Никой не е забранявал македонския език - той официално не е съществувал

Нека да не се лъжем. Книгата на г. Андов "Създаването на съв­ременната македонска държава" не съм чел, за което съжалявам, но нищо не ни пречи да обясним някои неща и без прочит на кни­гата, щом става дума за "съвре­менната" македонска държава.

Ще бъда директен: македонс­ки народ не е съществувал, не е съществувал македонски език, не е съществувала и македонска нация, такива, каквито днес ние ги представяме. Внимавайте, "не са съществували", говоря в ми­нало време, което не означава, че днес не съществуват, с цялата проблематичност и недоизказа- ност на определението "маке­донски".

Нямам намерения да влизам в

спор за нашата "античност", за сомнабулната идея, че македон­ците са потомци на Александър Македонски, и че, както може да се чуе и види по медиите, ние го­ворим езика на Александър и сме директни наследници на негова­та антична цивилизация.

... Разчитането на мистериоз­ния Камък от Розета и внушени­ята на отродената, югославизи- рана и сърбизирана в своя гене­зис дълбоко антимакедонска и никому ненужна М/С/АНУ /Ма- кедоно-сръбска академия на на­уките и уметностите - изкуства­та- б.р./ говори за дълбокия упа­дък на македонското общество, потънало в безперспективност, корупция и слугинаж. Да сме на­ясно! Ние сме славянски народ, ние, от нашето идване на Балка­ните като славянско племе, през Първата българска държава, и след това през Самуил винаги сме разглеждани от световната наука като български народ. Ка­то такива попаднахме и под тур- ците / на които между другото не им е било гайле, какви сме, за да влезем заедно във Възраждането и заедно да извоюваме своя цър­ква - Българската Екзархия. И чак след това, след първото де­сетилетие на ХХ в. започват да се разпросраняват идеи за отделен народ, разбира се, не трябва да пропускаме стратегията на Но- вакович за македонизма, както и "Начертание"-то на Гараша- нин... За Мисирков ще кажа ня­колко думи после.

Диалект или език

Доколкото се отнася до маке­донския език всички знаят, че той никога и никъде не е бил заб­раняван, защото официално не е съществувал. Нямал нито азбу­ка, нито утвърдени форми за из­разяване..^ затова никой не ни е виновен. Просто сме нямали по­тенциал... Съществувала е диа­лектната форма на българския език, диалект на аналитичен език, език без падежи. Затова ма­кедонската интелигенция се об­разовала предимно на литера­турния език, който е най-близък до нейния домашен говор. Сър­бите никога не са забранявали македонския език /наречие/ в до­машното и общественото общу­ване, но както всеки окупатор на­ложили своя език за официален. И в Гърция до Лозанските до­говори и в периода след 1923/24/ 25 година "македонският" не е бил забраняван в домашното об­щуване, но след тези години ста­ва размяна на население и тери­тории, но там езикът не е бил "ма­кедонски", а имал друго име... там изобщо никой не е използвал термина "македонски", освен в контекст на последните пости­жения на М/С/ АНУ за македон­ската " самобитност".

Съгласен съм с позицията на г.Андов за Сръбско-българския договор от 1912 г., съгласен съм и с това, че първо сърбите, а след това и българите са нару­шили договорните задълже- ния...намесата на Австро-Унга­рия и Русия отдавна е доказано.

Обвързаността с Мисирков

Не мога да си обясня обвър­заността на македонските учени и политици с Мисирков. Мисти­фикациите с неговата книга "За македонцките работи", за евен­туално някакъв етномакедони- зъм и или какво още, погледна­ти през призмата на целокупно­то му творчество, остават на­пълно неясни.

Аз имах честта, в кабинета на ексдиректора на Държавния ар­хив на България Цочо Билярски да бъда първият македонец, който видя и разгледа книгата на неговите спомени или днев­ник, нещо подобно, в самият ден на тяхното постъпване там. И веднага, на самото място Цочо Билярски ми фотокопира и про­чете няколко страници. По-къс­но книгата, като съвместен проект, беше издадена от Маке­донския и Българския архив с големите усилия на вече почина­лия Зоран Тодоровски. След прочитането на тази книга, аз вече не знам какво да мисля, ни­то за Мисирков, нито за негова­та мисия като македонист, нито за неговия живот. Никога и от никого не съм чул изповядване­то на толкова краен български национализъм, толкова презре­ние към сърбите, като народ и държава, никога дори не съм се осмелил да помисля за това, ко­ето той пише. И ако това е да бъ­деш македонец, аз не искам да съм такъв. А затова, че сърбите и българите се съюзили, за да възпрат идеите на Мисирков, това вече е бисер, защото е из­вестно, че българите и сърбите никога заедно не са свършили никаква работа...

Мисирков не е творец на ези­ка, никой с него не се е занима­вал       

...Връзката на политическата сила с езика ми стана по- ясна преди около трийсетина годи­ни, когато в Белград, пред гру­па сръбски историци и филоло­зи, седнали на чашка в "Шума- товац" иронизирах Вуковата синтагма "Пиши као што гово­риш, читај како je написано". Един възрастен господин, през­рително ме погледна и иронич­но ми подметна: "Пази мали шта причаш па тај ваш македон­ски језик је уствари бугарски, са­мо исписан српском писаком машином. Немој ту да ми се правиш много паметен!"

Занемях, бях потресен от та­зи нагла надменност, от презре­нието към всичко македонско изобщо.

Караджорджевич беше фашист

Господин Андов споменава

Мисирков, който според него­вите приказки, макар и да е за­къснял, е предизвикал негоду­ванието на балканските учени. С какво е събудил тяхното не­годувание освен със своите "ге­ниални" политически обърка- ности. Иван Михайлов е напи­сал статия за него, озаглавена "Неуравновесеният Мисир­ков". Нека да допуснем, че Кръсте Мисирков сериозно се е застъпвал за някаква македон­ска нация и за някакъв македон­ски език. Но ако той е толкова велик, като носител на такива убеждения, тогава защо се фал­шифицира българският възрож­денски период в Македония / Братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзи- фов, Кузман Шапкарев, Не- офит Рилски, Партений Зог­рафски, Паисий Хилендарс­ки и много други?/ Защо се фалшифицира историята на ма­кедонското освободително дви­жение 1893 -1934 /историческата ВМРО/. С една дума целокупна­та българска история в Македо­ния, като се започне от Първа­та българска държава та до на­ши дни. Сега засега тя се предс­тавя като македонска част на Българската държава и Отоман­ската империя, но с нетърпение очаквам деня, когато ще бъде представена като "антична"... Питам се само кой академик ще се прослави с " новооткритата"

история....

Не знам откъде идва настой­чивостта Ванчо Михайлов да се представя като фашист. Фа­шист беше крал Александър Ка- раджорджевич, защото премах­на парламента. Фашист беше и Цар Борис след Деветнадесето- майския преврат. Като държав­ници и двамата бяха подобни на Мусолини, управляваха без пар­ламент или с парламент, но с осакатена конституция...Това беше личен режим. Обаче днес никой не ги определя като таки­ва, но не са малко тези, които тук с голяма ненавист се мъчат да поставят този етикет на Иван Михайлов.

Болката не е, че той е фа­шист. Болката е, че е бълга­рин, непризнаващ македонската нация и език, че не е бил съгла­сен Македония да бъде в Югос­лавия. Проблемът е в това.

Социализмът и националсоциализмът

Господин Андов говори за "фашизъм" и според старата ко­мунистическа демагогия уед­наквява фашизма / съществу­ващ само в Италия/ и национал­социализмът /съществуващ са­мо в Германия/. А защо кому­нистите не говорят за национал­социализма? Най-добрият от­говор на този въпрос е дал нобе­ловият лауреат за 1974 г. Фрид­рих Август фон Хайек, осново­положникът на Лондонската не- олиберална школа, в книгата си "Пътят към робството". В тази си книга той категорично твър­ди, че корените на националсо­циализмът може да открием в социалистическата теория и практика. И той твърди, че при­чината за злонамерените крити­ки против него от страна на Ко- минтерна и след Втората светов­на война е, защото на практика в Източна Европа беше изцяло отхвърлен терминът национал­социализъм и заменен с терми­на ФАШИЗЪМ.

Националсоциализмът е просто другото лице на болше­визма /комунизмът в Източна Европа/, но за разлика от кому­низма, който води класова бор­ба, националсоциализмът води борба в името на расата. И в две­те идеологии е налице изцяло войствен политически дарвини- зъм. Така в Източна Европа в името на класовата борба бяха извършени денационализация и геноцид на цели народи или на части от тях . Ще спомена само някои по-фрапиращи случаи, ка­то унищожаването на калмици- те, ингушите, карачите, балкари- те, руските немци, кримските та­тари, и други кавказки народи. Извършена беше денациона­лизация на българите, преи­менувани на татари в Съвет­ския съюз и на македонци в Югославия. Съветът на Евро­па категорично отбелязва това в точка 3 на резолюция № 1481 от 2006 г. /Необходимостта от меж­дународно осъждане на злостор- ствата на тоталитарните кому­нистически режими/. В точка 5 на същата резолюция е отбеляза­но: "Падането на тоталитарни­те комунистически режими в Централна и Източна Европа не беше последвано във всички слу­чаи от международно издирване на извършените от тях злостор- ства. Освен това авторите на те­зи безчинства не бяха осъдени от международната общност, ка­къвто беше случаят с престъпле­нията на националсоциализма."

"Поради това общественост­та е запозната съвсем повърх­ностно с зверствата на тотали­тарните комунистически режи­ми в миналото"/точка 6/.

"Съветът на Европа е убе­ден, че познаването на истори­ята е едно от предусловията за избягване на всякакви подобни престъпления в бъдеще. Освен това моралната оценка и осъж­дането им играят важна роля за възпитаването на младите поко­ления. Ясната позиция на меж­дународната общност за мина­лото може да се превърне в доб­ра опора за техните бъдещи действия" /точка 7/ . "Съветът на Европа вярва, че жертвите на злосторствата , извършени от тоталитарните комунистически режимви, които все още са жи­ви или техните семейства, зас­лужават съчувствие, разбиране и признание за техните страда­ния / точка 8/.

Не ми е ясно кой е внушил на господин Андов, че Хитлер е знаел за съществуването на ма­кедонски народ? Но и да е знаел, изобщо не се е опитал да вникне в неговото съдържание.

Какво е записал разузнавачът на Хитлер

В 1950 г. във Виена, издателс­твото "Нибелунген ферлаг" пуб­ликува книгата "Тайният фронт / Ди Гехайме фронт/ на немския разузнавач Валтер Хаген. Той е оперативен агент, името му е псевдоним на Германската тай­на служба Зихерхайтстинт, и се е занимавал, между другото, и с македонския въпрос. В осемте глави на книгата се разработва схемата на Германската тайна служба и нейните акции в Евро­па, където е участвал и той. Част­та за България е озаглавена "Трагедията на любовта към Ру­сия" и там на страници 326-333 подробно се разглежда въпросът за Македония, за самостоятелна­та македонска държава, както и отношението на Адолф Хитлер към македонския въпрос и роля­та на Иван Михайлов. Изнасят се и доста проверени факти за роля­та на ВМРО в историята на маке­донския народ, за междуособи­ците и взаимните избивания, инициирани от левите течения в Организацията, които по-късно се контролират и финансират от Москва. Той недвусмислено твърди, че македонският народ чувства себе си като български народ и че сръбският "езиков" елемент в този край е незабеле­жим и че ВМРО е водещата и единствена сила.

Подробно и ясно обяснява, че през 1941 г. Хитлер изобщо не се е интересувал от Македония, тъй като е искал да запази ста­туквото на Балканите и това да се осъществи с възможно най- малки рискове. Германската тайна служби дори през 1943 г. повдигнала въпроса за самосто­ятелна македонска държава, но Хитлер се заинтересовал от то­ва едва през лятото на 1944 г., когато вече се виждал краят на войната. С няколко изречения авторът описва неуспешната ак­ция на германците и Михайлов за самостоятелна държава под­чертавайки, че Иван Михайлов не се съгласил да формира дър­жава, ПЪРВО, защото е било ве­че твърде късно. ВТОРО, защо­то народът безсмислено ще се въвлече в братоубийствена вой­на, а това той в никакъв случай не би допуснал и най-изненадва- щото ТРЕТО, - защото тази дър­жава не можела да води самос­тоятелна външна политика.

Тези три изречения на герман­ския разузнавач обрисуват ця­лостния образ на личността, де­лото, чувствата и характерните особоности на Ванчо Михай­лов... всичко друго е легенда, по­някога ВМРО-вска, а Бога ми, най-често коминтерновско- югославянско-македонистична. Българските социалистически историци и политици не заслужа­ват моето внимание по темата, защото се срамувам от тях и от себе си.

Хайде сега отново да се вър­нем към "свободата и демокра­цията". За тях не мисля като за нещо, което някой ще ни пода­ри, а като нещо, за което и с ко­ето трябва да се борим и да се преборим... да, със свободата трябва да се преборим, за да я възприемем. Затова повторно ще се върнем на резолюция № 1481 на ПАСЕ от 2006 г. за осъждане на тоталитарния ко­мунизъм, за осъждане и обясне­ние на събитията по време на то­талитаризма или да повторим думите на Ангела Меркел, каза­ни тези дни в Токио:"Ние тряб­ва да се срещнем с нашето минало!" Никой не иска отмъ­щение, в тези моменти от разви­тието на Европа това не е умес­тно, никой не очаква милост ...това е под моето и под всяко човешко достойнство... Балка­ните са Голгота /П.Яворов/ и тук никога не е имало милост, само Pieta'..^ искам само справедливост. Искам да се осъди тоталитарната кому- нистическо-болшевишка, югославянизирана и идео- логизирана македонска сис­тема от 1945 година до ден днешен. Щом е имало денаци- фикация, настояваме за дефа- шизация и след това час по-бър­зо да се проведе декомунизация на обществото. Преди всичко това е задача на СДСМ, която толкова често се хвалеше, че е наследник на Съюза на кому- ниститне в Македония, но още повече над това трябва да се за­мисли ВМРО-ДПМНЕ, в чиито редове са внедрени някои, кои­то мимикрират, а други съвсем открити привърженици на мина­лия режим и техните потомци. Само така ще отворим нови глави в нашата история, съот­ветстващи на европейските, към които на думи сме толкова при­вързани.

Едва тогава ще се открият ис­тинските образи и на Иван Ми­хайлов, и на Кръсте Мисирков, но се страхувам, че и при двама­та ще намерим част от грозната история на нашия народ... не е "Скопие 2014" идея на Груевски и ВМРО-ДПМНЕ, това е колек­тивната наша без/паметност, на­шето слугинско лице...Да, и не е Заев този, който ще ни донесе свободата, ние от него трябва да я грабнем... Трябва да се срещ­нем със себе си...

За г. Андов и за мене само доб­ро здраве и дълги години...