В реч при откриването на подземната пътна връзка в Ис­танбул на 27 януари т.г. прези­дентът Реджеп Ер доган заяви, че Турция е готова за тясно сътруд­ничество с всички приятелски държави, но ще унищожи всеки, който застане на пътя й.

"Ние не правим разлика меж­ду терористите, независимо да­ли те са от организацията на Фетхуллах Гюлен, ДАЕШ, ПКК или кюрдските отряди от си­рийския клон на ПКК и ще лик­видираме всички възможни зап­лахи за националната сигур­ност" - подчерта той.

Според Ердоган постижени­ята на Турция радват нейните приятели, но плашат враговете й и поради това се задействат планове, които да формират

препятствия по нейния път.

***

С решения на Националната банка на Сърбия българският лев е включен във валутите, ко­ито могат да се търгуват на ва­лутния пазар в страната. От 1 февруари т.г. българският лев е нареден в списъка на валутите, във всички чейнджбюра.

В решението на Национална­та банка се обяснява, че това ще насърчи икономическото сът­рудничество, ще стимулира съвместни проекти между двете страни.

България е член на ЕС, а в мо­мента е и ротационен председа­тел на Съвета на ЕС, което во­ди до преоценка на традицион­ното негативно отношение към България в Сърбия. Фактът, че българският лев вече е евро­пейска валута в съседната стра­на, говори за известно преодо­ляване на негативните наслое­ния от миналото. Един от пока­зателите в този смисъл е увели­ченият взаимен обмен на турис­ти през 2017 г.

***

Тонът на разговорите между Гърция и Албания се повиши, след като в него зае място тема­та за корекция в албанските учебници. Гръцкият външен ми­нистър Никос Козияс поиска от Тирана по време на разговори­те в съвместната експертна ко­мисия да се реши в учебниците за албанските училища да се премахнат пасажите, в които се говори за"албански територии в Гърция", както и понятието "Чамерия". Според Козияс то­ва са понятия, съдържащи в се­бе си иредентистки мотиви.

Според албанския министър на външните работи Дитмир Бу- шати, съвместната комисия от експерти за "оценка на учебни­ците по история от двете държа­ви", ще реши какво точно тряб­ва да се направи.

По-категоричен е гръцкият президент Прокопис Павлопу- лос, който заяви, че ако Тирана иска да влезе в ЕС трябва " да си затвори устата за някакъв несъ­ществуващ въпрос за чамите"

***

На 6 март т.г. Международ­ният институт за близкоизточни и балкански изследвания в Люб­ляна, обяви проучване на нагла­сите в Р Македония, отнасящи се до дейността на правителст­вото на Зоран Заев. От анкети­раните 998 човека, 63 % подкре­пят усилията на Заев спорът за името с Гърция да бъде решен, само 11% са против, а 26 % ня­мат мнение.

Според проучването, прове­дено между 19 и 28 февруари 2018 г. 41 % възприемат Гърция като приятелска държава., 33% твърдят обратното, а 26% нямат мнение. Цялостната дейност на правителството 59% от анкети­раните оценяват като положи­телна. На обратното мнение са 25%, а 16% нямат мнение.

Прави впечатление, че само 14 % от анкетираните оценяват дейността на президента Геор- ге Иванов като положителна.

71 % от анкетираните подкре­пят членството на държавата в НАТО, а 83% - нейното членст­во в ЕС.

***

Неотдавна в гр. Мостар, се проведе среща, на която при- сътваха президентите на Хърва- тия и Сърбия Колинда Грабар- Китарович и Александър Вучеч, а така също и Босненското ръко­водство - Драган Чович, Бакир Изетбегович и Младен Иванич.

Според президента Ал.Ву- чич Сърбия е увеличила стоко­обмена с Хърватия през 2017 го­дина спрямо предходната с 14.2%, като той вече надхвърля един милиард евро. Този ръст в търговията с Босна и Херцего­вина е 13.2%, равно на 1 700 ми­лиарда евро.

Какви проблеми се очерта­ха? Границата между Сърбия и Хърватия по р.Дунав не е фикси­рана, защото двете страни се по­зовават на различни документи. Не е изключено да се потърси помоща на арбитражния съд в Хага.

Най-острият въпрос между Босна и Херцеговина и Хърва­тия е плануваният от Загреб мост, който да заобикаля 8-ки- лометровото Адриатическо крайбрежие на Босна.