Завинаги ни напусна некоро- нованият патриарх на българс­кия дух в Македония - Панде Еф- тимов.

Той беше връх на акумулира­ната възрожденска енергия. Връх, от който се виждаше ясно, през гъстите мъгли на фалшифи­кациите, чистият извор на исти­ната, родил, възпитал и утвърдил гениите - творци и борци, оста­вили достатъчно писмени свиде­телства за същността на своите цели, въжделения и борба.

Панде Ефтимов беше живата връзка между тези титани на во­лята и духа и поколението, роде­но в Македония, малко преди Втората световна война и след нея. Той, надареният с изостре­ни сетива за красивото в живота и човека, с буден ум и феноми- нална памет за съдбоносните съ­бития, сътворяващи драматич­ната история на българите от Македония, беше човекът, кой­то поддържаше живо любопит­ството за повече познания, за по­вече истина, за повече кураж при отстояването на тази истина.

Роден в село Претор на Прес- панското езеро, на границата между две коренно различни епохи, той става свидетел на тра­гичните обрати в историята на Македония, без да забрави ду­ховните корени на предците си. От 1948 г. е член на ВМРО, като ученик в Ресен. Няколко пъти е арестуван и лежи в затвора, като последното му изправяне пред тоталитарните съдилища е през 1972 г. За тези години в едно ин­тервю от 2013 г. той си спомня: "...поведението ни беше като на възрастни. Всичко вършехме в условия на строга конспирация. Такива бяха семействата ни и бяхме изучили изкуството да мълчим. Най-големият идол ни беше Тодор Александров... След затвора ми бяха отнети всички граждански права... Моят живот беше обект на постоянни прес­ледвания до вчера и затова аз имам пет досиета..."

Панде Ефтимов беше гласът, който дразнеше често слуха на тези, които съумяха бързо да нап­равят кариера след връщането на Македония в рмките на Югосла­вия. Той, за разлика от тях, оста­на, по собствено дълбоко убеж­дение, встрани от талвега на буй­ния поток, отвеждащ към власт­та и облагите. Така, неговата па­мет се превърна в съкровищни­ца, съхраняваща народните доб­родетели, завети, традиции, в които на един и същ висок пие­дестал стоят Свети Климент и Константин Преславски, цар Симеон и цар Самуил, Ботев и Жинзифов, Левски и Даме...

Панде Ефтимов държеше ви­соко знамето на будната граж­данска съвест в Македония. Нес- лучайно той беше един от иници­аторите за създаване на "Движе­ние за приятелство и сътрудни­чество между България и Р Ма­кедония", представено официал­но в Скопие на 8 май 1994 г. Той от самото начало на сп. "Бълга­рия Македония" беше негов же­лан и авторитетен сътруд- ник.Той откри при събарянето на Татарчевата къща в Ресен през 2002 г. спомените на Иван Ха- джиниколов за създаването на

ВМОРО и ги предаде на нашата редакция. Неговата статия "Три­те премрежиньа на Благој Шкли- фов", посветена на загадъчната смърт на известния професор- лингвист, както и статията му "Човекот што j'a урна табу-тема- та", по повод смъртта на истори­ка от Струмица Димитър Галев, публикувани в сп."България Ма­кедония" през 2002 и 2005 г.,са свидетелство за висок граждан­ски градус, пренебрегващ всички забрани и установената конюнк­тура.

С дълбока печал и болка на сърцето пишем тези редове за Панде Ефтимов, защото не мо­жем да се примирим с мисълта, че те са предназначени за човека, който вече не е между нас.

Прощавай приятелю и съ­мишленико!

Дълбок проклон пред всичко, което си направил!