъте­ките към бъдещето са различно трудни. Ще тръгне ли Македо­ния по истинската пътека на своето развитие?

Това е големият въпрос днес.