проф. Димитрина НАНЕВА

Българската държава и бъл­гарското общество продължа­ват да живеят в две успоредни писти. Държавата ни покрива стандартите и упражнява рег­ламентите, въведени от ЕС у нас. Обществото ни обаче про­дължава да се намира на пос­ледното стъпало по нагласа за "щастливост", т.е то или не се доверява, или приема за фор­мални оценките на Европа за състоянието на държавата. В деня на 53%-то слънчево за­тъмнение, т.е. 20 март т.г. по­редната класация за оценка на "щастието" ни, изведе бълга­рите на 45-а, т.е. последна по­зиция в Европа. Заложените критерии за изследване на усе­щането за "щастие"на гражда­ните на Европа са здраве, па­ри и лични взаимоотношения.

Имаме ли основание да бъ­дем най-нещастната нация в Европа? Цифрите говорят друго. 93% от българските граждани са собственици на жилища и са решили този ек­зистенциален проблем срещу 66% от гражданите на водеща­та икономика в ЕС-Герма- ния.10% бедни у нас се изчис­ляват според дохода си, т.е. заплата и пенсия, а не според размера и броя на жилищната си площ и имоти, да кажем дори собственост върху земе­делски земи... Критерият "здраве" пък е пропорциона­лен на възрастта на индивида, както и следва от начина му на хранене. Застаряващото ни население няма как да се "пре­устрои" в двадесетгодишно. Всекидневната употреба на ме­со и яйца обаче е застрашава­ща живота опция, особено за по-възрастните поколения. Именно социалистическите навици налагат показателя за висококалорична консумация като стандарт за богатство на семейството или домакинст­вото. Традиционният ни хра­нителен режим обаче е устано­вил други стандарти за дълго- летие-всяка седмица два дни се консумира постна храна или риба, а пет пъти в година­та се спазва различен по про­дължителност пост без упот­реба на месо, риба и млечни продукти. Днес преяждането с месо застрашава живота и на младите ни поколения, допъл­нително обездвижващи се от ползването на модерните тех­нологии на комуникация и придвижване.

Третият критерий за "щас­тие"- парите, предизвиква ос­нователно съмнение в интерп­ретацията си. В началото на 2014 г. българската статистика отчита банкова наличност от 39 млрд лв спестявания на гражданите. Привилегия на статистиката е да си служи с усреднени норми. И все пак ако действително бяхме толко­ва бедни, щяхме ли да имаме такъв обем от спестявания ка­то общество?! Къде е причи­ната за колективната ни не­удовлетвореност? В случая мога да посоча най-малкото две обстоятелства. 25-те годи­ни преход не изместиха на­саждания 45-години шаблон за равенство - икономическо и социално. Своеобразният "би- ороботизъм"на отминалия ре­жим си казва думата и днес След като Пешо може, мога и аз! Да, ама не! Доказва го све­товната практика на обществе­ното развитие.

От друга страна стремежът на съвременния българин към безкритично и неограничено потребление го превръща в за­ложник на собственото му усе­щане за "не-щастие". Имита­тор в повечето жизнени ситу­ации, той не си дава сметка за отдавна установени стандарти в западните общества, които създават стабилността и бо­гатството им. Същевременно поради разрушената ценност­на система на българското се­мейство от предишния режим, нашенецът не проумява, че образованието не означава възпитание и следващия от не­го манталитет на индивида. Така "социализацията" му се оказва не само повърхностна, а в повечето случаи- непри­годна. Народна мъдрост е, че ябълката не пада по-далеч от дървото!

Западните "щастливи" об­щества през ХХв. имат само две войни. България за същия период преживява освен двете войни, и две "революции" - от капитализъм към "социализъм" и от "социализъм" към капита­лизъм... На практика тази "пре­ходността битието става наш начин на живот. Изборът не е на нацията ни, а се случва по волята на великите сили. Той унищожава най-вече качество­то на човешкия ни капитал, който не се създава "тук и се­га", както твърдят либералите и техните идейни "другарче- та"-социалисти и комунисти.

В последната четвърт на ХХв. Западът роди идеята за "постмодерното". Стилът на живот, неговият символ, пора­ди горните обстоятелства, у нас се материализира по друг начин. Неизградили или не- възстановили традициите си на гражданското общество в кон­текста до 9.9.1944 г.,трябваше да усвоим наложените стандар­ти на развитата демократична общност. Заедно с изграждане­то на "публичния индивид", се разкри моралния му упадък: стандартът на олигархията на прехода беше марката "фолк- звезди и поп-фолк"! По-късно в нарастващите по плътност социални мрежи, тази деструк- ция и фрагментарност на пуб­личното, се изяви масово и ка­то изолация, и като моментно настроение на "лайкване" на "гражданския активист" без поемане на друго задължение към когото и каквото и да е. За разлика от западноевропейски­те общества, у нас стана ясно, че тези процеси се появяват в резултат на случайността или на целенасоченото заплащане, а не на исторически преосмис- лени "смисли" , причини и по­води от нацията ни.

В този контекст на "постмо­дерната" ни ситуация, поне за част от населението на Бълга­рия, правителството и държа­вата се оказват "пречещи"; за другата част българи, дейст­вията им са недостатъчни. "Няма държава" е мотото на тази позиция. Което пък е съ­що толкова не-обективно, кол­кото и обратното. Държавата си съществува, но тя не е "со­циалистическа"! Тя е напълно инструментализирана и пред­лага съвкупност от услуги на гражданите, работодател е са­мо на държавните служители. Другите й "качества"отразя- ват активностите, инициативи­те и иновациите на субектите, т.е. на гражданите на локално и регионално равнище. На практика в "старите" участни­ци в ЕС това са структурите, които противодействат на гло­бализацията, универсализаци- ята, американизацията и ко- мерсализацията на потребле­нието и културата. Ето защо, въпросът, който трябва да се поставя за социологическо из­следване е: какво е качество­то на българския гражданин?!

В постмодерната ситуация, която трябваше да въведем след 1989г.проблем за общес­твото ни продължават да бъ­дат 45-те години неизжи­вян"социализъм", на ментално равнище. Създаването на ра- ботническо-селска интелиген­ция, след 9. 9. 1944 г. и възп­роизводството й по класово- партиен принцип, е онзи праг, който обществото ни и днес не може да преодолее. Защо­то тази нова интелигенция е носител на "интернационал­ни" интереси, а предназначе­нието й е било да обезличава и разрушава, а не да твори... Изживяването на историчес­ките етапи, а не съвместяване­то им-какъвто е случаят с бъл­гарското общество, освобож­дават и превръщат национал­ната енергия в творяща; об­ратното предизвиква и води до хаос, безпътица, страх, не­доверие. Това е ситуация, ко­ято не може да има за ориен­тир национален интерес, а са­мо личностен егоизъм и собс­твено благополучие.

Противоотровата действа бавно - възстановяването на националните ни ценности, интереси, морал и традиции, т.е. култура и национални иде­али, се нуждае от много вре­ме... Те не се купуват с разда­дени и крадени пари, а са ре­зултат на мисловна дейност. Все пак промяната се случва - "потайно" емблемите на кул­турата ни като опера, театър, библиотека вече се наричат "национални", а не "народни"! Стъпките ще продължат. Най- малкото защото България се намира в Европа.

Иначе обществото ни ще изпълни прогнозата на Збиг- нев Бжежински, че последно­то убежище на комунизма е на­ционализмът... Нима сме тол­кова пристрастени към русо- филията ни?!