1 юли 1469 г.

В Рилския манастир става главното тържество в чест на въз­връщане мощите на Свети Иван Рилски. Предният ден те вече са положени в манастира, след ка­то са пренесени от Търново през София за Рилския манастир. То­ва е най-голямото събитие в жи­вота на българския народ през първото столетие на турското робство. Шествието с мощите продължава с месеци, населени­ето от градове и села се стича там, дето минава шествието. Навсякъде тържествени богос­лужения. Дълбоката и всеобща почит към светеца обединява на­рода ни от долината на Янтра и от северните склонове на Балка­на с техните събратя от Софийс­кото поле и долината на Струма, та чак до Рила.Празненството в Рилския манастир се извършва пред множество българи. За цел­та българският книжовник Ди­митър Кантакузин съчинява служба, посветена на светеца, присъства при нейното изпълне­ние и сам произнася похвално слово. Всичко това остава като незаличим спомен , предаващ се от поколение на поколение и поддържа живо народностното съзнание на българина през всич­ки следващите години на турско­то робство.

21 юли 1848 г.

В Свищов става жертва на хо­лера Xристаки Павлович, педа­гог и книжовник. Роден в Дупни­ца през 1804 г. В Свищов става учител през 1831 г. Превръща та­мошното елинско училище в славяно-елинско. Преподава български, гръцки, българска граматика, катехизис, аритмети­ка, българска история, риторика, логика, богословие и география. Между видните му ученици са

Драган Цанков и Петко Славей­ков. На него дължим и първата публикация на историята, напи­сана от Отец Паисий, под загла­вие "Царственик или история болтгарская". На него дължим и основаването на девическо учи­лище в Свищов през 1841 г. Xрис- тнаки Павлович е баща на пър­вия модерен български художник Николай Павлович.

6 август 1924 г.

С указ се утвърждават изме­ненията на Закона за народното просвещение, с които се възста­новява петгодишният курс на гимназиите - от четвърти до ос­ми клас. Земеделският министър Стоян Омарчевски п рез 1921 го­дина внася промяна в уредбата на гимназиите - от първите три гим­назиални класа създава нов тип училища - реалки, с тригодишно обучение. Със законоположени­ята от 1924 г. гимназиите са при тритипна програма: класически с латински и старогръцки, полук- ласически - само с латински и ре­ална, без тези два езика.

17 август 986 г.

Българският цар Самуил на­нася жестоко поражение на ви­зантийския император Василий Втори в дългата и тясна клисура - долината на река Яворица меж­ду Траянови врата и Ветрен. Ед­но стихотворение на византийс­кия поет Йоан Геометър отразя­ва ужаса на византийското об­щество при вестта за погрома: "И слънцето да се сгромоляса от своите висини, аз все пак, не бих помислил, че стрелите на бълга­рите ще се окажат по-силни от копията на ромеите. Бъдете проклети, гори и страшни плани­ни, проклети да сте, мрачни ска­ли...!" Едва в 1014 г. Василий Вто­ри си отмъщава с победата си при Беласица и получава проз­вището Българоубиец.

9 септември 1876 г.

В Англия излиза знаменитата брошура на Уилям Гладстон "Българските ужаси и Източни­ят въпрос", която раздвижва британското общество, дотога­ва хранещо симпатии към турци- те. Силното застъпничество на големия политик и държавник допринася много за свикването на Цариградската посланическа конференция, на която се реша­ва да се създадат две автономни области от българските земи на Балканите - една Източна, с гла­вен град Търново и една западна с главен град София. Турция от­казва да приеме тези решения и така войната става неизбежна.

4 октомври 1922 г.

Народното събрание, в което мнозинство имат земеделците начело с Александър Стамбо­лийски, приема закон за допитва­не до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и д-р Александър Малинов за во­дените войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 г. Още на 26 септември същата го­дини министрите и от трите ка­бинети са арестувани. До процес не се стига, тъй като правителс­твото на Стамболийски е свале­но с преврата от 9 юни 1923 г.

16 октомври 1915 г.

Англия, Франция и Русия скъсват дипломатическите си отношения с България и заявя­ват, че се намират в положение на война. След няколко дни в Со­лун дебаркират първите англо- френски военни части в помощ на съюзната с тях Сърбия.