***

...Официалният блясък на шипченската среща, гръмовните манифестации на българските войски, шумните тренове, на па­раходи, екипажи и пр. - всичко то­ва може да завладее и разтупка сърцата, може да увлече душите, но едно само не може: да покрие и забърше след шипченската история на Македония.

Колко грозна е тая история!

И ние се питаме: какво тряб­ва да прави оня там зад Рила, ко­гато свободният българин праз­нува своето освобождение?

Да се моли за дългоденстви- ето на "усмирителя на бунтовни­ците" -Зиновиевали?

Да се моли за здравето на "достойния защитник на угнете­ните" - Машкова ли?

Да празнува 7-годишннината на богоугодното руско-австрий- ско съглашение ли ?

Да. В дните на славните шип­ченски тържества той не може да си припомни нищо друго...

Той иска милост - не му се да­де; иска туй, що му бе дадено - и то не се даде; поиска най-сетне да помисли сам за себе си - тук братска ръка се изпречи и го спря...

Освободителят на България стана джелатин на Македония!

Тая е връзката между тук и там.

Ако въз основа на миналото един българин може да казва "великий освободителю", защо един македонец, въз основа на настояащето да не каже "вели­кий джелатино" ?

Ако един българин благоговее пред пролятата за свободата му руска кръв, защо един македо­нец да не проклина всичките по­кровители на турската зверщи- на?

Ако един българин може да мисли, че свободата му е дарена от Русия, защо един македонец да не мисли, че робството му е дарено от същата Русия?

И тук и там изхождат от ис­торията...

Сквернословие няма!

***

Просякът все се надява...

Но ако ти, шипченска невес­то, можеш да висиш спокойно пред царската капия и никога ръ­ката си надолу да не сваляш, мо­же ли с твойта вяра и с твоите на­дежди, може ли с твойто просяш­ко безмълвие да виси и Македо­ния?

На каква мощ и на каква чест има да се осланя тя ?

Мощ - да насърчава турски­те зверства!

Чест - да насъсква християн­ските народи един срещ друг!

Историята така говори.

Кому са дотрябвали тая м ощ и тая чест!

"Дипломация е туй - ще ка­жат, - Русия си има своите враго­ве; да раздава милости тя не мо­же, когато ще!"

Да. Вярно е, че не може, когато ще. Но да остави свобо­ден един роб, да не покровител­ства неговите джелати, да не всява раздор там, дето едино­душие трябва, може ли?

-Може. Нищо не й пречи да стои настрана!

А ако тя си има свои сметки, тогава не смущавайте македон­ския роб с"кръвни данъци и за­вети"...

"Заветът" отдавна е изфиря­сал за Македония.

Тя не иска вече друго, а само свобода. За тая свобода нищо не й се даде отвън и сама се грижи вече за нея.

Не я смущавайте!