Пейо К. ЯВОРОВ

Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас ед ин-едничък турчинът, ма­кар десет погански хомота да бя­ха на врата ни , досега биха ста­нали на парчета и десеттях.

Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Гер­мания, Австрия и Русия - държа­ви, които вардят от сгромоляс- ване османското царство и кои­то насърчават Стамбулския кръ- волок да ни унищожи с огън и меч.

Ни поменахме на същото място Румъния, Сърбия и Гър­ция - дребосъци, които по наощ- рение от големите играят на бос крак върху кремениста балканс­ка земя ту берлинско, ту виенс­ко, ту петербургско криво хоро.

И колкото по-безчовечна е политиката на Германия, Авст­рия и Русия, толкова по-жалка е политиката на Румъния, Сърбия и Гърция.

Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че наши­те малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужда кола.

Осъществяват ли Германия, Австрия и Русия своите замисли по наследството на Турция - ето пътищата, които ще ги отведат към това наследство: Сърбия- Македония - покрай Гърция; Ру­мъния - Мизия и Тракия.

Румъния, България, Сърбия ще бъдат прегазени. Гърция ще бъде пребита.

Ако Румъния, Сърбия и Гър­ция биха водили една трезва и са­мостоятелна политика, те биха ударили назад от пътя, в който слепешком днес вървят и който ще ги отведе утре в тинята и веч­ния позор, а другия ден в пропаст­та на сигурната гибел.

Път, който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, защо­то като страни, които до вчера са мъкнали заедно с нас турския хо­мот, и като страни, в които бо- жем цъфтят свободата и цивили­зацията - те просто, за да опазят своето достойнство, би трябва­ло ако не са кадърни да сторят не­що повече, поне да уважават на­шето стремление към свобода и цивилизация.

Път, който ще ги отведе дру­ги ден в пропастта на сигурната гибел, защото като страни, бъде­щето на които е застрашено ед­накво и от едно и също място с нашето - те би трябвало да по­мислят за самосъхранението си и да видят в целокупно самоуп- равна Македония своя естестве­на съюзница и следователно, ако не могат ни оказа някаква по­мощ, поне да не услужват на об­щите, наши и техни врагове.

Уви, за румънина, за сърбина, за гърка няма нищо по-ненавис­тно от македонеца, от македон­ския българин.

Ала рече ли румънинът, рече ли сърбинът, рече ли гъркът, ре­че ли въобще някой да оправдае тая македонщина с румънски, сръбски, гръцки народен инте­рес, застрашен от някаква вели- кобългарска идея, уж преследва­на от наша страна - ний ще отго­ворим: не съществува краска за слепия; за глухия звук не същес­твува!

С голямо съжаление ще отбе­лежим, че румънинът, сърбинът и гъркът въпреки столетния си волен живот нямат нужния кул­турен ръст, за да проумеят как той македонския българин, даже като български родолюбец, или по-право - именно като българс­ки родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Маке­дония, но и против нейното обе­динение с Мизия и Тракия...

В Румъния, в Сърбия и в Гър­ция македонците са поставени вън от всякакви писани държав­ни и неписани човешки закони.

В Румъния ний не можем да ка­жем, че сме македонци, ако не искаме, щом си покажем носът на улицата, да тръгнат подир нас десетина копои за следене всяка наша стъпка, додето намерят случай да ни отведат в участъка, дето ще измъкнат, макар и пос­ледния металик, останал в дже- ба ни за един обед мамалига.

В Сърбия ний не можем да ка­жем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа влас­тни и невластни пройдохи, пока­жем ли упорство, ще ни затлас- кат и запсуват, както е подадине само на един "прав сърбин", раз­бира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темисток- ла или Аристида, чисто и прос­то намираме затвора, отдето след месец, два без причина дър­жане православните мегали-иди- оти ни хващат за ръка и ни посоч­ват границата си с една решител­ност, която тъй малко биде про­явена при Домокос и Фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на све­та управление, добро като турс­кото.

Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгна­ло по мед и масло, ами нямало признателни хора.

Гръцките вестници пишат, че македонските "дебелоглави вар­вари" се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръц­ките вестници пи­шат, че ний сме би­ли чудовища, от ко­ито страдали румъ- ни, страдали сърби, страдали гърци...

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбски­ят и гръцкият посланици в Цариг­рад не из пущат повод за напом­няне на турското правителство да усили преследванията си про­тив недоволния македонски бъл­гарин.

Затова румънските, гръцките и сръбските консули в наша земя правят шпионски услуги на хьо- кюмата и му съдействат в него­вите безплодни усилия да се раз­прави с нас.

Румъните и сърбите още не са повели крак, но гърците идат...

Ето какво съобщава гръцкият лист "Константинополис":

"Някои студенти от Атинския университет, турски поданици, пожелаха чрез турското посолс­тво в Атина да постъпят в редо­вете на турската войска с цел да услужат на негово имперско ве­личество султана и на високата му държава. Императорското правителство се отнесе благос­клонно към това желание и вече се издаде имперското ираде, с което се разрешава приемането на казаните студенти за войници на турска служба." пфю!

Нека дойдат, ний ще ги пос­рещнем, както подобава...

С нашето презрение и с нашия куршум,, както посрещаме войс­ката на Абдул Хамида, както бихме посрещнали войските на краля Карола и на краля Алксан- дра, и на краля Георгя, ако бъдем честити да ги видим някога...

Прочее, ако днес отворихме дума за румънската, сръбската и гръцката политики спрямо Ма­кедония и македонците, напра­вихме го не от голяма еня, кой, как, де продава.

А защото в земята ни, край нас българите, живеят и по някоя стотица или хиляда разхвърлени тук-там куцовласи, събромани, гъркомани и гърци, които съоб­разяват отношенията си към на­шето революционно дело с ру­мънския, сръбския и гръцки вът- рища.

Та преди да говорим за пове­дението на тия братя, рекохме да видим нечистите извори ,от ко­ито те, сиромаси, пият нечиста вода...