В една хубава есен на шейсет­те години в Отешево на Прес- панското езеро дойде на почив­ка Киро Глигоров, разбира се, заедно със съпругата си Нада. Съвсем естествено възникват близки отношения със секрета­ря на летовището Кирил Йонов- ски. Капризната Нада Глигоро- ва, дъщеря на сърбоманския гла­ворез Стоян Мишев, известен с многобройните си родоотстъп- нически злосторства и преда­телства над населението в Бре- галнишката долина, за да избег­не скуката постоянно настоява­ше за какви ли не дребни услуги. Кирил Йоновски добре запоз­нат с красотите на Преспа и с нейните исторически и природ­ни забележителности, предло­жи на семейство Глигорови да им организира екскурзия до ос­тров Голем град, Вакув, рибар­ското село Конско или на източния бряг в Претор или Асама- ти. Предложени­ето беше прието и веднага тръг­нахме за остров Голем град.

Нада Глиго­рова, за да не е единствената жена в копмания- та, помоли Йо­новски да покани съпругата си, но­сеща също името Нада, да ни прид­ружи.

От Отешево с моторница по­теглихме към Голем град - два­мата Кировци - Глигоров и Йо- новски и двете Нади - Глигоро­ва и Йоновска и още двама, влю­бени в красотите на Преспанс- кото езеро, младежи.

Времето- като по поръчка е от­лично за екскурзия. В гладката повърхност на езерото се отразя­ват околните планини.Пейзажи- те на Вакув, Конско и Галичица, покрити с вековни кипариси и ятата патици и пеликани по вода­та, създават непомвторима въл­шебна картина. Голем град с це­лия си разкош посреща гостите. Между Голем град и Макария ятата патици и пеликани подпла­шени от бръмченето на мотори­те литват към по-далечните за­ливи на Пустец и Змия, където тишината е по-благоприятна за риболов.

Гледката е неповторима. На стотина метра от острова поста­вените шамандури определят граничната линия - синорът меж­ду Македония, Албания и Гър­ция. От всички страни гористи планини, заливи, полуострови, а в далечината големата понорни- ца Завир - вливането на езерото под Галичица в Охридското езе­ро. Островът е отделна приказ­ка, покрит със столетни кипари­си и друга буйна растителност, изпълва очите с невиждано раз­нообразие от форми и цветове. Средновековният храм Свети Петър привлича погледите към брега с архитектурната си непов­торимост, с остатъците от забе­лежителни фрески, както и с многобройните останки от зидо­ве и помещения от минали веко­ве.

 

За да бъдат задоволени любо­питните погледи на гостите, за­почваме да им разкриваме под­робности за забележителности­те. Разкриваме им исторически факти, обясвяваме особености­те на флората и фауната в този ре­гион. Доближаваме им минало­то чрез предания.

Нада Глигорова на своя заб­равен майчин език, примесен със сръбски, пленена от красотата, отприщи емоциите си. Мълча- ливката, която дума не обели от Отешево до острова, си освобо­ди душата, дала простор на впе­чатленията си:

"Боже, каква красота! Нима е възможна такава гледка: джунг­ла сред езерото, китни острови, заливи, върхове до небето, хра­мове. Боже, Боже... "

Киро Глигоров ортодоксален комунист, отдавна отказал се от Бога и църквите, нищо не проду­ма. Опита се само да каже нещо, но нищо не се получи.

По наше предложение посе­тихме и църквата. И въпреки предупреждението на Йоновски да внимаваме, пред входа да се навеждаме, защото е ниска вра­тата и може да си ударим глави­те в гредата над нея, Глигоров из­бърза и без да се наведе, блъсна главата си в гредата. Позаклати се малко и с несигурни крачки пръв влезе в църквата. Йоновс­ки притича, подкрепи го, а Гли­горов без да продума се облегна на ръката му.

Нада Глигорова иронично с благ хумор, "защити"съпруга си: "Няма му нищо. Неговата корава българска глава е по- твърда и от камък. Господ го закриля."

Така напуснахме островът Голем град.

Навръщане към Отешево ня­каква вътрешна сила ни караше да се смеем. Не можехме да се въздържим, въпреки че това на­ше кикотене съвсем не беше уч­тиво. Но и Нада, и Киро Глиго- рови също не бяха безмълвни. Смехът извираше от дълбините на душата. Глигорова, за да из­бегне евентуален оток на глава­та на Киро, на мястото където челото му беше ударено, поста­ви натопена с езерна вода кър­пичка.

"Няма нужда. Главата си е на мястото. Разбира се, българ­ската глава е по-твърда и от камък. Гърците неслучайно са казали "Вулгарос хондро- кефалос"/българска дебела глава/ - изфъфли за себе си Гли- горов.

Пътят от острова Голем град до Отешево преминахме в шеги и волности. Челото на Глигоров, въпреки леката подутина, сякаш тържествуваше над гредата на църквата Свети Петър, "ранена" от внезапния удар на коравата му българска глава...

Разбира се, Глигоров се шегу­ваше със себе си.