ЛЮБЕН ДИМИТРОВ Някой да е чувал това име в българската поезия? Не. Не го е чувал, с малки изключения меж­ду тези любители на мерената реч, които не се задоволяват са­мо с това, което са чели в учеб­ниците по литература или слу­шали в лекциите на университет­ските преподаватели.

В брой 4-5 от 2017 г. на наше­то списание представихме пое- та-емигрант, роден в с.Тресон- че, Македония - Христо Огня­нов, в брой 6 - поета Любомир

Весов, роден в гр. Велес, Маке­дония, и загинал като войвода на чета край Крушево в бой със сръбските поробители на Маке­дония.

Днес представяме Любен Ди- митров,поет, роден в гр Битоля, Македония. Като студент в СУ "Св. Климент Охридски" през 1926-1928 г. той е избран за пред­седател на македонската сту­дентска корпорация"Вардар", активист е на Македонския мла­дежки съюз. Талантът му на по­ет откриваме в сп."РОДИНА", чийто редовен сътрудник е,за­едно с Димитър Талев, Атантас Далчев, Бленика.

Но както при Любомир Ве­сов, така и у него, чувството му за отговорност пред съдбата на Македония надделява. От 1931 г. той е редактор на в."Македонс­ка трибуна", орган на Македон­ските патриотични организации в САЩ и Канада. От тук нататък цялата му енергия и целият му талант са подчинени на идеята за освобождението на Македония.

Първата му и последна пое­тична книга, озаглавена "Уст­рем" излиза в София през 1928 г. През 1998 г. издателство "Маке­дония прес" преиздаде тази кни­га, като включихме в нея и сти­хотворения, невлезли в първото й издание. От всяка строфа, от всеки куплет, на което и да е не­гово стихотворение струи блика­ща жажда за живот, синовна пре- даннонст към Родината, смире­ние и почит към подвига на заги­налите в неравната борбата за свободата на Македония.

Роден е в бурната 1903 г. в Би­толя, почива през 1962 г. в Торон­то, далеч от родния край.

Предлагаме стихотворението

ВОЖДЪТ

На Тодор Александров

Вдигни десницата си верна и страж през вихрената нощ, бъди,че слънцето зачерни с кръвта си падналия вожд!

Защото може би ще свият най-страшни бури върху нас, ала по-страшна буря ние ще бъдем в жертвения част.

Той бди, с духът си ни заклина да браним - бранници в беди - честта на скръбната Родина, лъча на родните звезди.

С възторг и вяра ни кърмиха надеждите на цял народ. Да се стопим в стихиен вихър - сами стихия и възход!