3.      март 1920 г.

В театър Одеон в София, из­бухва адска машина, петима ду­ши са убити, десетки са ранени­те. Точно тогава там е трябвало да говори руският социолог и публицист Петър Рис. Бомбата е предназначена за официални­те лица от първите два-три ре­да, но поради проточилото се тържество по случай Трети март, те закъсняват.

Бомбата е поставена собст­веноръчно от софийския градо­началник Антон Пруткин, чиято цел е била да обезглави и без то­ва разпокъсаната опозиция в на­вечерието на парламентарните избори по-късно през същия ме­сец.

4.      март 1933 г.

В Пловдив се открива голяма промишлена изложба, в която участват 424 изложители от ця­лата страна. През 1934 г. излож­бата се превръща в ежегоден мострен панаир. На трети май 1937 г. в Пловдив се открива Първият международен мост­рен панаир, в който участват 1070 български фирми и 385 чуждестранни.

            15 март 1943 г.

По почин на подпредседате­ля на Народното събрание Ди­митър Пешев, народен предста­вител от Кюстендил, подкрепен от мнозина други депутати е приготвено протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов притив депортирането на евреите. В книгата си за съдба­та на българските евреи Самуел Ардити пише, че Димитър Пе­шев е един от онези "доблестни българи, който доброволно и безвъзмездно поема върху себе си тежката задача да защити съгражданите си евреи..."

            29 март 1944 г.

Съветското правителство от­правя нота до България с насто­яването да напусне Тристранния пакт, да прекъсне дипломати­ческите си отношения с Герма­ния, да изпрати войски, които да се сражават на страната на Чер­вената армия против Германия.

Тогава кабинетът на Добри Божилов подава оставка.

            4 април 1870 г.

В българските вестници "Право" и "Македония" се поя­вяват съобщения за откриване на девически училища в България. На тази дата споменатите вес­тници известяват, че девическо училище е открито в с. Беброво и в град Карнобат. Броят на но­вооткритите девически училища след Кримската война достига до 56. Такива училища се откри­ват не само в градовете и голе­мите селища, но и в по-изоста- налите селца. Българските роди­тели искат дъщерите им да по­лучат образование. Заслугата и за девическото образование в България принадлежи на д-р Пе­тър Берон.

            14 април 1205 г.

Цар Калоян нанася съкруши­телно поражение на войската на император Балдуин, който е на­чело на новообразуваната на мястото на Византия Латинска империя. Балдуин е пленен и от­веден в Търново, където почива.

Месеците март и април са свързани с много дати и събития, с много годишнини на видни български възрожденци, творци на кул­турата и революционери, на които се отдава всенародна почит. В този брой на списанието ще споменем събития, които са по-малко известни поради различни политически и идеологически причини.

С тази победа цар Калоян не само че отблъсква една реална опасност за България. Той раз­клаща устоите на тази империя, което има общоевропейско зна­чение.

            18 април 1895 г.

Княз Фердинанд приема де- путация от конгреса на маке­донските братства. След този прием вниманието на българс­ката общественост и на външ­ния свят се засилва към създаде­ния от Берлинския конгрес ма­кедонски въпрос.

Пред делегацията князът държи патриотична реч, но с много премерен език. От този момент македонският въп­рос става централен момент в българската политика.

            25 април 1876 г.

От амвона на черквата в с.Бе­лово възрожденският учител и книжовник Юрдан Ненов про­изнася пламенно пратриотично слово в подкрепа на въстанали­те българи по другите краища на страната, като призовава при­състващите да не се показват "като едно просто и нищожно стадо овци". Последните му ду­ми са: "Бог е с нас!"Всички въ­одушевено се прегръщат с ду- мите:"Еднъж ще се мре. Или смърт, или свобода!"

            28 март 1875 г.

В своя статия във в. "Знаме" Христо Ботев застава зад идея­та за южнославянското единст­во, но подчертава, че Сърбия зад това единство преследва своя интерес, като "иска да оплете своята кошница," без да се ин­тересува от съдбата на българ­ския народ.

Докато не се изясни отноше­нието на Сърбия към българс­кия народ, "то никакво споразу­мение и никакво съединение" не е възможно между двата народа, подчертава Ботев.