ИВАН БУХОВ Има някаква ренесансова мая в душата на този човек, която бухва тестото на нашето съвремие, на нашата действителност, независимо дали тази действителност е белязана със знака на социд еологията или на д емокра- цията.
Няколко са темите, които предизвикват полета на неговия дух. Това са любовта, предан- ността към Родината, всеотдай- ността в приятелството, санти- мента по отминалите дни.
Доминираща тема в неговите стихотворения е темата за Родината, за родния край, за съдбата на България, за разпокъсаното ни землище, за останалите зад пределите на държавата наши кръвни братя. Не изящният стих и проникновената мисъл са водещи в тези негови откровения. Опростената строфа и пронизващата болка по оставените на произвола на окупатора наши кръвни братя и сестри характеризират голяма част от неговите творби.
Творчеството на Иван Бухов е адресирано към всички, които се опиват от радостите на живота, които са съхранили у себе си златното зрънце съпричастност, към човешките болки и страдания, към националните ни тегоби и трагедии.
Иван Бухов е роден на 25 декември 1932 г. с.Петрово, Благоевградски окръг.По професия е строителен инженер. Работил е в Либия, Алжир и Нигерия. От 1998 г., когато излиза първата му книга "Топъл полъх", до сега е издал няколко стихотворни сборника, мемоарни книги, краевед- ски изследвания за родното му село Петрово и др.
Стихотворението, което предлагаме е "Беласица", синтезиращо трагедията на откъснатите от Родината ни земи, населени сбългари.
Беласица
На Александър Костов
В земя на битки, мъка и тегла, край тъжна Струма и сърдити Вардар, ранена, с кръв опръскана снага, лежиш разплакана на своя одър...
С дълбоки рани - външни и в сърце, с венци от тел бодлива над челото, Голгота си с изнурено лице... на мъки и тегла таиш гнездото!
Ти помниш Самуиловата скръб. И подвига на Гоце и на Даме, хайдушка и войнишка топла кръв и вапцаното с кръв и въглен знаме...
От югоизток светлини блестят, от запад топли ветрове долитат, на Пирин снеговете се топят, в реките мътните води оттичат...
Красавице!...Във дрипи, в съсипни! Стани!Хвърли венците си бодливи! Граничнитебразди съсяростзарини, с усмивка срещай изгреви щастливи!
И братска обич твоите гори от Петрич, Струмица и Кукуш сгрее, ръцете за прегръдка разтвори към Вардара, Пирина и Егея.