125 години след смъртта на този поетичен гений(25 януари 1893 г.), отново сме принудени да принизяваме непостижимо извисената му личност в споро­ве за националната му принад­лежност.

Днес, когато дървото на сър- бокомунизма в Македония е раз­друсано от вихрушката на поли­тическите промени и капят като ненужни изкуствените му идео­логически листа, образът на ге­ния и възрожденеца Григор Пър­личев идва като съдник и морал­на мярка.

Днес, когато Македонската православна църква - Охридска архиепископия, след стогодиш­но принудително отрицание и отцеругателство, протегна със синовно смирение и искрена обич ръка към своята истинска майка - Българската правосла­вна църква, личността и народ­ностният подвиг на Григор Пър­личев отново ни извисяват и вдъх­новяват за борба в името на потъп­каните истини.

Неговата "Ав­тобиография" се­га се превръща в настолнакнигаза всеки охридча- нин, за всеки ско- пянин, щипянин, битолчанин, при- лепчанин, за цяла Македония. За­щото това е кни­га за нейната ис­тина, за нейните борци и техните битки, за неуга- симия им порив да изгонят гръц­ките свещеници и

да възстановят ве­личието на Охридс­ката архиеписко­пия. "Автобиогра­фия" е неподправе­ното свидетелство за онези дни, когато Пърличев начело на всенародното дви­жение срещу гръц­ките попове, сътво­ри "Песен за уни­щожението на Ох­ридската патриаршия. Тази пе­сен се превръща в химн на бор­бата. Тя се пее от всички -от бед­ни и богати, от малки и големи, тя е спойката, онази невидима сплав, която сплотява охридча- ни в неравната, но увенчана с ус­пех борба. И колко е прав Пър­личев като твърди, че "тая песен ни помогна в изкореняването на гърцизма много повече от всич­ките ни прежни подвизи... " И тук е моментът, да се вър­нем към началото на творческия му път, когато като студент в Атина спечелва Лавровия венец на поетическия конкурс, откри­ващ му широко поле за творчес­тво и слава в столицата на Гър­ция.

Ето го ключът за голямата драма и за великия подвиг на Григор Пърличев.

Поетът, който знае наизуст целия Омир в оригинал, който познава до съвършенство тъкос- тите на гръцкия език, който блестящо използва формите на гръцкото стихосложение, тряб­ва да се подчини на гражданина и да поведе борба за национал­но опомняне на охридските си съграждани и да говори на диа­лект, на неизбистрен литерату­рен език - неговата естетическа драма, за която много по-късно ще напише: "Мм по гречески пели как лебед, а не хотим по славянски пет как филин (бу- хъл).

Професор Кирил Топалов във всеобхватното си изследва­не "Григор Пърличев живот и дело" ни въоръжи с много под­робности от неговия многостра­дален и многовеличав живот. Тези подробности излъчват и всепроникващите импулси на увереност, твърдост и последо­вателност, при отстояване на истината днес. Истината, която въпреки че е поставена в усло­вията на по-сложна обществена среда, носи много повече ху­манност и вдъхва основателни надежди за бъдещето на Маке­дония. Непредсказуемият гео- политически сблъсък, чийто предвестници са разкритите възможности за изхвърлянето на идеологическите панели, обезобразили духовния образ на страната, поражда и пред­чувствието за края на една лъжа. А краят на лъжата означава да говорим за Пърличев и всички­те възрожденци и революцион­ни дейци с техния собствен език, а не с езика на натрапената иде- ологизираната формула на ма­кедонизма. Пърличев е безкрай­но откровен, когато описва пър­вата си среща с председателя на журито, присъдило му Лавро­вия венец за поемата "Серда- рят" - А. Рангавис. Да се върнем към диалога тъй както той ни го поднася в изпълнената с драма­тична искреност "Автобиогра­фия":

" - Чухте ли какви похвали аз ви сплетох!

- Да. Вам нито е можно да го­ворите против съвестта си...

Тутакси он узна суровостта на отговора.

- От каква сте възраст?

- 30-годишен.

- От каква сте народност?

- Българин.

... Рангавис онемя. Разгово­рът стана несносен и аз се оттег­лих... "

В продължение на 70 годнни македонската историография, есеистика, библиография сътво­риха виртуозни методи за обе­зобразяване, и насищане с зло­вещо съдържание тази дума - българин, която с гордост е произнасял не само Григор Пър­личев, но и всички възрожденци и революционери. Прочетете писмата на Братя Мил ад инови, поемите на Райко Жинзифов и неговата публицистика, допис­ките на Йордан Хаджиконстан- тинов - Джинот до Цариградски вестник, писмата на Гоце Дел­чев, Даме Груев и Тодор Алек­сандров, теоретичните разра­ботки за ВМОРО на Христо Ма­тов и ще откриете навсякъде присъствието на тази дума "българин" изписвана и изгова­ряна като съкровено признание за тяхната национална принад­лежност.

Днес, когато Договорът за добросъседство и приятелство между България и Р Македония се превръща в действащ доку­мент, в програма за възстановя­ване на историческата досто­верност, Григор Пърличев се превъплъщава в наш съвреме- ник, в нравстен стожер и настав­ник в трудната битка за възкре­сяване на неподпра­вения образ на Маке­дония.

Във взаимния по­рив за братска прег­ръдка между МПЦ- Охридска архиепис­копия и БПЦ не отк­ривате ли и насърчи­телния поглед на Григор Пърличев!? Да. Той е тук, сред нас и във нас. И него­вият дух няма да се успокои докато ние, братята и сестрите от двете страни на Осо­гово не извървим пъ­тя на единението и единодействието в името на едно по-добро бъдеще. Но без илюзии! Да бъдем реа­листи. Стогодишната пропаган­да на отчуждението е въздухът, който са дишали няколко поко­ления в братската страна и те днес са на рубежа и "защитавай­ки" себе си, те не разбират, че за­щитават вековната лъжа. Това е същностният проблем, но повит в пелените на фарисейска рито­рика и осребрен с високи посто­ве, научни титли и почетни зва­ния. На тях Григор Пърличев противопоставя и сега искре­ността и категоричността на по­зициите си, независимо дали те са отстоявани в ранната му мла­дост или на преклонна възраст. Примерите са много. Да се вър­нем към най-ранните му изявле­ния! Вземаме полемиката му с проф. Орфанидис, поет, оспор­ващ Лавровия му венец и в стре­межа си да изтъкне себе си, при­писвайки му какви ли не недос­татъци, между които и това, че не е грък, а българин, Пърличев отговаря: "Казваш, че съм бъл­гарин!... Ръкопляскайте госпо­да! Да, г. професоре, и какво по­казваш с това? Да, не се отричам от народността си...". в."Авги", Атина, 30 май 1860 г., по Кирил Топалов).

Най-голямото предимство на този изтънчен духом човек е неговата безпределна преда- нонст към собствения му народ. Дали е в Атина, Охрид, София или Габрово, той с една и съща убеденост разкрива любвеобил­ното си отношение към Родина­та. Следните редове са доказа­телство за това:

"Помните прочее, че майка България е в окаяно състояние; помните, че майка България е разкъсана на пет части...Нико­га история не забележила толи- ка неправда. Майка България, като претърпе зверский ярем в разстояние на пет векове, днес тя плаче за изгубените си чада Македония и Тракия. Тя плаче за плодородната Добруджа;тя плаче за Пирот, люлката на из- куствата..."(Встъпителна реч пред учениците на Априловска- та гимназия в Габрово - 1879 г.)

А в разговор с въображаемия си опонент "българския гений" той възкликва: "Колко ласкаво ти ми се представи в Атина, ко­гато пред университета минава­ха к вечеру костурските работ­ници и си се разговаряха по ма­терния, по свещения, по бъл­гарския език. Помниш, как сту­дентите като чуха българския език, презреха говора и говори­телите и казаха: "Еве минуват воловете". Тогава колко ласка­во ти ме потрепа по плещите и ми каза: "Отмъсти им! Отмъсти им за Костур и за целия българ­ски народ..." ("Мечта на един старец", в. "Балкан", София, 15 април 1883 г.)

Това е Пърличев, изправен в целия си духовен ръст, моноли­тен и горд, неподвластен на вир­туозните операции, на които майсторите-академици по плас­тична хирургия на духовността от Македонската академия на науките и уметностите, подла­гат историята и великите лич­ности в нея.