Звънят камбаните в Бигорс­кия манастир, край гр. Дебър в Македония. Монасите са радос­тно възбудени. Стъпките им ле­ко оттекват по манастирския калдъръм, а богомолците, всеки със своята болка и надежда, пла­хо или бодро прекрачват тежки­те порти на това свято кътче.

Денят е 1 август 2017 г., а ут­ре е голямият църковен празник "Свети Илия", деня в който пре­ди 114 години народът между Шар, Пирин и Бяло море въста­на срещу турската тирания. Та­зи година празникът е белязан с едно особено символно съби­тие. За първи път от десетиле­тия насам премиерите на Бъл­гария и Р Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев положиха заедно венец пред саркофага на Гоце Делчев в Скопие, след ка­то предния ден бяха подписали очаквания с толкова надежди договор за добросъседство и сътрудничество.

Нека оставим политиката на страна и да се върнем отново в Бигорския манастир. А там, на това свято място, се случи не­що, което разтърси представите ни за библейските и църковните канони, за религиозното смире­ние и тихите молитви. Изглеж­да десетилетията, в които мона­сите е трябвало да забравят ис­тинските корени на собствената си религия, Църквата-майка, на която принадлежат, сякаш потъ­ваха в дън земя, а договора меж­ду двете братски държави, те възприеха като послание Божие. Но и като послание на кръвта, на родовата памет, на съкрове­ната мечта за истината, която е трябвало да изкривяват, дори пред Божия олтар.

И се случеи това, което смая смирените богомолци. Извед­нъж, над запалените свещи и ми­ризмата на тамян се понесоха басово, стройно и възторжено бойките звуци и заредените с много патриотичен плам думи на "Изгрей зора на свободата", марша на македонските револю­ционери. Това беше знамение, поличба или Божи благослов, може би всичко заедно, защото пеещите монаси ликуваха, зву­ците се възземаха високо, а ли­цата на миряните, дошли в хра­ма с надежда и упование, посте­пенно придобиваха израз на смаяност, неизпитана досега.