Словото на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, при откриването на Българското европредседателство, на 11 яну­ари т. г., произнесено на българ­ски език, с цитати от стихотворе­нието на Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти", ще се помни дълго. То взриви емоции­те ни, съживи поувяхналото ни самочувствие и роди съвсем ес­тествено признателност към чужденеца, вникнал доброжела­телно в светая светих на българ­ската памет, душа и надежди.

Все пак да не забравяме, че то­ва са моменти на тържественост, при които приповдигнатата ри­торика е задължителна, а жесто­вете на добронамереност към домакина - неизменен театрален реквизит. На този фон не може да не си припомним лавата от тенденциозно написани тексто­ве в чуждестранните, пък и в на­шите медии, авторите на които с настървение осветяват тъмните кътчета на българското битие. За чужденците целта е дискреди­тиране на страната ни. За съжа­ление опартизаненото безконт­ролно критикарство между уп­равляващите и опозицията, и поддържащите ги медии у нас, замъглява погледа им за истин­ските проблеми, идващи отвън. И това не е само по повод на Бъл­гарското европредседателство. Това е тенденция, за която чуж­денци, добронамерени към стра­ната ни, предупреждават. При­мер:

През 2000 г. американският историк Кристофър Вансън из­прати Апел до българския пре­зидент и до правителството. На него не беше обърнато внима­ние, но заслужава да припом­ним от какво се тревожи авторът му. Той пише: "Аз съм амери­кански историк от български произход. Корените ми са от Егейска Македония. Началник съм на отдела по история е ко­лежа "Пиърс" е щатаВашин- гтон...Считам, че е крайно ереме ние, "западняците" ис­торици с българска жилка, да започнем да реагираме актие- но на калния поток от бълга- рофобска дезинформация и про­паганда, на гаерите с българ­ското име и с българската на­ционална чест, на продължа- еащата кампания от най-наг­ли безпочеени и безочлиеи хули, клееети и обиди по адрес на България и есичко от българс­ки произход... "(в. "Македония", 1 ноември 2000 г).

Липсата на адекватно себе- познание като народ, високоме­рието към грижата за национал­но единение и пренебрежението към външните опасности, изне­надаха и друг чужденец. Това е унгарският българист, писател и преводач Петер Юхас. През 2004 г. по повод една година от загадъчната смърт на проф. Бла­гой Шклифов в Гърция, той на­писа статия, която озаглави "Развързан сноп", като обосно­ва тревогата си така: "Истори­ческото мислене е спойеащата сила, духоеен и психологически обръч, койтообхеащаесякозна­чимо яеление от жиеота на нацията. Този исторически об­ръч обаче е България се е скъ­сал... Без историческо мислене - както за жалост еиждаме - нацията се разпада като раз- еързан сноп..." (в. "Про&Анти", 19-25 август 2004 г).

И още един пример. На 8 сеп­тември 2013 г. българската редак­ция на Дойче веле излъчи есе на румънската писателка Кармен- Франческа Банчу, която от десе­тилетия живее и твори в Герма­ния. В него авторката възропта - ва срещу тенденциозно негатив­ното отношение на западноевро­пейците към румънците и бълга­рите: "Страни като Румъния и България са синоним на отчай- еаща бедност. Всички ги гледат с подозрение и есе ги сееждат единстеено до тяхното кому­нистическо минало.Иникой не обръ ща енимание на мощния по­тенциал на младото поколение на негоеата сила и креатие- ност..."

Дължим голяма благодарност на румънската писателка, но въп­росът който възниква естествено е, защо не се е появил подобен текст от наш автор. Защо напри­мер на един Илия Троянов, та­лантлив писател, който живее в Германия или на Георги Госпо­динов, който често пребивава там, и също изявен автор, не им правят впечатление тези подроб­ности, които са заредили с него­дувание Кармен Франческа - Банчу?