След като Владимир Путин осъществи безкръвната анексия на Крим и намекна, че неговата армия може да премине грани­цата, за да защити руснаците в Източна Украйна, във Вашинг­тон настъпи оживление, обсъж­дайки въпроса за изпращането на войски в Източна Европа. Но ако ние не сме си загубили ума, няма да започнем война с Русия заради земи, които нито един президент никога не е смятал за важни за Америка.

В действителност, ако Путин присъедини Източна и Южна Украйна чак до Одеса, той прос­то ще възстанови руската власт над територия, която е принад­лежала на Русия откакто първи­ят президент на САЩ Джордж Вашингтон положи клетва,та чак до заклеването през 1989 г. на Джордж Буш старши (или до разпада на СССР - бел. ред.).

Това не е довод в полза на схващането да игнорираме дейс­твията на Русия. Но това е довод да анализираме кое е важно, а кое не е, кое представлява заплаха за нас, а кое не и коя е реалната сдържаща сила, пречеща за въз­раждането на Съветската импе­рия. Преди да изпратим своите войски в Европа, както това нап­рави преди 65 години Хари Тру- ман (1949-1953), нека си зададем един въпрос: наистина ли амери­канската армия, която никога не е преминавала Елба и не е вою­вала с Червената армия, е унищо­жила Съветската империя и раз­рушила Съветския съюз? Не. Народите на Източна Европа и СССР бяха освободени благода­рение на волята си и решимост­та да бъдат независими и самос­тоятелно да решават своята съд­ба, а също така да създадат или възстановяват своите държави... А Михаил Горбачов пусна тези страни на свобода, защото Русия не желаеше да запази империята си със силата на принуждението и самата тя искаше да бъде част от свободния свят.

Разбира се, че Путин няма ни­що против да върне Украйна и Беларус обратно в състава на Великорусия, но едва ли има ня­кой, който да вярва, че той иска да върне под властта на Москва румънците, българите, поляци­те, унгарците, чехите или слова­ците? Путин разбира, че негови­ят собствен рейтинг, достигащ почти 80%, е пряко свързан с мнението за него като национа­лист, който е готов да се проти­вопостави на американците и техните претенции за архитекти на новия световен ред. И най- големият съюзник на Аме­рика в този свят след Студе­ната война е национализ­мът, а не НАТО пълен с хрантутници. Именно нацио­нализмът даде свобода на угне­тените страни, разцепи Съветс­кия съюз, раздели на две Чехос­ловакия и на седем страни Югославия. Национализмът на­кара чеченците да направят опит да се отделят от Москва, абхазците и южните осетинци да излязат от състава на Грузия, а жителите на Крим да кажат до­виждане на Киев. И тъй като именно национализмът раздели на части съветската империя и

СССР той също така ще попре­чи за нейното възраждане. Ако Путин започне интервенция да присъедини цяла Украйна, а не само Крим и Изтока, където руснаците са мнозинство, него­вата страна ще се сблъска със същата съпротива в окупирана­та Западна Украйна, каквато днес наблюдаваме в Дагестан, Ингушетия и Чечня. И Путин разбира това.

Но ако Източна Украйна зая­ви на изборите своето намере­ние да се отдели и присъедини към Русия или да стане самосто­ятелна държава, защо ние авто­матично трябва да се обявим срещу това? Та нали ние самите сме горди наследници на борци­те за независимост от 1776-а. Ако срамежливо наблюдаваме стре­межа на Шотландия да се отде­ли от Англия, Каталуния от Ис­пания, Венеция от Италия и Фландрия от Белгия, защо отде­лянето на Донбас от Украйна трябва да бъде проблем за нас, особено ако всичко това става по демократичен път?

Национализмът е естествен враг на империите и изглежда, че днес той навсякъде е в подем. Ут­върждаването на китайския на­ционализъм (Пекин претендира за острови, които Япония е оку­пирала преди повече от сто го­дини) предизвиква възраждане­то на японския национализъм, който спеше зимен сън от края на Втората световна война. Засил­ването на национализма в Япо­ния доведе до подем на антия- поския национализъм в Южна Корея. Най-големият враг на Китай днес е азиатският нацио­нализъм. Индия с негодувание говори, че Китай държи терито­рии, отнети по време на войната отпреди половин век, а също та­ка увеличава своето военно при­съствие в Индийския океан. Те­риториалните претенции на Ки­тай в Южнокитайското море до­ведоха до възраждането на анти- китайски настроения във Виет­нам и Филипините. В Западен Китай уйгурите прибягват до на­силие и дори терор, опитвайки се да отделят Синцзян-Уйгурс- кия автономен район от КНР и се надяват, че ще успеят да го пре­върнат в независим Източен Тур- кестан. Национализмът на кюр­дите, които бяха съюзници на Америка по време на "Пустинна буря ", днес заплашват единст­вото на Турция, Сирия, Ирак и Иран.

По време на майските избори за Европарламент навярно ще усилят своите позиции Партия­та на независимостта във Вели­кобритания, Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, Партията на свобода­та на Герт Вилдерс в Холандия и други националистически пар­тии, които в последно време се укрепват в цяла Европа. Можем да кажем, че те като ехо повтарят Путин. Ако той не желае Украй­на да влезе в ЕС, то те желаят тех­ните страни да излязат от ЕС.

Сепаратизмът и национализ­мът са в подем. Централизаци­ята и глобализацията са минало. Ражда се нов свят. Едва ли това е приятна новина за транснационалните елити, борещи се с климатичните промени и гло­балното икономическо неравен­ство. Но е трудно да разберем каква заплаха се крие във всич­ко това за истинските интереси на американския народ.