Изказването на турския пре­зидент Ердоган, на фона на ста­налия отново актуален гръко- македонски спор за името на българската югозападна съсед­ка, че Турция ще е винаги до Ма­кедония, не е никаква изненада и е отражение на специфичните гръцко-турски отношения, нато­варени с исторически вражди. Турско-македонското приятел­ство е факт от създаването на не­зависима Македония. Турция бе втората държава, след България, която на 6 февруари 1992 година, призна македонската независи­мост.

По-голямото внимание, кое­то понякога в България се дава на разни изказвания, идващи от цетралата на буцефалисткия Световен македонски конгрес, ме озадачават сериозно. В тях от­кривам съзнателно или несъзна­телно желанието на определени медийни и свързани с Държавна сигурност в България среди, да представят председателя на та­зи буцефалистка организация, Тодор Петров, като събирателен образ на средностатистическия македонец. Така по-лесно се поддържа подигравателния тон към Република Македония, ом­разата спрямо тази държава и нейните граждани, а и се разчис­тва терен за обобщително реван- шистки и псевдохумористични изяви на българските варианти на Тодор Петров.

Всичко това е част от дълго­годишния натиск върху българ­ските граждани, понятието "ма­кедонско", с всичките думи, ко­ито произлизат от това прилага­телно, в психологически смисъл, да се приема като нещо небъл- гарско, чуждо и противопоставе­но на българското, дори и в ис­торически план, въпреки че това не е истина. Само така може да си обясним случилото се в един сутрешен блок на телевизия със студио в България, когато воде­щият и неговият гост, известен историк с шоуменски наклон­ности, да се хилят, казвайки, че стар македонски прийом бил де­визът: "Ке ми дадеш пари, ке се чинам бугарин". Ако е така, зна­чи македонците никога не са би­ли българи, а тези, които са се "българеели", са ставали такива, за пари. По този начин, водещи­ят и въпросният чалга- историк от сутрешния блок, в психологи­чески смисъл, според послание­то, което изпращат, фактически са на едно и също мнение (а и по интелект и съзнание) с Тодор Петров и с югокомунистическата пропаганда в Македония. Смятам, че това е нещо по-важ­но, с което трябва да се занима­ва българското общество, от­колкото с Тодор Петров.

Колкото до Тодор Петров, той е един смятащ се за потомък на античните македонци шарла­танин. Принадлежи на кръга около бившата власт на ДПМНЕ. И по-рано, когато е правил подобни ексхибиции, с други национал-шовинистични организацийки, не е събирал достатъчно хора, които да му вярват. Това, че буцефалистите от Световния македонски конг­рес искат: безусловно прекратя­ване на преговорите за името Македония с гръцкото правител­ство, изтегляне на закона за упот­реба на езиците, с който албан­ският става втори официален език в страната, както и изтегля­не на Договора за добросъседс- тво, приятелство и сътрудничес­тво между македонската и бъл­гарската държави, не е нещо но­во. Тези буцефалисти са предста­вители на изолационистката и шовинистична политика на пре­дишното правителство, управ­лявано от ДПМНЕ. И вече има достатъчно доказателста , че та­зи прослойка от македонското общество, не набира, а губи си­ла!?

Много по-важно за българ­ските медии, за българското об­щество, за българската полити­ка и за българските научни сре­ди, трябва да е занимаването с по-рафинираните антибългари, които са от средите на противо­поставените на ДПМНЕ кръго­ве и са, повече или по-малко, близки до настоящите управля­ващи от СДСМ. Макар и при­върженик на договора с Бълга­рия, пенсионираният политик и почетен председател на Антили- бералната партия, Стоян Андов, в серия статии в седмичника "Фокус", пробутва антибългари- зъм и се опитва да легитимира ис­торическите фалшификации. Още един (уж) привърженик на македонско-българския дого­вор, бившият македонски посла­ник в България и във Великобри­тания, Георги Спасов, по един фарисейски начин иска да забра­ни македонските телевизии да канят хора с българско самосъз­нание, в техните дебатни преда­вания. В този отбор е и доскорош­ният председател на Фондация Отворено общество - Македо­ния, Владимир Милчин, който по един изключително агресивен начин се обърна към премиера Заев, по повод изказването на ма­кедонския министър-председа­тел (тъкмо пред микрофона на хилещия се водещ, от предходно споменатия сутрешен блок), че навсякъде, където има паметни­ци, с текст, че някой партизанин загинал от "български фашистки куршум", трябвало да се махне "български", а да остане само "фашистки". Едва ли не, така никой нямало да разбере каква национална принадлежност са имали въпросните куршуми.

Тъй като Милчин, Спасов, Андов и много други подобни на тях, бягат от основата на проб­лема, с което показват, най-ме­ко казано, едно неуважение и (югославско) подценяване на другата страна, нужно е някой, там където трябва, да ги подсе­ти, че оставянето или махането

на прилагателното "български" от определени паметници, не е най-важната стъпка. Най-важно­то нещо е въвеждането в маке­донските учебници по история и литература, на прилагателното "българско" (без това да означа­ва, че българите са предатели, както внушава Андов), Това прилагателно е задължително да се поставя винаги, когато се обяснява народностното само­съзнание на Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Петър По- парсов, Марко Цепенков, Пар- тений Зографски, Йордан Ха- джиконстантинов - Джинот, Райко Жинзифов и на много други исторически личности от Македония. Тези личности съв­ременната македонска държава, хем ги провъзгласява за духовен, възрожденски и революцион- нен темел на своето съществу­ване, хем води война, с пропа­гандни куршуми, срещу тяхна­та истинска идентичност.

Тази шизофрения е същност­та на изолацията на Република Македония и срещу този фаши­зъм трябва да се бори Милчин, а не като обикновен демагог, да приглася на популярни позиции в неговата страна.