Договорът за приятелство и добросъседство, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, между Бъл­гария и Р Македония, се превърна в обект на мно­жество коментари, оценки, възхвали и ругатни. "Ако едно произведение на изкуството предизви­ка противоречиви оценки и спорове, това означа­ва, че то носи нещо ново и значително..." Тази ми­съл на Оскар Уайлд напълно можем да отнесем и за този договор. Той не се приема еднозначно и то­ва е добре. Единодушието винаги подвежда. На фо­на на десетилетния мрак в отношенията между две­те държави, този договор е все пак някакъв лъч на надеждата. Без илюзии, но и без мрачен скепти­цизъм да погледнем не само на текстовете, съста­вящи документа, а и атмосферата, която подготов­ката за неговото подписване създаде и в България, и в Македония.

В България са отдавна известни двете станови­ща: твърдо "за" и твърдо "не". И двете, като всяка категоричност елеминират възможноста за вари­анти, гъвкавост и преговори, което си е закотве- ност на мъртвата точка.

Далеч по-различна е картината в Македония. Там доскоро потисканият с десетилетия инстинкт за изразяване свободно на мненията, внезапно се разкрепости. Телевизионните канали, доскоро об­лъчващи масово мозъците на малки и големи с притчата за "дълбоките корени на македонизма", изведнъж разтвориха студията си и за други мне­ния. Така нашите братя зад Осогово станаха сви­детели на телевизионни диспути, в които отдавна известните знаменосци и "талантливи" режисьо­ри на историческите събития трябваше да застанат срещу личности, запазили у себе си ценности, не- съвпадащи с официалните.

Още през месец юли т.г. зрителите станаха сви­детели на любопитните сбълъсци на мнения меж­ду заслепения в идеологическата конюнктура за Македония журналист Тодор Пендаров и свободо- мислещия и талантлив политически анализатор, киновед и публицист Виктор Канзуров; между биз­несмена и медиен бос Ерол Ризаов и бившия шеф на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер на страната Любчо Георгиевски; между бившия директор на Институтот за национална история професор То­дор Чепреганов и свободомислещия журналист Владимир Перев.

В тези диспути македонските телевизионни зри­тели, особено по-младите, за първи път чуха ере­тични мисли и аргументи срещу канонизираната доктрина за вториот Илинден, за партизаните, за процесите срещу видни дейци на ВМРО, облече­ни от пропагандата в черната ризница на предател­ството.

Всичко това показва една нова атмосфера, нов повей на свежест и разведряване в обществото.

В електронните сайтове по правило се появява­ха и преди мнения, които са в противоречие с офи­циалната пропаганда, но сега те зачестиха, а текс­товете на надарения писател Младен Сърбиновс- ки затвърдиха мнението, че талантът никога не мо­жеш да поставиш под похлупак.

Няколкото статии във в."Нова Македония", флагманът на югомакедонизмът, от доктора на тех­ническите науки Мая Саревска подсказват и нещо друго. Че новият поглед към съвремието, обреме­нен с догмите на миналото, ще дойде не от среди­те на хуманитаристите, а от хората, чието мислене е по-рационално и по прагматично. Саревска не но­си товари от миналото и затова свободно разсъж­дава и за договора между България и Р Македония. Тя убедено твърди:"За срека, неодамна се потпи- ша договор за добрососедство со Бугарија, каде што членот 8 од тој договор може да се разбере како историски. Конечно разбравме дека политиката е флексибилна дисциплина и се менува, но вистини- те во науката се објективни, единствени и генерал­ни и со неа треба да се занимават компетентни..."

Това е само едно много крехко начало. Как ще се развие то, зависи от много фактори, особено от ръководителите на двете държави и от поведението на обикновените хора.